1. НЯМА НИКОЙ ОСВЕН НЕГО

Чуто в първия ден на седмицата Итро (6 февруари 1944 г.)

Написано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца. А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината е, че такова е желанието на Твореца. И това е начин на поправяне, който се нарича „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава“ - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Тоест в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.

А ползата от тези отблъсквания е, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Твореца да му помогне, тъй като в противен случай той вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад, т.е. дори „заради себе си“ няма сили да изпълнява Тора и Заповедите. И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието може да изпълнява Тора и Заповедите. Но не винаги в него има сила за преодоляване с вяра над знанието, тоест принуден е да се отклони от пътя на Твореца, дори с намерението „заради себе си“.

И винаги при него разрушеното е повече от устоялото, паденията са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния, мислейки, че ще остане завинаги извън светостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълни дори най-малкото духовно действие само с преодоляване чрез вяра над знанието. Но не винаги е способен да се пребори. И как ще завърши всичко това?

Тогава стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето, и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, са били от Твореца, а защото е бил лош и е нямал сили да се пребори.

И само на този, който наистина желе да се приближи до Твореца, дават помощ свише, като не му позволяват да се удовлетвори с малко и да остане на нивото на малкото, неразумно дете. За да няма възможност да каже, че слава на Бога има Тора и Заповедите, и добрите дела, така че какво още му липсва?

И само ако наистина човек има истинско желание, той получава помощ свише и винаги му показват колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения, насочени срещу духовната работа. И всичко това се прави, за да може да види, че не е съвършено слят с Твореца.

И колкото и да се преборва, винаги вижда, как се намира в състояние далечно от светостта в сравнение с другите работещи, които усещат себе си слети в съвършенство с Твореца. Той винаги има жалби и претенции и не може да оправдае поведението на Твореца спрямо него. И това му причинява болка - защо той не е в съгласие с Твореца? И така продължава, докато не усети, че в него няма никаква святост. И въпреки че понякога получава някакво пробуждане отгоре, което го оживява за известно време, но веднага пада в състояние на низост. Обаче, това е причината, която го принуждава да осъзнае, че само Твореца може да му помогне и да го приближи истински.

Човек трябва да се старае да върви винаги по пътя, като е слят с Твореца. Тоест, всичките му мисли да са насочени към Него. Дори ако се намира в най-ужасното състояние, когато не може да има по-голямо падение от това, не трябва да излиза от управлението на Твореца, като казва, че съществува друго управление, което не му дава да влезе в светостта и то е способно да твори добро или зло. Което означава, че не трябва да мисли, че има власт на нечистите сили и че те не дават на човека да върши добри дела и да върви по пътищата на Твореца, а че всичко се извършва от Твореца.

И както пише Баал Шем Тов: „Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, се намира в състояние на служещ на други богове“. И не с неверието си в Твореца прегрешава, а с това, че мисли, че има друга власт и сила, освен Твореца. Именно в това е неговото престъпление. Още повече, ако мисли, че в човека има собствена власт, т.е. казва, че вчера самият той не е искал да върви по пътя на Твореца, това също се нарича престъпление от неверие. Защото не вярва, че само Твореца е господар на света.

Но след като е извършил някакво нарушение, разбира се, той трябва да се разкайва и да съжалява, че е прегрешил. Но трябва също да разбере защо съжалява и се разкайва - къде вижда причината, за своето престъпление? И заради нея той трябва да съжалява.

И тогава човек трябва да се разкае и да каже, че е прегрешил, защото Твореца го е отблъснал от светостта във вонящо отходно място, в място за отпадъци. С други думи, Твореца е дал на човека желание да се развлича и подиша въздух в зловонно място. (И може да се каже, цитирайки книгите, че понякога човек идва на този свят превъплътен в свиня. Необходимо е казаното да се поясни така: човек получава желанието да се наслаждава от това, което вече е признал за отпадъци, но сега отново желае да получи прехрана от тях).

А ако човек почувства, че сега се намира в състояние на подем, и усеща известен вкус в работата, не трябва да казва: „Сега аз се намирам в състояние, когато разбирам, че си струва да бъда работник на Твореца“. А трябва да знае, че сега се е харесал в очите на Твореца. Затова Твореца го приближава и поради това сега чувства вкус в работата. И трябва да внимава, никога да не напуска властта на светостта като казва, че има и още някой, който действа, освен Твореца.

