Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

И се заселил Яаков в земята, на която живял баща му

Статия 12, 1985

"'И се заселил Яаков в земята, на която живял баща му, в земята на Ханаан.“ В Зоар (Ваешев, стр. 4, пункт 11 и в Сулам): „Раби Хия отворил (реч) и казал: Много са злините на праведника и от всички тях ще го избави Твореца. Но онзи праведник, който се бои от Господаря си, колко много злини понася в този свят, за да не повярва и да не си сътрудничи със злото начало. И Твореца го избавя от всички тях. Затова е написаното: „Многобройни са бедите на праведника, и от всички тях ще го избави Твореца“. Не е писано „много са на праведника“, а „многобройни са бедите на праведника“, което показва, че смисълът е, че този, който понася много беди, е праведник, защото Твореца го желае, защото бедите, които понася, го отдалечават от злото начало, както е казано по-горе. И поради това Твореца желае този човек и го спасява от всички тях.'"

И трябва да се разберат думите му.

1. Оттук следва, че този, който понася „многобройни беди”, е праведен. А този, който не понася „многобройни беди”, не е праведен.

2. Защо, ако иска злото начало да не сътрудничи с него, той е длъжен да понася „многобройни беди”?

3. Казано е: „Тъй като Твореца желае този човек, Той го спасява от всички тях”. А друг човек излиза, че Твореца, страшно е да се помисли, не спасява. Възможно ли е такова нещо?

4. А най-неразбираемото е, че от една страна е казано, че бедите, които той понася, го отдалечават от злото начало. А от друга страна се казва, че Твореца го спасява от всички тях, тоест Той го спасява от „многобройните беди”. В такъв случай той отново ще се приближи към злото начало, тъй като е изчезнала причината, която го отдалечавала от злото начало.

И трябва да се обясняват думите [Зоар]. И ето едно изказване по тази тема, което намерих: „И раби Шимон бен Леви казал: „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси начин да го убие. Както е казано: „Грешникът гледа праведника и търси начин да го убие”5. И ако Твореца не му помага, той не би издържал. Както е казано: „Твореца няма да го остави [човека] в ръцете му [на злото начало]”6”7.

В трактата Сука също има подобно изказване: „Седем имена има злото начало, … Шломо го наричал враг, както е казано: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, дай му вода, защото така ще натрупаш жар на главата му, и Твореца ще допълни“8. Не чети „допълни“ „йешалем“, а „помири се с него“ „йешлимено““9.

И Раши обяснил: „Ако твоето [зло] начало е гладно и жадува за прегрешения, „нахрани го с хляб „лехем” – превземи го с войната „милхама” на Тора, както е казано: „Идете, яжте хляба ми”10. „Дай му вода“ – с Тора, както е казано за нея: „О, всички жадни, идете към водите“11. „Ще те примири с него“ – за да бъде злото начало в мир с теб, да те обича и да не те подтиква към грях и изчезване от света“12.

И за да разберем всичко казано по-горе, трябва да знаем, че основата на злото начало е това, което се нарича основа на творението, което Твореца е създал като съществуващо от нищото, тоест желание за получаване, което е ново и което не е съществувало, преди Той да го създаде, както е известно (виж. Предговора). И цялата работа на човека се състои само в това, да работи в противоположност на своята природа, тоест цялото му желание да бъде само да отдава. А тъй като това е против неговата природа, тъй като според природата той трябва да се грижи само за нуждите на егоистичната любов, той няма никакво желание да работи за благото на ближния.

И макар да виждаме, че понякога човек все пак работи за благото на ближния, това е възможно само, ако той вижда, че ще получи компенсация за работата си, за да бъде задоволено желанието му за получаване, тоест тази компенсация да задоволи егоистичната му любов, в противен случай, според природата, той няма възможност да излезе от получаващото кли.

Но да има човек способността да действа заради отдаването и да не получава никаква компенсация – това не съответства на природата. И макар да виждаме, че има хора, готови да умрат заради родината и да не желаят никаква компенсация, това се дължи на факта, че родината е много важна за тях, а тази важност също е дадена от природата, както са казали нашите мъдреци: „Очарованието на мястото пребъдва върху живеещите в него“13. И разбира се, има разлика в степента на очарование, защото не всички имат еднакво очарование. И затова има доброволци, които отиват в армията заради важността на родината. Но това се дължи на факта, че те мислят, че това не е толкова голяма опасност, от която зависи целият им живот. Защото виждам, че много хора се връщат от войната цели и невредими.

