66. ДАРЯВАНЕТО НА ТОРА - 1

Чуто на трапезата във вечерта на празника Шавуот (1848 г.)

Даряването на Тора, случило се на планината Синай, не означава, че Тора някога е била връчена веднъж и вече не се дава. Нищо не изчезва в духовното, защото духовното е вечна и непрекъсната категория. Но от гледна точка на Даващия ние не сме подходящи за получаване на Тора, ние казваме, че нейното даване е било прекратено от страна на висшия.

Тогава, във времето на връчването на Тора на планината Синай, целият народ на Израел е бил готов за нейното получаване, както е казано: „И се събрали в подножието на планината като един човек с едно сърце“. Тоест целият народ е бил подготвен така, че във всеки е имало едно намерение, една мисъл - само за получаването на Тора. А от страна на Даващия няма изменение, и Той винаги дава Тора. Както е казал Баал Шем Тов, че човек трябва да чува всеки ден десетте Заповеди от планината Синай.

Тора се нарича „еликсир на живота“ и „смъртна отрова“. А как може едновременно да има две противоположни свойства в едно?

Но знай, че ние самите не сме в състояние нищо да постигнем, а всичко, което постигаме, постигаме само в своите усещания. А действителността, каква е тя самата, нас въобще не ни интересува. Затова не постигаме самата Тора изцяло, а постигаме само своите усещания. И всички наши впечатления зависят само от нашите усещания.

Затова, когато човек учи Тора, и Тора го отделя от любовта към Твореца, разбира се, такава Тора се нарича „смъртна отрова“. И обратно, ако Тора, която човек учи, го приближава към любовта към Твореца, естествено, тя се нарича „еликсир на живота“. Но самата Тора, без връзка с човека, длъжен да я постигне, се счита като светлина без кли, която е абсолютно непостижима. Затова, когато се говори за Тора, се подразбират усещанията, които човек получава от Тора, защото само нашите усещания ни диктуват обкръжаващата действителност.

Когато човек работи заради себе си, това се нарича „ло лишма“. Но от такова състояние „ло лишма“ (заради себе си) човек постепенно се поправя, достига състояние „лишма“ (заради Твореца). Затова ако човек още не се е удостоил с получаването на Тора, той се надява, че ще получи Тора следващата година. Но след като човек се е удостоил със съвършенство, придобивайки поправяне „заради Твореца“, той няма какво повече да прави в този свят, защото е поправил всичко, за да бъде в съвършенство с намерение „лишма“.

Затова всяка година има време за даряването на Тора, време, подходящо за пробуждане отдолу (итарута делетата), защото тогава се възбужда времето, което е разкрило пред низшите светлината на даряването на Тора. И затова има пробуждане свише, което дава сили на низшите да извършат необходимите действия на поправяне за получаването на Тора, както това е било тогава.

Оттук следва, че ако човек върви по пътя „ло лишма“ (заради себе си), който води до „лишма“ (заради Твореца), значи той върви по правилния път и трябва да се надява, че, в крайна сметка, ще се удостои да достигне „лишма“ и да получи Тора.

Но трябва да внимава, за да не загуби целта, а постоянно да я държи пред себе си, иначе ще тръгне в обратната посока. Защото тялото е желание за самонаслаждение и постоянно дърпа към своя корен „заради себе си“, което е обратно на Тора, наречена „Дърво на Живота“. Затова тялото смята Тора за „смъртна отрова“.

Каббала Медиа

Каббала Медиа

Мой архивВойдите, чтобы ставить лайки, сохранять и подписываться на видео

Эволюция сознания

Эволюция сознания

Эволюция сознания

Каббала МедиаCopyright © 2003-2026 Бней Барух – Ассоциация "Каббала Ла-Ам", Все права защищены

Мой архив
Войдите, чтобы ставить лайки, сохранять и подписываться на видео

Каббала Медиа
Copyright © 2003-2026 Бней Барух – Ассоциация "Каббала Ла-Ам", Все права защищены