Барух Шалом Алеви Ашлаг

Крепост, твърдина на моето спасение

Статия 13, 1985 г.

В ханукалната песен казваме: “Крепост, твърдина на моето спасение, прекрасно е да Те възхвалявам. Издигни дома на молитвата ми и там ще принесем благодарствено жертвоприношение”1. Песента започва с възхвала, както е казано: „Прекрасно е да Те възхвалявам“. А след това започва молитвата, както е казано: „Издигни дома на молитвата ми“. И след това отново думи на благодарност и възхвала, както е казано: „И там ще принесем благодарствено жертвоприношение“.

Оказва се, че тук има три части, както в молитвата.

1. Първите три [благословения от молитвата] „Осемнадесет благословения“2 са възхвала и благодарност.

2. Средните три се отнасят до молбите.

3. А последните три отново се отнасят до възхвала и благодарност.

Започваме в настояще време, както е казано: „Прекрасно е да Те възхваляваме“. Тоест, ние Ти благодарим и Те възхваляваме за благата, които сме получили от Теб. И това, както са казали нашите мъдреци: „Човек трябва винаги да възхвалява Твореца, а след това да се моли“3.

Причината за това е, че този, който вярва, че Твореца е милостив и милосърден, и че Той има желание да твори добро на Своите творения, има място за молитва. Затова първо е необходимо да се възхвали Твореца. Тоест човек сам трябва да възхвали Твореца. Това не означава, че Твореца трябва да види, че човекът Го възхвалява. Защото Твореца не се нуждае от творенията. А самият човек трябва да види възхвалата към Твореца. И след това той може да Го помоли да му помогне, тъй като в Неговата природа е да прави добро на Своите творения.

Ето защо, след като e казал: „Прекрасно е да Те възхвалявам“1, следва молитвата, в която се казва: „Издигни дома на молитвата ми“1. А какво е „домa на молитвата ми“? Това означава, както е казано: „И ще ги доведа на Моята свята планина и ще ги зарадвам в Моя дом за молитва“4. „Моята святата планина“ – „планина“ „ар“ от думата „размисли“ „ирурим“. Тоест, че Той ще им даде мисли за святост, за да бъдат всичките им размисли само за святост.

„И ще ги зарадвам в Моя Молитвен дом“4 – това е сърцето на човека, в което ще има място за пребиваването на Шхина. Защото Шхина се нарича молитва, както е известно, че малхут се нарича молитва, както е казано: „А аз съм молитва“5. И след като [Ти] „издигнеш Дома на молитвата ми“, – след това: „И там ще принесем благодарствено жертвоприношение“1. Оказва се, че първо е възхвалата, после – молитвата, а след това отново благодарност и възхвала, аналогично на реда на молитвата, където в края се завършва с възхвала и благодарност.

Но какво може да направи човек, когато иска да започне с възхвала, но сърцето му е затворено и се чувства пълен с недостатъци, и не може да отвори уста, за да произнесе песен и възхвала? Съветът тук е да се издигне над знанието, като каже, че всичко това са „скрити хасадим”. Тоест, той трябва да каже, че всичко това е милост „хесед”, но това е скрито от него, защото той все още не е способен да види доброто и насладата, които Твореца е подготвил за Своите творения.

И след като е възхвалил Твореца, тоест вярва над знанието, че всичко това е благо и милост, тогава той трябва да се моли Твореца да поправи сърцето му, за да стане то „Дом на молитвата ми”, което означава, че там ще се открие милостта на Твореца, и това се нарича „открити хасадим”. И тогава: „И там ще принесем благодарствена жертва”1, тоест нека изрази благодарност за това, че е удостоен да заколи [тоест „да прикове”] получаващото кли. И това се нарича: „И там ще принесем благодарствена жертва”1 – тоест затова, че той е удостоен да заколи желанието си за получаване, а вместо него е дошло желанието за отдаване, което се нарича място на Храма.

Но най-важното, от което човек се нуждае, е преди всичко да има желание да заколи желанието за получаване. А тъй като желанието за получаване е цялата същност на творението, творението го обича и му е много трудно да разбере, че трябва да бъде отменено, защото иначе е невъзможно да се удостои с нещо духовно. А в материалното виждаме, че човекът има желание и необходимост, които го засягат, възникващи от вътрешната страна на тялото му. Но има желание, което човекът придобива от външната си страна, тоест от собственото си свойство. Тоест, ако нямаше хора отвън, които да породят тази нужда у него, човекът никога не би почувствал, че това му липсва. И само хората отвън пораждат в него тази нужда.

Например самият човек, дори и да няма други хора около него, има собствени нужди да яде, да пие, да спи и т.н. Обаче, ако около него има хора, съществува понятието срам, което му се налага от другите. Той е задлъжен да яде и да пие това, което хората отвън му налагат. Това е особено очевидно в облеклото, защото у дома човек ходи с това, с което му е удобно. В същото време, ако се намира сред хора, той е принуден да се облича така, както другите го разбират. И той няма избор, защото срамът го задължава да се държи според техните вкусове.