А ако понякога има опасност от сигурна смърт, то тук те вече не са готови да отидат на сигурна смърт, с изключение на някои специални хора, за които родината е важна. И тук също се прибавя силата на компенсацията, тъй като той мисли, че след смъртта му всички ще разберат, че е бил човек, отличаващ се със силата на своята саможертва в името на обществото, и че е бил изключителен човек, който се е грижил за благото на обществото.

Обаче в работата за Твореца, когато човек върви по пътя на истината, той е задължен да работи в скромност поради гореспоменатата причина, тоест за да не се закачат външни лица. Тоест за да няма в работата му за Твореца задръжка, състояща се в това, че той работи за външни лица, тоест, че хора, които са извън него, ще знаят за работата му. И тогава той извършва своята „самоотвержена работа”, за да кажат външните хората, че е бил изключителен човек. И това също му помага, гарантирайки му способността да работи без компенсация, за да кажат външните хората, че той служи на Твореца и само на Твореца. И Твореца е дал тази сила на творенията, защото „от „ло лишма” той ще стигне до „лишма”” и за да няма никаква помощ отвън. Той може да стигне до това, ако първо е имал „ло лишма”, но не трябва, страшно е да се мисли, да остане в „ло лишма”.

И затова нашите мъдреци са казали: „Който смесва висшето име с нещо друго, е изтребван от света, както е казано: „Само на единия Творец“14“15, което означава: „Само на Твореца един“, тоест да няма там абсолютно никаква примес от егоистична любов, а „само на Твореца един“, което е смисълът на думата „само“.

Във всеки случай обаче, тук трябва да се разбере едно принципно нещо. Трябва да се прави разграничение кога човек проявява саможертва, за да постигне нещо, дори ако получава компенсация за цялото общество, което, разбира се, е велико нещо, тъй като компенсацията, която получава, ако не е за егоистичната любов, а от любов към ближния, – защото обича ближните си и за тях се предава на смърт, за да постигне добро за всички.

Но разбира се, ако имаше начин да постигне същото без саможертва, без съмнение би избрал второто. Защото най-важното за него е получаването на определена компенсация за обществото, а не работата да е неговата цел. Но удоволствието, което той може да достави на родината е това, което му дава сили да работи. Затова той не се интересува от средствата, които позволяват да се постигне това за Родината. И ако види, че именно като отдаде живота си за Родината (той може да достави удоволствие на Родината), той е готов и на това.

Иначе – в любовта към Твореца, когато казваме, че човек трябва да служи „само на Твореца“, се има предвид „без никаква компенсация“, тоест той е готов на саможертва без никаква компенсация, без от това да се роди някаква компенсация за неговата саможертва. А същността е, че това е неговата цел – той иска да отмени своето „аз” пред Твореца, тоест (да отмени) своето желание за получаване, което е същността на творението – това иска да отмени пред Твореца. Оказва се, че това е неговата цел. Тоест неговата цел е да отдаде душата си на Твореца.

В същото време, що се отнася до любовта към ближния в материален план, макар и това да е голямо стъпало и не всички хора да са способни да работят за благото на обществото, но, каквото и да е, саможертвата е само средство, а не цел. И той би бил по-доволен, ако можеше да спаси обществото без саможертва.

И ако попитаме всички онези, които доброволно отиват на война в името на родината, [да речем,] някой би могъл да им даде съвети как да спасят родината без саможертва, те, без съмнение, биха се радвали. Но при липса на избор те са готови да направят [това] за обществото, за да получи обществото някаква полза. И той влага всички средства и макар това да е голяма сила, но това няма нищо общо със саможертвата в името на Твореца, защото там саможертвата е цел, а това, което ще се роди след това, не е негова цел, защото не в това е било неговото намерение. Затова саможертвата в духовното е несъизмерима с жертвоготовността в материалното. Защото в материалното саможертвата е средство, а не цел. Докато в духовното е обратното, защото саможертвата е цел.

И оттук ще разберем какво е „получаване заради отдаване“. Защото цялата цел на човека е само да отдава на Твореца, защото това се нарича подобие по форма: „Както Той е милостив, така и ти бъди милостив”16. А когато стигне до степента на саможертва заради Твореца – тъй като иска да отмени себе си, за да зарадва Твореца – тогава вижда целта на Твореца, която е била заложена в замисъла на творението, а именно – да зарадва Своите творения. Тогава той иска да получи доброто и наслаждението, които са били заложени в целта на сътворението „да наслади Своите създания“.

