Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
Статия 8, 1985
Относно това, за което говорихме в първата статия , трябва да добавим малко подробности. Трябва да се разграничи
1. между човека и Мястото (Твореца).
2. между човека и другаря му.
3. между човека и останалите хора, които не са негови приятели, но заедно с това има аспект, в който казваме, че всички от Исраел са приятели.
Намираме понякога израза „направи си рав (учител) и си купи другар", което е пътят на поправянето, и понякога израза „и съди всеки човек от добрата му страна" (Авот глава 1). И трябва да разберем какво е обяснението на „направи". И какво е обяснението на „купи". И какво е обяснението на „съди от добрата страна".
Понятието „направи" трябва да обясним, че това идва да изключи аспекта на разума, защото в нещо, което разумът не разбира дали си струва да се прави нещото или не. Ако е така, как е възможно да се реши какво е добро за мен, или обратното, ако от гледна точка на разума те са равни, тогава кой решава за човека какво си струва той да прави и само чрез аспекта на действието той може да реши.
Защото трябва да знаем, че пред човека стоят два пътя: Да работи за отдаване. Или да работи заради получаване. Има части в тялото на човека, които му казват, че повече ще успееш в живота си, ако работиш с намерение за отдаване: и именно по такъв начин ще се наслаждаваш в живота - това е твърдението на доброто начало, както са казали мъдреците: „и ако правиш така, щастлив си в този свят и ще ти бъде добре в бъдещия свят".
А твърдението на злото начало е обратното, че по-добро е и повече си струва да служиш с намерение за получаване. И тогава само силата, наречена действие, която е свойството над знанието, тя решава, а не разумът и чувствата, затова действието се нарича над знанието и над причината. Това е силата, наречена вяра, която е против разума.
А „купи" е в (рамките на) знанието. Че по примера на света, когато човекът иска да купи нещо, тогава търговецът му показва стоката, и той преценява сделката, дали си струва да даде цената, която търговецът иска, и ако не вижда изгодата, тогава не купува. Излиза, че понятието „купи" е в знанието.
И сега ще обясним понятието учител (рав) и понятието другар (хавер). Понятието другар се нарича понякога групата, че се свързват и искат да бъдат обединени в едно, което може да стане чрез подобие на формата, което е по начин, че всеки се грижи с любов към другия. Излиза, че по този начин се обединяват и стават едно.
Затова когато се основава някакво общество, за да бъдат в една група, тогава виждаме тези хора, които са решили да изградят такова общество, тогава обикновено търсят хора, които да си подхождат един на друг в мнения и качества, и виждат повече или по-малко, че имат известно подобие - иначе не ги приемат в такава група, каквато искат да основат. И след това започва работа в любовта към другарите.Но ако отначало, т.е. ако още преди да влязат в обществото не са имали подобие с целта на обществото, няма вече какво да се очаква да излезе нещо от това обединение, а ако преди да влязат в групата е било ясно, че има повече или по-малко подобие, тогава е възможно да се каже, че са способни да започнат да работят в работата на любовта към ближния.
Между човека и Мястото (Твореца)
Ето че между човека и Мястото започва първо редът „направи си учител (рав)", и след това „купи си другар". Т.е. че първо човекът трябва да повярва над знанието, че Твореца е учител, както е казано в Зоар (стр. 185, буква 191 в Сулам): „Трепетът, който е основата, когато човекът да се бои от своя Господин, защото Той е велик и управлява всичко".
И в степента, в която вярва във величието на Твореца, наречен „рав“, „велик”, в същата степен има сила да даде на свойството „купи", т.е. да купи, отстъпвайки от себелюбието, за да стигне до подобие на формата, което се нарича свойството сливане с Твореца, което се нарича другар и е състояние на сливане с Твореца, също както когато купуваме материални неща, сме принудени да се откажем от пари, или чест, или просто труд, за да постигнем нещо, също както когато човек иска да купи свързване с Твореца, той е принуден да прави отстъпки от себелюбието, защото иначе няма как да стигне до подобие на формата.
И когато човекът вижда, че не е способен да прави отстъпки, за да купи подобието на формата, то не е поради това, че е роден със слаб характер и затова не може да преодолее себелюбието си. А недостатъкът е в понятието „направи си учител (рав)", т.е. че не работи в свойството вяра, защото в съответствие с важността, в която вярва във величието на Твореца, в тази степен има сила да прави отстъпки.
И още повече, човекът трябва да знае, ако иска да прецени степента на вярата си, той може да види това в степента на отстъпките, които може да прави във въпросите на любовта към себе си. Тогава ще знае каква е степента му в работата във вярата над знанието, и това се отнася между човека и Мястото.
Между човек и другаря му
Между човека и другаря му трябва да кажем първо „купи си другар", а след това „направи си учител". Защото когато човекът търси другар, тогава той трябва да го провери първо и да види дали наистина си струва той да се свърже с него, защото виждаме, че са ни установили специална молитва по отношение на другаря, която казваме след благословиите, в молитвата „И да бъде желанието": „И отдалечи ни от лош човек и от лош приятел".
От това следва, че е възложено на човека, преди да приеме някого за другар, да го провери, във всичко възможно да го изследва, и тогава той служи именно с разума си. Затова не са казали „направи си другар", а понятието „направи" намеква за над знанието. Затова в понятието между човек и другаря му, той трябва да използва разума си и да проверява доколкото е възможно дали другарят му е в ред, както се молим всеки ден: „И отдалечи ни от лош човек и от лош приятел".
