Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Животът на Сара (Хаей Сара)

Статия 7, 1985

В книгата Зоар, глава Хаей Сара (лист 7', буква 17 и в хаСулам) е казано: “Друго тълкуване, царят - това е жената, която се бои от Твореца, както е казано: “жената, която се бои от Твореца, тя ще бъде хвалена”. Тоест Шхина. „За полето обработено” - това е чужда жена, тоест ситра ахра, както е казано: 'да те пази от чужда жена', защото има поле и има поле. Има поле, в което пребивават всички благословии и святости, както е казано: 'като аромат на поле, което Твореца е благословил', тоест Шхина. И има поле, в което пребивават всички разрушения и нечистота, и унищожение, и убийства, и войни, тоест ситра ахра", край на цитата.

И според нашия път тълкуването е, че имаме два пътя: или да вървим по пътя на вървящите към Твореца, чийто път е път на отдаване, или пътят, който води към хората, който е получаване. Защото това, че създанията се наричат създания, е само от гледна точка на получаването и любовта към себе си, което идва от централната точка на сътворението.

И на това свойство е станало съкращаване и скриване, тъй като в това място не се усеща, че „пълна е цялата земя със славата Му”, че само когато излиза от мястото на получаването е възможно да се постигне „пълна е цялата земя със славата Му”, но преди да излязат от свойството получаване, могат само да вярват, че е така.

И за да можем да усетим това, дават съвет на човека да излезе от мястото на получаване, което е място на тъмнина и смърт, тоест че светлината на живота не може да се разкрие, въпреки че съществува, но спрямо човека е скрита. И който идва на това място, той се отделя от източника на живота.

Затова това място се нарича „тъмнина и смърт” и там се намират всякакви бедствия, и това се нарича ситра ахра, тоест, че е против святостта. Защото в мястото на святостта, което се нарича място на отдаване, където е мястото на подобието на формата, затова в това място се разкрива цялото добро и наслаждение, което е място на благословия и святост. И това се нарича “жена, която се бои от Твореца”. И цялата ни работа е само да достигнем до свойството трепет пред Твореца, който се нарича приемане на ярема на небесната Малхут.

Оттук ще разберем казаното от мъдреците за стиха „черни като гарван” ( Ерувин 22). „В кого ги намираш (думи от Тора) Рав каза: В този, който е жесток към децата си и домочадието си като гарван. И има такива, които четат: „в кого намираш реда на Тора”. И обяснява Раши: „Гарванът е жесток към децата си, както е написано: децата на гарвана, които викат”.

Думата гарван „орев” е от думата „ерев” (приятен,сладък), както е написано „защото гласът ти е сладък”. И той е противоположен на гълъба, за когото са казали мъдреците за стиха: „И дойде при него гълъбът, и ето маслинов лист е откъснал с клюна си' (Ерувин 18). „И казал раби Ирмияу бен Ельазар: какво значи написаното - и ето маслинов лист откъснал с клюна си? Казал гълъбът пред Твореца: Владетелю на света, нека бъде храната ми горчива като маслина и да бъде предадена в Твоята ръка, и да не бъде сладка като мед в ръцете на смъртните”.

Защото е известно, че когато човек работи с намерение за получаване, че целият му стремеж е само към любов към себе си, тази работа се нарича сладка работа. Това, което гълъбът е казал: “по-добре да бъде храната ми горчива като маслина в ръката на Твореца”, чието значение е, че препитанието му, тоест това, с което се изхранва, че от това препитание той живее, което означава, че ако работата му е насочена към Твореца, тоест в името на небесата и въпреки, че е горчива, понеже тялото не се съгласява с храната му, те ще бъдат зависими от степента, в която може да се насочи към отдаване, тъй като това е против природата, с която тялото е родено.

Защото тялото е родено с желание за получаване, то жадува само това, с което може да изхрани себелюбието, което се нарича „че препитанието е в ръцете на смъртните”. И от това препитание тялото се наслаждава, и това му е сладко. И това е свойството гарван, че само от „препитанието на смъртните” му е сладко. Което не е така с храната, която зависи от ръката на небесата, тоест че само от това, което може да прави в името на небесата, от това той бяга, защото от действията по отдаване той усеща горчив вкус.

