Барух Шалом Алеви Ашлаг
Статия 9, 1985
"'И се бореха децата в утробата ѝ”. И Раши тълкува, обяснявайки: 'Мъдреците ни го тълкуват като бягане „бързо движение“, „рица“. Когато (Ривка) преминавала покрай вратите на Тора на Шем и Евер, Яаков правел рязко движение и се опитвал да излезе, когато преминавала покрай вратите на идолопоклонството (букв. „чужда работа“), Есав се опитвал да излезе'“. Край на цитата.
И моят баща и учител казва, че това е редът на работата, че началото на работата се нарича ибур (зародиш), когато човекът започва да работи по пътя на истината. Когато минава покрай вратите на Тора, свойството Яков в човека се пробужда и иска да върви по пътя на Тора, а когато минава покрай вратите на идолопоклонство (чуждата работа), свойството Есав в човека се пробужда да излезе.
И може да се обяснят думите му така: понеже човекът включва в себе си получаващо кли от страна на природата, наречено себелюбие, което е злото начало. А също включва в себе си точката в сърцето, която е свойството добро начало и когато влиза в работата по отдаване, тогава той е в свойството ибур, от думата 'евра' (гняв), затова има подеми и падения, и няма устойчивост, и е под въздействието на обкръжението, и няма сила да го преодолее.
И поради това, когато преминава в обкръжение, което се занимава с чужда за нас работа, тоест в себелюбие, тогава свойството на егоистичната любов в него се пробужда да излезе от скриване навън, и да получи господство над тялото. И тогава няма сила да прави нищо, освен това, което се отнася до получаващата му страна.
И когато преминава в обкръжение, което се занимава с действия по отдаване, тогава свойството Яаков в него се пробужда да излезе от скриване навън, и действията по отдаване тогава властват над тялото. Тоест тогава, когато поглежда назад и вижда, как преди това състояние, в което се намира, е бил толкова потънал в себелюбие, тогава той не може да разбере как е възможно човек да бъде дотолкова в низост и да получава удовлетворение от толкова низки неща, което не подобава на възрастен човек, който да построи дома си сред низки и презрени желания и мисли, че той се обижда от тези желания и мисли, в които е поставил дома си.
Но след това, когато преминава през портите на чуждопоклонството (чуждата работа), тоест когато идва в обкръжение, което се занимава с егоистична любов, тогава отново се пробужда Есав в него и той се блъска да излезе. И всеки път се връща, не дай Боже. И това нещо продължава у работещия ден след ден. А този, който работи с по-голяма интензивност, тези състояния могат да се сменят всеки час, състоянията му се променят.
И казала: “Ако е така, защо аз (съм се молила)?” И отиде да пита Твореца." И обяснението на Раши е : “И отиде да пита” - в учебния дом (бейт мидраш) на Шем. “Да пита Твореца” - да ѝ каже какъв ще бъде краят ѝ. И какъв бил отговорът? Казва стихът: „И Твореца ѝ каза: 'Две племена са в утробата ти и два народа от лоното ти ще се разделят, и единият народ ще победи другия, „и по-големият ще служи на по-малкия.'" И обяснението на Раши: “И единият народ ще победи другия” - няма да бъдат равни по величие; когато едното се издига, другото пада. И също казва: 'Ще се напълня от неговото разрушение” - Цор ще се напълни само от разрушението на Ерусалим.
За да разберем отговора, който ѝ бил даден от Твореца, както е написано „ѝ каза Твореца“, трябва да обясним казаното, че тези две сили трябва да съществуват. Както е известно, основното свойство на творението е получаващото кли, което се нарича свойството Есав. Но след това идва втората сила, наречена свойство Яаков, което е желанието за отдаване. И всяка една (сила) иска да властва самостоятелно. И това е борбата между Есав и Яаков.
И това е обяснението на Раши: “Когато едното се издига, другото пада, Цор се напълва само от разрушението на Ерусалим”. Тоест ѝ било казано, че трябва ясно да знае - властва или желанието за получаване, или желанието за отдаване е господстващото, и двете заедно не могат да съществуват. Ето защо трябва да се реши веднъж завинаги, че не си струва да се живее сред позорни и низки мисли и желания.
И тогава, когато вижда, че не е по силите му да преодолее желанието си за получаване, тогава това се нарича, че той вижда, че е нищо и нула, че не струва нищо, и тогава той вижда, че въпреки, че вече е достигнал до осъзнаването, че желанието за получаване е вредно, и въпреки това той не може да го преодолее, затова точно тогава той вижда, че се нуждае от небесно милосърдие, и без Неговата помощ е невъзможно да излезе от властта на желанието за получаване.
И това е, което са казали мъдреците, (Кидушин 30'): “Злото начало на човека го побеждава всеки ден и ако Твореца не му помогне, той не би издържал”. И това е точно, ако той е започнал работата и е направил всичко, което е по силите му да направи, тогава той не трябва да вярва, че само Твореца може да му помогне, защото той сега вижда, че няма никаква хитрост и съвет, което той не е опитал, и нищо не му е помогнало. А само Твореца му е помогнал.
И едва тогава той може да разбере, че само Твореца помага. Ако е така, каква е разликата между него и другаря му? И както Той му е помогнал, така може да помогне и на другите. И поради това той няма място за превъзходство над другите, тъй като това не е негова сила. За разлика от онези, които още не са започнали да работят в святата работа, чиято същност е само да отдават и да не получават, тогава те не виждат, че само Твореца им е помогнал, а казват: “Моята сила и мощта на ръката ми направиха това богатство”, и по естествен начин имат с какво да се гордеят пред останалите хора, които не работят като тях.
