Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Винаги трябва да се различава Тора от работата

Статия 21, 1985

Винаги трябва да се различава Тора от работата. Тора се нарича това, което е самостоятелно свойство. И тогава не може да се говори за човека, а сякаш човекът въобще не присъства. Говори се за Тора сама по себе си, която е свойство на имената на Твореца. И трябва да се обърне внимание на нейната важност. Тоест за кого говорим?

Иначе казано, ние винаги трябва да помним, че говорим за Царя — как Той е установил ред и управление, как Неговите свети имена ще въздействат на душите. И че те ще ги приемат и ще могат да съществуват с тяхното разкриване, както е казано: "Кой ще се изкачи на планината на Твореца и кой ще застане на Неговото свято място?"

А когато човек обръща внимание и се опитва да почувства за кого говори — че говори за Твореца, но нямаме разбирането, за да имаме каквато и да било връзка, позволяваща ни да разберем, че става дума за Твореца — ние трябва само да вярваме, че цялата Тора в нейната цялост са имената на Твореца.

Но Той е облечен или в понятията на съдилищата и законите, които човек трябва да изпълнява — заповедите (мицвот), които действат между човека и Твореца или между човека и ближния, — или в разкази и притчи, или се облича в езика на Кабала и в светите имена. Тогава трябва да се помни, че вътрешността, облечена в тези одежди, е единствено божественост, и това се нарича: „Цялата Тора в нейната цялост са имената на Твореца".

Ето защо, когато се изучава Тора, трябва да се учи с уважително отношение (букв. „с път на земята"). Тоест трябва да помним за кого говорим. И по такъв начин можем да привлечем светлината на Тора, за да почувстваме, "че те са нашият живот и дълголетието на нашите дни". И естествено, когато се учи с горепосоченото намерение, тогава човек може да бъде в радост, защото тогава е слят с Извора на живота, което се нарича: „Защото те са нашият живот и дълголетието на нашите дни". Защото човек започва да чувства свойството „да твори добро на Своите творения", което, както е известно, е причината за сътворението на световете.

И това благо ние трябва да извлечем от Тора. И това се нарича, че говорим само за възхвала на Тора и изобщо не мислим за човека. Затова излиза, че по време на изучаването на Тора човек се намира в съвършенство, съгласно правилото: „На мястото, за което човек мисли, там той се намира". И от това време човек трябва да получи жизнена сила за целия ден, защото това се нарича: „Времето за Тора е отделно и времето за молитва е отделно" — защото те си противоречат едно на друго.

А времето за работата е съвсем друго нещо. Защото в работата се говори именно за човека. За разлика от това, в Тора се говори именно за Твореца, и това се нарича „Тора на Твореца". Но работата се отнася именно до човека, защото човек трябва да работи, както е казано: „Човекът е роден за труд". И тъй като човекът е творение, а творението се нарича състояние на хисарон, което е свойството съществуващо от несъществуващо (йеш ми-аин), и това съществуващо (йеш), наречено „желание за получаване", трябва да бъде напълнено, защото това е целта на творението. А тъй като поради подобие на форма върху това желание е станало съкращение (цимцум), трябва да се поправи и премахне онова съкращение, което е действало върху това желание, за да може да се достигне до целта, наречена „Неговото желание да наслади".

А за да бъде премахнато съкращението, ни е дадено особено средство, а именно Тора и заповеди, което се нарича, както е известно: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка към него". И тук, в областта на работата, трябва да се различава дали той напредва към целта за премахване на съкращението. Тоест дали вече има искри на отдаване. Тоест че той вече е получил нещо от особеното действие на Тора и заповедите в смисъл на пречистване на мисълта и желанието, и се оказва, че в нещата, отнасящи се до работата, е уместно да се говори за самокритика.

За разлика от това, в Тора той не трябва да прави никаква самокритика, а да учи Тора такава, каквато е. Нужно е само да се следват съвети как да се цени Тора. А Тора сама по себе си е реалност, наречена "имената на Твореца". Излиза, че когато учим от Тора някакви закони, или нравствени поуки, или просто разкази и притчи, или път на работа — всичко това още не се нарича Тора, а това го учим от Тора, и самата Тора няма отношение към творението, а само към Твореца, тъй като това са имената на Твореца.