И тогава, когато вижда, че си струва да се свърже с него, тогава той трябва да плати, за да се свърже с него, т.е. да прави отстъпки от себелюбието и да получи в замяна сила на любовта към ближния. И тогава той може да очаква да се удостои също и с любовта към Твореца. И след като вече се е свързал с група хора, които искат да достигнат степента на любов към Твореца, и иска да вземе от тях сила за работа, която е с намерение за отдаване, и да се впечатли от това, което говорят, относно това че трябва да достигнат любов към Твореца, тогава той трябва да счита всеки другар в групата за по-велик от него. Както е казано в книгата „Матан Тора" (Даряването на Тора, стр. 143), че човек не се впечатлява от групата да вземе тяхната оценка за някакво нещо, ако не счита че групата е по-велика от него. И затова всеки е принуден да усеща себе си по-малък от всички. По причина, че великият не може да получава от по-малкия, а още повече да се впечатлява от думите му. И само малкият се впечатлява, оценявайки великия.
Излиза, че във втория етап, т.е. че всеки трябва да учи от другия, тогава действа понятието „и направи си учител (рав)", защото за да може да каже, че другарят му е по-велик от него, както е казано по-горе, тогава той трябва да се възползва от свойството действие, което е действие без разум, че само над знанието той може да каже, че ближният му се намира в степен по-висока от него. Затова между човек и другаря му редът е първо той да изпълни „купи си другар", а след това „направи си рав".
Между човек и другите хора
Ето че Мишна ни казва: „Направи си рав, купи си другар и съди всеки човек от добрата му страна" (Авот глава 1).
Ето че след като обяснихме, че между човек и ближния му действа редът първо „купи си другар", което обяснихме че понятието „купи" е в рамките на разума, а след това трябва да се занимаваме с „направи си рав", а между човек и Мястото редът е първо „направи си рав", а след това „купи си другар", както беше казано по-горе.
Ето че трябва да разберем какво е обяснението, че за всеки човек се казва израза „и съди от добрата страна", дали това е свойството „купи", или това е свойството „направи", както беше казано по-горе. И според казаното по-горе, трябва да обясним, че обяснението на „и съди всеки човек от добрата страна" е свойството „направи", а не „купи".
Трябва да разгледаме например, ако има молитвен дом, в който се молят много групи. И се събират там малка група и искат да се обединят в общество, което да се занимава с любов към другарите, да кажем например, че там има сто молещи се, и десет от тях решават да се обединят един с друг, трябва да разгледаме защо избират именно тези десет души да се обединят един с друг, а не с другите, които са в молитвения дом.
Ако причината е поради това, че тези намират, че са над останалите хора, които са в молитвения дом (бейт акнесет), или по причина, че тези са по-лоши от останалите молещи се, затова усетили, че трябва да извършат някакво действие, за да се издигнат на нивото на Тора и трепета.
И в казаното по-горе можем да обясним по такъв начин, че това, че тези хора се съгласили да се обединят в една група, която да се занимава с любовта към другарите, е по причина, че всеки от тях усеща, че имат едно желание, което може да обедини всички техни мнения, за да получат силата на любовта към ближния. Защото е известно изказването на мъдреците, които са казали: „Както лицата им не си приличат едно на друго, така и мненията им не си приличат".
Затова тези хора, които се съгласили помежду си да се обединят в една група, разбрали, че няма между тях толкова отдалеченост на мненията от гледна точка на това, че разбират необходимостта от работата в любовта към ближния, затова всеки ще бъде способен да прави отстъпки в полза на другия, и върху това ще могат да се обединят. Което не е така с останалите хора, които нямат толкова разбиране за необходимостта от работата на любовта към ближния, затова не могат да се свържат с тях.
Излиза според това, че когато се занимават с обединението на любовта към другарите, тогава всеки проверява другия, както в разума, така и в качествата му, дали си струва, или да кажем дали е достоен да влезе в обществото, което тези хора решили да въведат, както беше казано по-горе, също като това, че се молим всеки ден „и отдалечи ни от лош човек и от лош приятел" - в знанието.
И според това излиза, че той се гордее по отношение на останалите молещи се в молитвения дом, и как е позволено да се каже така, нали това е против ясно казаното в мишна, чийто текст е: „Рав Левитас от Явне казал: Много, много бъди смирен духом" (Авот глава 4). Край на цитата.
И за това раби Йешуа бен Прахия казал: „И съди всеки човек от добрата страна" (Авот глава 1). Чието обяснение е, че по отношение на останалите хора той трябва да върви над знанието, което се нарича аспект на „направи", който е аспект на действие, а не разум. Защото от страна на разума той вижда, че те не са толкова способни, колкото тези хора, с които той се свързва, и така всеки един си казва. Ако е така, всеки проявява горделивост срещу всички, и съветът за това е, което той казва „и съди всеки човек от добрата страна".
Има се предвид, че по отношение на всеки човек, т.е. както беше казано по-горе, че по отношение на останалите молещи се в молитвения дом, той трябва да ги съди от добрата страна и да каже, че в действителност те са хора по-важни от него, а ние сме виновни, че не сме способни да оценим величието и важността на цялото, наречена в думите на мъдреците „всеки човек", затова в знанието той не вижда величието им, а между човек и другаря му казахме, че трябва да бъде „купи", но той трябва да използва аспекта на „направи", който е над разума, и това се нарича „съди всеки човек от добрата страна".