Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
Статия 11, 1985
Ние виждаме по въпроса за спора на Яаков и Лаван, че е различен от спора на Яаков и Есав.
При Яаков и Лаван е писано (Ваеце 31): „И отговори Лаван и каза на Яаков: Дъщерите са мои дъщери, и синовете са мои синове, и стадото е мое стадо, и всичко, което виждаш, е мое.“
А при Яаков с Есав е писано (Ваишлах 33): „И казал Есав: Имам много, брате мой, нека бъде твое това, което е твое.“
И трябва да разберем защо Лаван е твърдял, че всичко е негово, а Есав - обратното - той е казал: „Нека бъде твое това, което е твое.“
И моят баща и учител е обяснил по такъв начин, че е известно, че има свойство захващане за клипот, и има свойство захранване на клипот. И е казал, че захващане се нарича, че клипот го хващат и не го оставят да прави нещо, което е от светостта.
Например, човек трябва да става рано сутрин, за да отиде в дома за събиране да се занимава с Тора. Тогава идва клипа и му казва: За какво се мъчиш, нали си уморен и навън е студено, и подобни твърдения на злото начало, че не си струва да става да се занимава с работата. И той ѝ отговаря: (Така е) както казваш, но си струва да се трудиш в този свят, за да се удостоиш с бъдещия свят. Тогава злото начало му отговаря: това, което мислиш, че ще имаш в бъдещия свят в замяна на труда ти в този свят, това може да бъде, ако човек се занимава с Тора и заповедите в името на небесата. Но аз знам, че всичко, което правиш, всичко това не е в името на небесата. Ако е така, за кого работиш? Само за мен. С този пример могат да разберат думите му. И това е как клипа го хваща и не го оставя да се занимава с Тора и заповедите.
И това е било твърдението на Лаван: „Дъщерите са мои дъщери и всичко, което виждаш, е мое.“ Тоест, че ти работиш за мен, а не за Твореца. Ако е така, няма да се надяваш, че ще имаш бъдещия свят. Ако е така, защо да се затрудняваш напразно? Тази сила задържа човека и той не може да излезе от влиянието ѝ, и да направи нещо друго против волята ѝ. И това било твърдението на Лаван, защото мислел, че с това твърдение ще има сила да се държи за него и той няма да има възможност да се занимава с Тора и заповедите.
И след като преодолее твърдението на Лаван, и каже: не е вярно, и аз наистина се занимавам за небесата, но трябва да вярвам, че ти си изпратен при мен с всички справедливи твърдения, само за да ме отклониш от светостта, и аз искам да служа на Твореца в простота, и ти нямаш никаква връзка с моите Тора и заповеди, затова аз те преодолявам, и отивам да се занимавам с Тора и заповедите, и ти не можеш да пристъпиш при мен по никакъв начин.
Тогава идва клипа по друг начин и твърди в противовес на него: виж, има ли още хора като теб, които могат да преодолеят злото начало? Виж низостта на останалите хора, че нямат никаква сила на преодоляване. А ти, слава богу, си герой сред героите и със сигурност не си струва да се свързваш с тях. И тогава цялото му занимаване с Тора и заповедите влиза в клипа, защото тя го въвлича в горделивост и подобни.
Тогава човекът трябва да преодолее и да каже на клипа: не е вярно, аз не съм по-добър от останалите хора, а всичко, с което съм се занимавал в Тора и заповедите, не беше за небесата, а всичко беше за теб. Ако е така, аз сега съм в състоянието, за което са казали мъдреците: „Който учи Тора в ло лишма, по-добре да се беше обърнала плацентата му върху лицето му.“ (тоест, по-добре да беше умрял при раждането си). Ако е така, сега аз съм по-лош от останалите хора. И това е било твърдението на Яаков, когато казал на Есав: „Вземи дара ми и аз искам да започна отново да се занимавам с Тора и заповедите, и до сега сякаш още не съм направил нищо за небесата“.