И се оказва тогава, че няма толкова голямо разстояние между доброто и злото, тъй като и доброто му е построено върху основата на любовта към себе си. И въпреки, че се занимава с Тора и заповедите, въпреки това, тогава борбата между Яаков и Есав е незабележима. И разбира се, той не се нуждае от помощ свише, която да го спаси от желанието за получаване, и да се смили над него, и да му даде кли на желанието за отдаване. Тъй като вижда, че заради природата си не е способен да работи за отдаване.
И това е по причина, че той изобщо не мисли, че трябва да работи в Тора и заповедите, за да се удостои със сливане с Твореца, защото въпросът за отдаването изобщо не го интересува. Затова не може да се каже, че „когато единият се издига, другият пада.“ А когато искат да вървят по пътя на отдаването, тогава започва въпросът с “и те се сблъскаха”. И след това човекът трябва да направи каквото е по силите му. И след това той достига до състояние да види истината - че не може да помогне на себе си. И след това той вижда, че няма никакъв съвет, освен че се нуждае от небесно милосърдие. И тогава ще се сбъдне казаното от мъдреците: „Който идва да се пречисти, му помагат.“
„И по-големият ще служи на по-малкия”. Трябва да разберем какво иска да ни каже. И може да се обясни, че още не е достатъчно това, че вече се е удостоил доброто начало да властва, и злото начало няма никаква сила да му се противопостави, което се нарича, че той може да бъде работник на Твореца само с доброто начало, а трябва да достигне степента на съвършенство. Както са казали мъдреците: „И да обичаш Твореца Всесилен свой с цялото си сърце - с двете си начала.“ Че и злото начало да работи в служене на Твореца. И това може да се обясни само ако предварително знаем какво е зло начало.
Защото трябва да знаем, че основното зло в нас е желанието за получаване, от което ни идват всички лоши неща, тоест лоши мисли и желания. А желанието за отдаване ни носи всички добри неща, които са добрите мисли и желания в нас. Затова, когато доброто начало властва в човека, което е желанието за отдаване, тогава и свише ни се дава висше благо, тоест чрез това свише идва изобилие от милост (хасадим).
Но трябва да знаем, че това е само поправяне на творението, тоест за да имаме подобие на формата, трябва да насочим всичко за небесата, за да имаме подобие на формата, наречена сливане с Твореца. Но целта на творението е да направи добро на творенията, тоест нисшите да получат от Творца добро и наслада, а не те да Му доставят удоволствие, тоест сякаш Твореца се нуждае от нещо, което по-нисшите да Му дадат.
Затова, когато творенията искат да получат нещо от Творца, тогава те трябва да използват получаващото кли, което е злото начало, иначе кой ще получи наслаждението? А получаващият наслаждението е само стремежът към нещо. И стремежът за наслаждаване се нарича желание за получаване. Излиза, че тогава той е принуден да използва злото начало, но само извършвайки върху него поправяне, наречено „за отдаване“. Излиза тогава, че той е служил на Твореца и със злото си начало.
И ето, злото начало се нарича 'рав' (старши, по-голям), защото е родено първо. И също, когато човекът се ражда, злото начало идва първо. За разлика от доброто начало, което идва на тринадесетата година. Затова, когато човекът работи за небесата с желанието (си) за получаване се нарича, че той обича Твореца с цялото си сърце, тоест с двете си начала, както се казва по-горе. И това е смисълът в стиха “и по-големият ще служи на по-малкия”, чийто смисъл е, че желанието за получаване, наречено рав (голям), то ще служи на цеир (малкия), тоест то ще служи на желанието да отдава на Твореца.
Излиза, че желанието за отдаване ще бъде господстващото. И понякога желанието за отдаване използва отдаващите келим, наречени келим на Яаков, и тогава се нарича, че той служи на Твореца с доброто начало. И понякога то използва получаващите келим, и тогава се нарича, че той служи на Твореца и със злото начало. И всичко това ѝ беше казано в учебния дом на Шем, както е написано „И Твореца ѝ казал“.
И оттук ще разберем това, което е казал Бен Зома (Авот де-раби Натан, глава 23): „Кой е герой сред героите? Този, който прави ненавистника си обичащ (го).“ И в трактата Авот (глава четвърта): Казва Бен Зома: „Кой е герой? Този, който овладява желанието си“.
И трябва да разберем обяснението, което дава за “герой”, като казва “кой е герой?. Този, който овладява желанието си”, в сравнение с обяснението, което дава за “герой сред героите’, като казва ’този, който превръща своя ненавистник в любим”.
И според горното може да се обяснят думите на Бен Зома, че свойството герой се нарича “и единият народ ще победи другия” както обяснява Раши по-горе, „когато единият се издига, другият пада“, това се нарича герой, който е подчинил злото в себе си, и само доброто начало властва, тоест той работи за Твореца само с доброто (си) начало.
А “герой сред героите” се нарича свойството “и по-големият ще служи на по-малкия”, което означава “и по-големият” - тоест злото в него, “ще служи на по-малкия” - че ще служи на желанието за отдаване, тогава той работи за Твореца и със злото (си) начало, както се казва по-горе, тогава той изпълнява стиха “с цялото си сърце”, тоест с двете си начала.