И това се нарича „получаване заради отдаване“. В противен случай може да се окаже, че той иска да получи благо и наслаждение, затова дава всичко, за да може да получава. И той е на пътя на „отдаване заради получаване“. Тогава, ако целта му е да отдава и той няма никакво желание да получава нищо за собствена полза, а [има желание да получава] „само за единия Творец“, тогава той може да стигне до получаване заради отдаване.

А що се отнася до саможертвата, чух от моя баща и учител, че човек трябва да си представя саможертвата както намираме при раби Акива, който казал на учениците си: „Всичките си дни съжалявах [за невъзможността да изпълня] стиха: „С цялата си душа“17 – дори когато Той отнема душата ти. Казвах: Кога ще ми се отдаде [възможност] да изпълня това? И сега, когато ми се отдаде, няма да го изпълня?“18

И разбира се, след такова желание за отдаване, когато човек казва, че иска да получи благо и наслаждение, тъй като това е целта на творението, неговото намерение, без съмнение, е да бъде само получаващ, за да отдава на Твореца.

И оттук ще разберем четирите въпроса, споменати по-горе.

Въпрос 1. От думите на книгата Зоар следва, че само този, който понася „многобройни беди”, е праведен. А този, който не понася беди, не може да бъде праведен. Как е възможно това? Но въпросът е, както е казано по-горе, че под нещастия се има предвид злото начало. С други думи, именно този, който чувства, че злото начало му причинява многобройни нещастия, като не му позволява да се приближи до Твореца, се нарича праведен. Докато ако човек не усеща как то го отдалечава от Твореца и не усеща, че му причинява беди, той не се счита за праведен, защото все още не е стигнал до осъзнаване на злото, т.е. да го боли от това.

Въпрос 2. Защо, ако той иска злото начало да не сътрудничи с него, е принуден да понася „многобройни беди“, което означава, че няма друг начин и той е принуден да понася бедите? И според казаното по-горе, това е много просто, защото под беди се има предвид злото начало. И ако той не чувства, че злото начало му причинява многобройни беди, то за него то не се счита за зло начало, с което той не иска да сътрудничи, а се счита за добро начало, тоест носи му само добро, и защо да не сътрудничи с него? Тогава, ако той вижда бедите, които му носи злото начало, тогава той не сътрудничи с него.

Въпрос 3. За този, който понася „многобройни беди”, Зоар казва, че Твореца желае този човек. Оказва се, че този, който не понася беди, Твореца не го желае. Възможно ли е такова нещо? А отговорът, както е казано по-горе, е, че ако човек чувства, че злото начало му причинява многобройни беди и човекът призовава Твореца да му помогне, тогава Твореца желае такъв човек. Докато когато той не чувства, че злото начало му причинява беди, Твореца не го желае, защото той няма никакво кли, тоест желание Твореца да го спаси.

Въпрос 4. Ако Твореца го спаси от бедите, в такъв случай той отново ще се събере със злото начало?

Отговор: спасението, идващо от Твореца се различава от спасението, което се случва в материалното. Защото злото присъства по време на ахораим, тоест по време на скриването на лика, когато то вижда, че се намира в скриване. Защото е известно, че малкият се отменя пред големия. И няма съмнение, че тук, в работата за Твореца, човек трябва да се отмени пред Твореца, „като свещ пред факла”. А той вижда, че тялото му не се отменя. И му е трудно да го смири и да приеме вярата над знанието. Тогава той вижда, че тялото му причинява беди, защото не иска да поеме тежестта на висшата малхут и заради това той се отдалечава от цялата духовност.

Оказва се, че там, където човек трябва да вярва, че Твореца е създал света със свойството добър и творящ добро, а злото в тялото му го отдалечава от всичко добро, когато той започне да изучава Тора, той не намира никакъв вкус в нея. Също, когато той се кани да изпълни някоя заповед, не усеща никакъв вкус в това, защото злото начало в тялото му със силата, с която не му позволява да вярва в Твореца над знанието, му отнема целия вкус. Така че във всичко, когато започне да се доближава до нещо духовно, той чувства, че всичко е сухо, без никакъв живец. Защото човекът е започнал работа, за която са му казали – и той вярва в това, което са му казали – че Тора е Тора на живота, както е казано: „Защото те са живота и дълголетието ваше”19, и както е казано: „По-желани са те от злато, от купища чисто злато. По-сладки от мед и от медена пита”20.

