Човек не може да напредва към целта на творението чрез страдание, но то е необходимо, за да коригира движението си в правилната посока. Така че винаги, когато човек се отклони от целта (потъвайки в своя егоизъм), страданието го връща обратно и той отново може да върви по правилния път. Оказва се, че без страдание е невъзможно? Да, но човек има възможност да напредва по такъв начин, че дори страданието, което би трябвало да получи, правейки грешки по пътя си, ще бъде за него движение напред. Тоест работата върху грешките и движението напред стават едно и също. В този случай човек се придвижива не "падайки - издигайки се - правейки крачка напред", а сякаш в две линии, когато има успоредно лява и дясна. Когато той върви в лявата линия, изпитвайки страдание, грешки и паралелно работи в дясната линия. Тоест той се движи на два крака към целта. Това е пътят на кабала - да върви в средната линия.