По същия начин е и в духовното. Самият човек има вътрешно желание за духовност. Тоест дори да е сам и да няма хора около себе си, от които да се вдъхнови и да получи някакво желание, той сам по себе си е получил пробуждане и се стреми да бъде работник на Твореца. Но желанието, което има в себе си, разбира се, не е толкова голямо, че да не се нуждае от увеличаване на това желание, за да действа на негова основа за постигане на духовната цел. Затова съществува същият съвет, както и в материалното, а именно: да увеличи това желание за сметка на хората отвън, които го задължават да се държи според техния вкус и дух.

И благодарение на това се случва, че той се свързва с хора, които, както вижда, също имат нужда от духовност. И желанията, които имат хората отвън, също пораждат в него желание, и благодарение на това той получава голямо желание за духовност. Тоест освен, че има желание, което е негово собствено, той получава желание за духовност, което те пораждат в него. И тогава той стига до голямо желание да постигне целта.

И в това е въпросът за любовта към другарите, когато всеки от другарите освен, че има свои собствени желания, придобива желания от другарите. И това е голямо богатство, което не може да се постигне по друг начин, освен чрез любовта към другарите. Но трябва много да внимавате, да не се окажете сред приятели, които нямат желание да проверят себе си и основата на своята работа – дали тя се основава на отдаване или на получаване. А също и да проверят дали те извършват действия, за да стъпят на пътя на истината, който е път само на отдаване.

Защото само в такава група може да се внуши на другарите желание за отдаване. С други думи, всеки получава свойството хисарон от другарите, тоест, че му липсва силата на отдаване. И където и да отиде, той търси ден и нощ, може би някъде ще намери някой, който ще му даде силата на отдаване. Ето защо, когато той дойде в някаква група, където всички жадуват сила на отдаване, всички се сдобиват с тази сила чрез получаване един от друг. И това се нарича, че той получава сила отвън в допълнение към малката сила, която има вътре в себе си.

А в противовес на това съществува силата отвън, от която не може да се получи никаква помощ, въпреки че тази сила, която той може да получи отвън, ще му даде енергия за работа. И от тази сила трябва да се пазим много, да не я приемем. И трябва да се пазим особено много, защото тялото е склонно да приема сила за работа от хора отвън. И тя се явява на човека, когато чуе, че да речем, за него говорят, че е човек, надарен с добродетели, или мъдрец, или човек, който се бои от Небесата. Или пък за него говорят, че е човек, търсещ истината. И когато човек чуе това, тези думи, които е чул, че работата му се цени, му дават сили за работа, тъй като е получил уважение за работата си.

И тогава той няма нужда от свойството вяра над знанието и силата на отдаването, за да му помогне Твореца и това да бъде неговото гориво. Защото той получава гориво от външни хора. Тоест външните го карат да се занимава с Тора и заповедите. И в това е смисълът на понятието „да бъдеш скромен”, където една от причините за това е да няма подхранване от външните. Затова човек трябва „да бъде скромен”, както е казано: „Скромен бъди пред Твореца, Всемогъщ твой”6.

Защото „външни” означава хора, които са извън него. Те получават храна от неговата работа, от това, че след това – тоест след като чуе, че го уважават – той вече учи за външните, а не за Твореца. Защото той вече няма нужда Твореца да го приближи към Своята работа. Защото сега той работи, защото хората отвън му дават гориво, да се учи и да работи за тях, тоест защото те го задължават да работи, а не Твореца го задължава да работи за Него, а другите го задължават да работи за тях. Тоест, за да му окажат почит и т.н.

И се получава, че това е като че ли той работи за „чужд бог”. Тоест, те му заповядват да работи, възнаграждавайки го с почит и т.н., които ще му дадат затова, че той ще се занимава с Тора и заповедите. Това означава, че ако те не знаят за работата му и той не вижда, че някой го наблюдава [как] се занимава с Тора, тогава никой не го кара да работи. И това се нарича „закачане за външните”. И затова човек трябва да работи в скромност.

Но това, че той работи в скромност, все още не е достатъчно. Вярно е, че в момента само Твореца го задължава да върши святата работа. Но трябва да има и нещо друго, а именно, човек трябва да работи не заради получаване на награда. А това е съвсем друго нещо, тъй като е против нашата природа. Защото човекът е създаден с природа, наречена „желание за получаване”. А в момента той трябва да върши само работа за отдаване и да не получава нищо за себе си.

И затова трябва да търси група, в която всеки се придържа към мнението, че трябва да работи за отдаване. Но тази сила е малка в човека. Затова той трябва да търси хора, които също търсят такива сили. И благодарение на тяхното обединение всеки може да получи сила от другия, защото само това му липсва. А Твореца ще изпрати помощ свише, да можем да вървим по пътя на отдаването.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. „Маоз цур йешуати” („Крепост, твърдина на моето спасение”) – средновековен химн, който се пее по време на Ханука.↩

2. „Осемнадесет благословения” или „Амида” („Стоене”) – основна част от ежедневната молитва.↩

3. Трактат Брахот, 32:1.↩

4. Йешая, 56:7.↩

5. Псалми, 10:4.↩

6. Миха, 6:8.↩