Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
Статия 29, 1985
В книгата Зоар, гл. Хукат, е казано: „Меаха улифана, оттук научихме, че който иска да събуди висшите неща, независимо дали с действие или с реч - ако това действие или реч не е извършено правилно, нищо няма да се събуди. Всички жители на света отиват в молитвения дом, за да събудят висшето, но малцина знаят как да го събудят. А Твореца е близо до всички, които знаят как да Го призоват и да събудят нещата правилно. Ако обаче хората не знаят как да Го призоват, Той не е близо. Както е казано: „Твореца е близо до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават истински “1. Какво означава „истински“? Това означава, когато знаят как да събудят истинското правилно. И така е във всичко. 2„ Край на цитата.
От това следва, че този, който не знае как да Го призовава, няма защо да ходи в молитвения дом, защото не знае как да Го призовава, което означава, че молитвата му не се приема. В такъв случай тук има възможност да се възрази и той [т.е. Зоар] обяснява, че не е достатъчно да не ходи в молитвения дом, защото не знае как да Го призовава. В такъв случай трябва да се знае какво трябва да прави човек, за да се научи как да Го призовава и да бъде по-близо до Твореца.
За тази цел Зоар ни обяснява какво трябва да се знае, а след това трябва да се опитаме да достигнем до това знание. И казва, че знанието е само и единствено истина, защото този, който го призовава истински, е близо до Твореца. И оттук излиза, че знанието е онова, което „истински Го призовава“. Какво е новото тук? Това, че той [т.е. Зоар] казва, че по отношение на Твореца излиза, че трябва да има специално знание, което позволява на човек да Го призовава. Защото от смисъла на стиха, в който се казва: „Твореца е близък до всички, които Го призовават „1, следва: „без изключение“, т.е. Той е близък до всички без изключение. И след това този стих завършва с едно важно условие. А какво е това условие? Той да призовава истински. А това е важно условие, [чието изпълнение] се изисква от човека.
А това е важно условие, [чието изпълнение] се изисква от човека, наречено истина - защото по правило, когато някой призовава друг, ако последният знае, че го призовава лъжливо, той несъмнено няма да се подчини на призива му. Защото знае, че онова, към което го призовава онзи, е само измама, и се преструва, сякаш е далеч и не го е чул. Защото е лъжа това, че той го призовава.
Тогава какво е това важно условие, [чието изпълнение] се изисква от човека? Защото няма съмнение, че за Твореца важат специални условия, които не са валидни за хората. Обаче това условие човекът да Го „призове истински“ е най-малкото възможно условие. Защото, без съмнение, в условието за истинност има специално намерение и това намерение се нарича „наистина“.
И за да разберем какво е истина, нека първо цитираме твърдението на нашите мъдреци: „Този, който проявява високомерие - казва Творецът, - Аз и той не можем да пребиваваме на едно и също място. “3 И би трябвало да се запитаме какво значение има за Твореца дали човек проявява високомерие. Да речем, че човек е влязъл в кокошарника и вижда, че един петел е важен за друг, и човекът, който вижда това, е впечатлен от него. А моят баща и учител e казал, че Твореца обича истината и не може да търпи лъжата, както е казано: „Който изрича лъжи, няма да се утвърди пред очите ми “4.
И всъщност Твореца е създал човека с желание за получаване, т.е. с егоистична любов, заложена в него. И това е източникът на всички лоши страсти, които присъстват в света, т.е. и кражбите, и убийствата, и войните - всичко това е резултат от това желание за получаване, свързано с човека. Оказва се, че Твореца е създал човека в най-голяма низост, а той е горд, т.е. казва, че не е като другите. Оказва се, че той изрича лъжи, а истината не търпи лъжи.
Оказва се, че според казаното по-горе, ако човек дойде в молитвения дом, за да помоли Твореца да чуе молитвата му, защото му се „полага“ Твореца да чуе молитвата му, да му даде - защото му се „полага“ Твореца да му даде повече, отколкото дава на другите - дори ако става дума за духовността, той е далеч от Твореца, защото лъжата е далеч от истината. Затова се нарича, че той не знае как да Го призовава, защото Го призовава лъжливо, и това се нарича „далеч“, а не близо, според правилото, което действа в духовното: „Близост по място се нарича сходство по форма, а отдалеченост по място - различие по форма“.
И тъй като няма разлика във формата, по-голяма от тази между истината и лъжата, се нарича, че той не знае как да Го призове, тъй като Твореца не е близо до него поради факта, че в момента на молитвата, когато моли, той е в лъжа, защото се чувства по-достоен от другите, тъй като вижда всички свои недостатъци в другите и затова иска Твореца да му помогне.
И всъщност, както са казали нашите мъдреци: „И както ние учим: “Всеки, който отхвърля, е отхвърлен и не говори за славата на света. А Шмуел казва: „Той отхвърля от своят недостатък “5. Защото има хора, които винаги гледат на другия, ако другият се учи, както разбира, или се моли, както разбира, значи другият е добре, а ако не е добре, вече е открил недостатък в другия. И както казваше моят баща и учител, обичаят на хората, които се наричат „ фанатици“, е следният: ако някой действа с по-голяма строгост от него, тогава го наричат „ набожен“, т.е. твърде краен. Във всеки случай за такъв човек няма какво да се каже и е жалко да занимаваме ума си с такъв човек. А ако някой се държи по-малко строго от него, казва, че той е лекомисленият от лекомислените и си струва да го преследваме до пълно изкореняване, за да не развращава другите, страшно е да се помисли.