И когато човек провери това и види, че за всичко е виновно злото начало, и както трябва усеща злото, което то му причинява, тогава той усеща върху себе си казаното: (Псалми 34): „Многобройни са бедите на праведника”2, тоест този стих говори за него. И тогава той гледа какво казва този стих по-нататък: „И от всички тях го спасява Твореца“2. Тогава той започва да вика към Твореца да му помогне, защото всичко, което му е хрумвало да направи, вече е направил и нищо не му е помогнало, и той вече мисли, че това е казано за него: „Всичко, което е по силите ти и възможностите ти, направи“21. И тогава идва времето на спасението, спасението, в което Твореца го спасява от злото начало до такава степен, че от днес нататък злото начало вече се смирява пред него и не може да го изкуши към никакъв грях.

И виж в Предговора към ТЕС (пункт 54), където се казва: „Обаче след като Твореца види, че човекът е завършил мярата на своите усилия и е свършил всичко, което е трябвало да направи чрез своя избор и укрепване на вярата в Твореца, тогава Твореца му помага, и той получава правото да постигне явното управление, тоест разкриване на лика. И тогава той се удостоява с пълно възвръщане, което означава, че той отново се слива с Твореца с цялото си сърце, душа и с цялото си същество, което автоматично следва от постигането на явното управление”22.

И погледни там (в пункт 56), защото е казано така: „Какво е възвръщане? Докато Непознатият не свидетелства за него, че той няма да се върне повече към глупостта си”23. И е казано: „Какво означава „завръщане”?” С други думи, кога човек ще бъде сигурен, че е заслужил пълно завръщане? За това му е даден ясен знак: докато Знаещият тайните не свидетелства за него, че няма да се върне повече към глупостта си“. Тоест, когато заслужи разкриването на лика и тогава самото спасяване на човека от Твореца свидетелства за него, че няма да се върне повече към глупостта си»24.

И така се разрешава четвъртият въпрос, когато Твореца го спасява от злото начало, за да не му причинява зло. И книгата Зоар казва, че злините, от които страда праведникът [се дават], за да не сътрудничи с него. Оказва се, че ако Твореца го спаси и той вижда, че то няма да му причинява зло, в такъв случай злото начало отново ще сътрудничи с него. Защото цялата причина, поради която злото начало му причинява зло е, за да не сътрудничи с него. А тъй като причината е отпаднала, то се връща в предишното си състояние. Но според това, което обяснихме, спасението от страна на Твореца е разкриване на лика, докато Твореца не свидетелства, че той няма да съгреши. А злините, които понася праведникът, са насочени към това, да има възможност да моли Твореца – както е казано по-горе, „ако няма ахораим, няма разкриване на лика”. Оказва се, че когато има разкриване на лика на Твореца, тогава всичко си идва на мястото.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1.Берешит, 37:1.↩

2.Псалми, 34:20.↩

3.Зоар, Ваешев, п. 1.↩

4.Зоар, Ваешев, п. 11.↩

5.Псалми, 37:32.↩

6.Псалми, 37:33.↩

7.Трактат Кидушин, 30:2.↩

8.Притчи, 25:21-22.↩

9.Трактат Сука, 52:1.↩

10.Притчи, 9:5.↩

11.Йешая, 55:1.↩

12.Трактат Сука, 52:1. Коментари на Раши.↩

13.Трактат Сота, 47:1.↩

14.Шмот, 22:19.↩

15.Трактат Сука, 45:2.↩

16.Йерусалимски талмуд, трактат Пеа, 3:1.↩

17. Дварим, 6:5. Обичай Твореца, Всемогъщия си, с цялото си сърце и с цялата си душа и с цялото си имущество.↩

18.Трактат Брахот, 61:2.↩

19.Дварим, 30:20.↩

20.Псалми, 19:11.↩

21.Коелет, 9:10.↩

22.Баал Сулам, Предговор към ТЕС, п. 54.↩

23.Рамбам, Мишне Тора, Закони за завръщането, 2:2.↩

24.Баал Сулам, Предговор към ТЕС, п. 56.↩