Но какво е написано: „И казал Есав: „Имам много, брате мой, нека бъде твое това, което е твое.“ И не е искал да приеме от него, преди да извърши няколко работи и да приложи много усилия. Тогава „взел от него“, както е писано „и настоял пред него, и той приел“.
Излиза че тук, тоест след действието, нещата са се обърнали. Твърдението на Лаван, който казал „и всичко, което виждаш, е мое“, тоест че всичко принадлежи на клипа, тук твърди Яаков, защото Яаков му изпраща всичко като дар, тоест той казва, че това принадлежи на клипа. А това, което Яаков е твърдял при Лаван, тоест гореописаното действие, Яаков твърдял, че всичко принадлежи на светостта, а не на клипа, това твърди сега Есав, както е написано „и казал: нека бъде твое това, което е твое“.
Стиха „И останалият стан ще бъде спасен“ обяснява Раши: „Подготви се за три неща: за дар, за молитва и за война.“ Тоест, две неща се отнасят за Есав - това са дарът и войната. А едно нещо е за Твореца - тоест молитвата.
Ето по пътя на работата може да се обясни, че всичките три гореспоменати неща са с намерение за Твореца. И както е казал моят баща и учител за стиха „Ето място при Мен и да застанеш на скалата“ (Изход 33), че Моше казал на Твореца: „Покажи ми славата Си“, на това идва отговорът: „И каза Твореца: Ето място при Мен.“ И обяснението е, че итѝ (с Мен) е акроним от емуна (вяра), тфила (молитва), игиа (усилие).
И е казал: за да се удостоят с величието на Твореца, трябва да вярват в Твореца. И след това трябва да се молят на Твореца, да ги приближи към Себе Си. И след това трябва да приложат усилия, да смирят злото си начало, да пожелае то да се отмени за доброто на Твореца. И след тези три действия той се удостоява със славата на Твореца. И това е отговорът, който Твореца е дал на Моше за това, което Моше е казал на Твореца: „Покажи ми величието Си“.
И ето по този начин може да се обясни това, което е обяснил Раши, че се е подготвил за дар, за молитва и за война. Войната е война със злото начало, молитвата е Твореца да го приближи, за да достигне до съвършенство, до което трябва да стигне според степента си. За дар, тоест вяра, защото този, който дава доверие на някого, това се нарича даване, както е писано при Авраам: „И повярва на Твореца, и Той му го зачете за праведност“ (Битие 15). И обяснил Раши: Твореца зачете на Аврам за заслуга и праведност вярата, че повярва в Него.
Според това излиза, че всичките три неща - дарът, молитвата и войната - се има предвид, че с тези три неща той ще победи Есав. И всичките три гореспоменати неща определят отношението между човека и Мястото (Твореца). И не трябва да казваме, че само молитвата е намерението между човека и Мястото, за разлика от дара и войната, които са намерението за Есав. А всичко е свързано с Твореца.
Но основно трябва да знаем в какво се състои свойството Есав, което трябва да поправим. Известно е, че срещу светостта има съответстваща ѝ клипа. И по общ начин се нарича „клипа на Есав“. Но има много степени на клипа. И всеки аспект има свое име. И също светостта има много аспекти. И всеки аспект има свое име.
И по общ начин светостта се нарича с името сфирот, и парцуфим, и светове. И като цяло светостта се нарича свойството заради отдаване. А нечистотата се нарича заради получаване, което е свойството на егоистичната любов.
И когато човек изпълнява Тора и заповедите, за да получи в замяна на това този свят или бъдещия свят, тези две състояния се наричат „ло лишама.“ И само този, който изпълнява Тора и заповедите поради причината „тъй като Той е велик и управлява всичко“, чийто смисъл е: поради величието и важността на Твореца, това се нарича „лишма“ (виж в Зоар и в Сулам, стр. 184, пункт 190), и това се нарича заради отдаване, а не получаване на някаква награда за неговата работата. Това се нарича чиста работа.