Иначе казано, „Тора" се нарича разкриването на божествеността. И това се нарича с името „вътрешна част на Тора". А това, което е разкрито навън — законите, и нравствеността, и пътищата на работата, и разказите и притчите — всичко това се нарича одежди върху Тора. Затова се нарича „външна част на Тора". А имената на Твореца се наричат „вътрешна част на Тора".

И съгласно горепосоченото може да се зададе въпрос: ако Тора сама по себе си се отнася до Твореца, който е свойството на божествеността, тогава тя е подобна само на тълкуване. И какво може човек да извлече от това, че изучава Тора, ако не разбира как това е свързано с него. По този въпрос казват нашите мъдреци: „Велико е учението, което довежда до действие". Защото безспорно човек се нуждае само от действие, както е казано: „Което е сътворил Всесилният, за да прави".

Затова: „Не учението е главното, а действието". И на това идва отговорът: „Велико е учението, което довежда до действие" (Кидушин, страница 40, там изразът е „Велико е учението"; и Бава Кама 207). Тоест светлината на Тора, която е вътрешната част, свети за човека, за да има той сили да върши добри дела. И това е благодарение на особеното действие на Тора, което му дава сили, с които може да прави. Както е казано: „Което е сътворил Всесилният, за да прави".

И затова нашите мъдреци са казали: „Времето за Тора е отделно и времето за молитва е отделно". Защото всяко едно от тях е в противоречие с другото, както беше казано по-горе. Защото по време на изучаването на Тора човек трябва да мисли само за важността на Тора, а съвсем не за себе си. За разлика от това, по време на молитвата човек трябва преди всичко неговите хисаронот (липси) да бъдат разкрити, за да може да моли да се напълнят. Защото няма хисарон, ако не го търсим.

Защото само в материалното липсите са разкрити, поради това, че липсите идват от желанието за получаване, а желанието за получаване е разкрито. За разлика от това, в духовното — където цялата сграда на светостта (Кдуша) е изградена на основата на желанието за отдаване, и тъй като желанието за отдаване ние отнасяме към творението. Както беше разяснено, че малхут, наречена „желание за получаване", е пожелала подобието на форма, наречено „да отдава"; затова, когато това се разпростира към творенията, които идват вече след разбиването на келим, което се е случило, а също и след греха на Дървото на познанието — тогава този хисарон, при който човек да чувства, че му липсва кли, наречено „желание за отдаване", вече не съществува.

А човек трябва да положи усилия, докато не почувства яе му липсва желание за отдаване. И според величината на усещането на неговата липса, в такава мяра той може да се моли на Твореца да му помогне, да му даде това кли, така че всички негови грижи да бъдат само за това, че няма тази сила, наречена „желание за отдаване". И в мярата, в която е далеч от това кли, в тази мяра той трябва да скърби и да моли Твореца за милосърдие, за да го спаси и да му даде това желание.

И още повече може да се каже — че човек трябва да моли Твореца да му даде този недостиг, тоест да почувства, че му липсва желанието за отдаване, и че това е всичко, което му пречи да стигне до духовното, както беше казано по-горе, защото тази липса не възниква от него самия.

Според това излиза, че Твореца трябва да даде на човека както кли, така и светлината. И от това можем да изтълкуваме казаното: „Отзад и отпред си ме обградил". „Отзад" се нарича кли, „отпред" се нарича паним, което е напълването. Излиза, че както светлината, така и кли — всичко идва от Него.

И това е смисълът на казаното от нашите мъдреци (Кидушин, 30): „Учили мъдреците: 'Весамтем' (и положете) — [означава] 'съвършен еликсир' сам там. Тора се оприличава на еликсир на живота". Така Твореца е казал на Исраел: „Синове Мои, създадох злото начало, създадох Тора като подправка към него. И ако се занимавате с Тора, няма да бъдете предадени в ръцете му". И смисълът е, както беше казано по-горе: светлината, съдържаща се в Тора, която е вътрешната част на Тора, връща човека към източника. Но трябва да се настрои намерението, за да се получи светлината на Тора по време на учене, както е обяснено в Предговора към „Талмуд за десетте Сфирот", точка 17.