И този човек, когато идва да моли Твореца да го приближи, защото е достоен човек, е далеч от Твореца, т.е. има разлика във формата с Твореца, защото Твореца е свойството истина, а свойството на този човек е пълна лъжа. Затова се смята, че Твореца е далеч от него. Поради това Той не чува гласа му.
И може да се попита: „Земята е пълна с Неговата слава“, в такъв случай какво означава, че Твореца е далеч от него? И това е точно така, както ако човек стои далеч от друг, той не чува гласа му. Затова в духовните неща е известно, че мярката за разстояние и близост зависи от сходството във формата или от различието във формата.
Докато ако човек дойде да се моли на Твореца и му каже: „Аз се нуждая от твоята помощ повече от другите, защото другите не се нуждаят от твоята помощ толкова много, защото са по-способни от мен и не са толкова потънали в егоистична любов, колкото съм аз. И те са по-дисциплинирани от мен. И аз виждам, че се нуждая от Твоята помощ повече от другите, защото сам усещам собствената си низост, колко по-далеч съм от Теб в по-голяма степен от всички останали. И започнах да чувствам, както е написано: „Но освен Теб нямаме цар, избавител и спасител “6.
Оказва се, че аргументът му е истинен, а подобни аргументи се приемат от Твореца, защото са истинни. И за това е казано: „Аз съм Твореца, който пребъдва с тях в тяхната нечистота “7 , т.е. въпреки че те са потопени в егоистична любов, която е източник на нечистотата, все пак, тъй като той дава верен аргумент, Твореца е близо до него, защото истина с истината се нарича подобие по форма, а подобието по форма се нарича близост.
И оттук ще разберем въпроса за горните думи от книгата Зоар: това означава, че този, който не знае как да Го призовава, няма защо да ходи в молитвения дом, тъй като Твореца няма да чуе гласа му, тъй като той е далеч от Твореца, ако не знае как да Го призовава. И също така е неразбираемо: защото това противоречи на стиха: „Твореца е възвишен, а низките ще видят “8. Какво означава „ низък“, който не знае нищо? Означава, че дори онзи, който не знае как да Го призове, също ще види.
И от казаното по-горе ще разберем следното: той не трябва да знае нищо друго освен истинското познание за духовното си състояние - че не знае нито думи на мъдрост, нито думи на морал, които могат да му помогнат, и че е в най-лошото състояние, което може да бъде на света, и ако Твореца не му помогне, той е загубен. Това е единственото познание, което трябва да има, т.е. че не знае нищо и е най-низшият от всички, докато ако не усеща това и си мисли, че има хора, които са по-лоши от него, той вече е в лъжа и вече е в състояние на отдалечаване от Твореца.
И оттук ще разберем втория въпрос, който зададохме: Какво трябва да прави човек, за да знае как да призовава Твореца и да бъде близо до Него? Какво обучение трябва да премине, за да знае? И тогава му се казва, че не трябва да учи нищо специално, а да се опита да следва пътя на истината. Тогава автоматично ще има за какво да се моли, т.е. за същественото в живота, а не за излишествата, както е казано: „Това е окото на Създателя за онези, които треперят пред Него и чакат Неговата милост да спаси душите им от смърт и да ги запази живи по време на глад “9 . На него просто му липсва духовен живот.
И оттук да си обясним думите: „Твореца е близо до всички, които Го призовават “1 , без изключение. И това, че Той нарича условието: „На всички, които Го призовават истински “1, не се нарича специално условие. Защото дори сред децата, ако едно призовава друго, а последното знае, че това не е вярно, то също няма да го погледне. Но тук, по отношение на Твореца, е необходимо да се знае за какво се отнася истината. А за самия човек е трудно да разбере кое е истинско състояние и кое - лъжливо, защото човекът не е в състояние да види истината. Затова му е нужен наставник, който да го насочва, да му казва какво му липсва и какво има - дори това да са излишни неща, които му пречат да стигне до истината.
Затова е казано: „Търсете Твореца, когато можете да Го намерите, призовавайте Го, когато е наблизо„10 - със сигурност Го намират, “когато е наблизо“. Но къде е мястото, което се нарича „близо“? То е, както е казано: „За всички, които Го призовават истински “1. Ако човек Го призовава от истинско състояние, тогава Го намира.
—----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
1. Псалми, 145:18.
2. Зоар, Хукат, n. 78.
3. Виж трактат Сота, 5:1.
4. Псалми, 101:7.
5. Трактат Кидушин, 70:2.
6. От молитвата Нешмат.
7. Виж Вайикра, 16:16.
8. Псалми, 138:6.
9. Псалми, 33:18-19.
10. Йешая, 55:6.