И работата за отдаване е възможна само според степента, в която той цени този, който Приема работата му. Тогава има гориво. В същото време, ако не е в състояние да увеличи важността на този, за когото работи, тогава няма сила за работа. Защото виждаме това в природата - когато малкият се отменя пред големия като свещ пред факла. А цялата голяма работа е в това, да увеличи този, който Приема работата, тоест да познае важността Му. И ако няма с какво да го цени в знанието, тогава работата ни е, както е казано по-горе, както е казал моят баща и учител, обяснявайки стиха „ето място при Мен“, че алеф от думата итѝ (אתי), (с Мен) посочва свойството вяра (емуна) над знанието.
Излиза, че основната работа на човека е да работи над знанието, да цени Твореца. Защото като цяло това е състоянието на всички творения - чувстват светостта в състоянието Шхина в праха. Затова е казано във всички книги, че всеки човек трябва да има намерение преди заниманието си с Тора и заповедите, да издигне Шхина от праха. Защото в работата, в която малкият се отменя пред големия, няма над какво да се работи, защото това е заложено в природата - малкият се отменя пред големия. А цялата работа на човека е, само да работи да познае величието и важността на Твореца.
И на практика за всичко човек разбира, че си струва да работи, тоест чувства, че му липсва, освен за величието и важността на Творца. Затова не разбираме, че само това ни липсва. И може да се обясни това от стиха 'Праведникът е изгубен и няма човек, който да го приеме в сърцето си”. Твореца се нарича праведник, както е написано „Твореца е праведен“. Загубил важността Си и няма човек, който да го приеме в сърцето си. Тоест трябва да работят, за да постигнат важността Му.
Защото когато човекът чувства себе си малко в подем, тогава той разбира, че си струва да работи само за духовността. И трябва да кажем: причината е, защото чувства важността на духовността в степен, че си струва да се труди за духовността, а не за материалното, защото материалното тогава губи стойността си за него, а духовността тогава повишава ценността си.
Затова той решава тогава, че само за светостта си струва да се труди, а не за материалното. Излиза според това, че всички подеми и падения не са за човека, а за светостта, тоест понякога се повишава ценността на светостта, тоест е станала по-важна за него, а понякога пада ценността на светостта толкова ниско, че не си струва дори да мисли за нея.
И по въпроса, че малкият се отменя пред големия намираме, че е написано (Вилкут хадаш и Пирке де-раби Елиезер), че след като Твореца увеличил славата на Авраам, защото всички видели величието на Авраам, Фараона подарил на Сарай момиче, което било дъщеря му, за да бъде слугиня в дома на Авраам. Въпреки, че слугинята е много ниска степен, защото роба и робинята тогава нямали никакви човешки права, и се считали тогава за животни, въпреки това, той дал дъщеря си да бъде слугиня на Сарай, и я успокоявал, и ѝ казал: „Дъщеря моя, по-добре е за теб да бъдеш слугиня в дома на благословения Аврам, отколкото да бъдеш господарка в моя дом“.
И разликата между човек, който извършва духовна работа заради награда, и този, който иска да служи на Царя заради важността и величието Му е, че ако човекът работи в материалното, за да постигне материална награда виждаме, че ако човекът има възможност да може да получи награда без да трябва да работи толкова часове, сигурно, ако има някой, който ще му даде такава възможност, той веднага избира този път. Защото човекът обича покоя и се отказва от удоволствието на покоя, за да получи награда.
Ето защо, ако намери някой, който да му измисли начин да не се нуждае от усилие, това за него е щастливо нещо. Докато ако той работи заради важността на Царя и удоволствието му е заради това, че има голяма привилегия в това, че служи на Царя, тогава не е приложимо да се каже, че има възможност да не работи и да има награда, защото наградата му е служенето на Царя. И това е ясен признак, позволяващ на човека ще види истината - каква е целта на работата му: дали заради награда, или заради величието на Твореца.