(Обаче от тук следва, че да намери милост в очите на Твореца или обратното, не зависи от самия човек, а само от Твореца. И защо сега той се е харесал в очите на Твореца, а после не, не е по силите на човека да разбере с неговия външен разум).

И съжалявайки, че Твореца не го приближава, трябва също да внимава, да не преживява за самия себе си, за това, че е отдалечен от Твореца, защото тогава ще се грижи за получаване на собствена изгода, а получаващият е отделен от Твореца. А трябва да съжалява за изгнанието на Шхина, т.е., че причинява страдания на Шхина.

И за пример трябва да си представим, че в който и малък орган да е болката на човека, тя винаги основно се усеща от разума и сърцето, защото сърцето и разумът са същността на човека. И разбира се, усещането в отделния орган не може да се сравнява със силата на усещането в организма на човека като цяло, където най-вече се усеща болката.

Такава е и болката, която човек усеща, защото е отдалечен от Твореца, тъй като човекът е само отделен орган от святата Шхина, а святата Шхина е общност от душите на Исраел. И затова усещането на частната болка е несравнимо с усещането на общата болка, т.е. Шхина страда от това, че органите ú са отделени от нея и не може да ги прехранва.

(Трябва да напомним, какво са казали мъдреците за това: „Докато човек съжалява, какво говори Шхина? - „Позор за главата ми, позор за десницата ми.“„) И доколкото не отнася за своя сметка съжалението за отдалечеността, с това той се спасява от попадане във властта на желанието да получава за себе си, в свойства отделящи го от святостта.

По същия начин, когато човек чувства, че малко се е приближил към светостта и се радва, че се е харесал в очите на Твореца и тогава трябва да каже, че основното в радостта му е, че сега има радост горе, в святата Шхина, тъй като е имала възможност да приближи към себе си нейния отделен орган и не трябва да го отхвърля навън.

От това, че човек се е удостоил да достави радост на Шхина, има радост и в самия него. И тук всичко отива на същата сметка, защото ако в частното има радост, то е само част от тази радост, която има в общото. С помощта на тези разчети той губи своята индивидуалност и не попада във властта на нечистите сили, желаещи да получават за своя полза.

Още повече, че желанието за получаване на наслаждение се явява необходимост, понеже в това е целият човек. Защото всичко, което има в човека, освен това желание, не принадлежи на творението, а се отнася към Твореца. Но това желание за наслаждение трябва да бъде поправено, алтруистично, заради отдаване. Тоест то трябва да получава наслаждение и радост само защото в небесата има наслаждение от това, че творението се наслаждава, защото в това се заключава целта на творението, да наслади създанията. И това се нарича радост на Шхина във Висшия свят.

И затова човек трябва да се вслушва в съветите, как може да достави наслаждение на Твореца и, разбира се, ако в него има наслаждение, то ще има и в Твореца. Затова винаги трябва да се стреми да се намира в чертозите на Твореца, и тогава ще има възможност да се развлича в съкровищниците Му, с което, разбира се, ще достави наслаждение на Твореца. По такъв начин, целият му стремеж трябва да е само в името на небесата.

קבלה מדיה

קבלה מדיה

איזור אישיכדאי להיכנס כדי להוסיף לייק לסרטונים, לשמור תכנים ולהירשם למינויים.

٢٢ - ٢٤ مايو ٢٠٢٥שיעור 1 - אין עוד מלבדו

٢٢ - ٢٤ مايو ٢٠٢٥

שיעור 1 - אין עוד מלבדו

שיעור 1 - אין עוד מלבדו

קבלה מדיה© כל הזכויות שמורות 2003-2026 בני ברוך - קבלה לעם

איזור אישי
כדאי להיכנס כדי להוסיף לייק לסרטונים, לשמור תכנים ולהירשם למינויים.

٢٢ - ٢٤ مايو ٢٠٢٥
שיעור 1 - אין עוד מלבדו

קבלה מדיה
© כל הזכויות שמורות 2003-2026 בני ברוך - קבלה לעם