Според това излиза, че гарван се нарича работата за любовта към себе си. И понеже желанието за получаване е било съкратено, което е скриване и изчезване, и там висшата светлина не се разкрива, затова работата на гарвана е чернота, и това е „черни като гарван”. Тоест в кого се намира Тора, тоест на кого светлината на Тора може да свети - само на този, който вече е стигнал до осъзнаване, че гарванът, тоест работата за получаване, причинява само чернота, че той може да получи само тъмнина, а не светлина. И затова са обяснили мъдреците: „че Тора пребивава само в този, който е жесток към децата си и домочадието си като гарван”.'

Защото е известно, че баща и син са причина и следствие. Затова трябва да се тълкува горното изречение, че този, който стигне до осъзнаване, че в това, че работи за смъртните, което е служене на любовта към себе си, въпреки че това е сладка работа, това е гарван. Но чрез него той знае какви ще бъдат резултатите, тоест какво ще се роди от такава работа - само тъмнина, която се нарича чернота. Тогава той знае, че става „жесток към синовете си” тоест, че не желае резултатите, които ще се родят от това.

Излиза, че ако знае, че става жесток в това, че върви в степента на гарвана, тогава променя пътя си и започва да върви по пътя на гълъба, който се съгласява да работи в името на Твореца, въпреки че тази храна е горчива като маслина. Но резултатите, тоест децата, ще се наслаждават на служенето му, защото причината „с намерение за отдаване” води до това, че се излива изобилие на това място. И обратното е с гарванът, който става жесток към децата си, както е казано по-горе.

И е възможно да се тълкува, че затова Исраел е сравнен с гълъб, имайки предвид горното. И това е Кнесет Исраел, който е свойството Яшар-Ел (направо към Твореца), чието значение е, че във всичко, което народът на Израел прави, намерението е направо към Твореца. Което не е така с народите на света, те са свойството ел-зар (чужд бог), защото не искат да отнесат работата си към бога, тоест към Твореца.

И с това може да се тълкува стихът: „Дава на животното неговата храна, децата на гарвана, които викат”. И трябва да се разбере каква е връзката между животното и гарвана. И това е по начина, по който са обяснили мъдреците за стиха „Човека и животното (спасяваш Творецо)” (Хулин 5'), и ето думите му: „И казал рав Йеуда, казал рав: това са човеци, които са с хитър ум и се уподобяват на животно”, както обяснява моят баща и учител, че това е свойството вяра над знанието, чиято основа са отдаващите келим (съсъди).

И децата на гарвана, тоест когато гледа и вижда своите резултати, тоест това, което ще се роди от себелюбието. Те започват да викат към Твореца да им даде отдаващи келим (съсъди) и свойството вяра над знанието. И това е след като стига до осъзнаване какви резултати ще му донесе любовта към себе си, наречено свойството гарван. И това можем да кажем, че се нарича: „Близо е Твореца до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават истински”.

И това е по начина, по който е обяснил моят баща и учител, относно написаното в съботните песни: “Простри милостта Си към познаващите Те, Творец ревнив и отмъщаващ”. Има се предвид, че когато човекът е стигнал до осъзнаване, че ако не върви по пътя на отдаването, тогава веднага ще получи възмездие. Затова вече е сигурен да се предпазва, да не се препъне и да влезе в пътя, водещ към себелюбието, защото знае, че това се намира в душата му. Тоест, че ще падне на място на тъмнина и смъртоносен мрак. Тогава казва: “Простри милостта Си”, защото Твореца е ревнив и отмъщаващ.

Затова те молят Твореца да им даде милост. Иначе знаят, че са изгубени. Че само чрез милостта, която Твореца ще им излее, те ще получат отдаващи келим. И това е свойството гълъб, както е казано по-горе. Което не е така с гарвана, тоест със сладостите, които те изискват като условие за работата, което се нарича „ерев“ (сладко), с това той става жесток, тоест убива всичките си деца, тоест губи цялото си бъдеще с това, че измерва реда на работата си според степента на сладостта, която усеща от страната на работата си, че цялата му преценка е според това, към което го води желанието за получаване.

И това е тълкуването “Дава на животното храната му”. Когато им дава храна, която се нарича свойството вяра, както е казано по-горе. Когато „децата на гарвана, които викат”, тоест че те разбират, че резултатите, които се наричат деца, раждащи се от гарвана, са обречени на смърт, както е казано по-горе, защото това е от отделяне от Източника на живота, тогава, когато викат Твореца да им помогне, тогава викат към Твореца наистина. И това е, както е написано: „Близък е Твореца до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават истински”.