Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
Статия 23, 1985
Зоар пита за стиха: "На ложето ми". Казано е там: "Раби Елазар започна [словото]: "На ложето ми (ал мишкави) нощем търсих онзи, когото обича душата ми".
Той пита: "Казано е "на ложето ми" [с предлога ал], но е трябвало да се каже "в ложето ми" [с предлога бе]. Какво означава "на ложето ми"? И отговаря: но [това] Кнесет Исраел (Събранието на Израел) говореше пред Твореца и молеше от Него за изгнанието, понеже тя пребивава със синовете си сред другите народи и лежи в праха.
И за това, че лежи в нечиста чужда земя, каза тя: "На ложето ми моля аз", защото лежа в изгнание. А изгнанието се нарича нощи. И затова: "Търсих онзи, когото обича душата ми", за да ме изведе Той от него".
Известно е, че Кнесет Исраел – това е Малхут, която включва в себе си всички души.
И е известно, че всеки човек се счита за малък свят, както е казано в книгата Зоар. Тоест човек се състои от "70 народа на света" и това съответства на "7 сфирот", където всяка сфира се състои от 10, и общо това са 70 свойства.
И те противостоят на светостта, тъй като има 7 сфирот на светостта и 70 народа [на света], от които се състои човекът. Това означава, че у всеки народ има особена страст (таава), отнасяща се към неговото свойство. И човек включва в себе си всичките 70 страсти, които съществуват общо в народите на света.
И свойството "Исраел" също съществува в човека, и това е неговото собствено свойство. Но то се нарича "точка в сърцето" (некуда шебалев), където точка означава тъмнина, тоест свойството Исраел в нея [в точката] не свети, и тя се счита за свойство "ахораим" (обратна страна).
И причината за това е, че тя се намира в изгнание под властта на "70-те народа", които са в човека.
А откъде те имат сила да властват над свойството Исраел в нея? Това става заради въпросите, които те задават на свойството Исраел, когато то иска да направи нещо за Твореца, което се нарича "направо-към-Твореца" (Яшар-Ел).
Тогава те дават да се разбере, че си струва да се работи само заради егоистичната любов (ахава ацмит), докато [ако той работи] заради небесата (ли шма), те задават въпроса "Какво" (Ма): "Каква е тази работа за вас?" И ние учихме, че това е въпросът на грешника. А ако той иска да преодолее неговите претенции, у него възниква въпросът на Фараона, който казал: "Кой (Ми) е Твореца (Авайя), за да послушам гласа Му?".
А ако тези въпроси не действат на човека при еднократно задаване, те се повтарят постоянно през целия ден.
Както е казано: "Като с меч в костите ми ме позорят враговете ми, казвайки ми по цял ден: Къде е твоят Творец?" И човек не е способен да излезе под тяхната власт.
И те унижават "свойството Исраел" в човека чак до праха, както е казано: "Защото е сведена в праха душата ни, залепнал е за земята коремът ни".
И следва да се обясни, че [състоянието:] "защото е сведена в праха душата ни" ни води до: "залепнал е за земята коремът ни", тъй като "коремът" е получаващото кли (съд) на човека, и "точката в сърцето" е "в състояние на прах". А това води дотам, че нашите келим (съдове) имат сливане (двекут) единствено със земното, тоест с "любовта към себе си".
Същевременно, ако "Небесното Царство" (Малхут шамаим) беше в състояние на "слава" (кавод), тогава за "чест" бихме считали, безусловно, ако имахме възможност да служим на Твореца макар с нещо – дори това да беше най-малкото служене, то би се считало за нас голямо богатство.
И заради тази чест си струва да се откажем от всички удоволствия, които идват при нас чрез любовта към себе си.
И затова ние казваме в молитвата Мусаф на трите празника за поклонничество (Шалош Регалим): "Отче наш, Царю наш, яви славата на царството Си (Малхут) върху нас без забавяне", което означава, че ние молим Твореца: "Понеже Небесното Царство пребивава в низост и тя се намира в състояние "Шхина в праха" (Шхинта бе-афра), затова ние искаме Твореца да ни разкрие важността и славата на Небесното Царство, и тогава велика придобивка за нас ще бъде, че благодарение на това ще се удостоим да излезем от егоистичната любов и да се удостоим с любов към Твореца".
И това е, което Зоар обяснява: "И затова: Търсих онзи, когото обича душата ми, за да ме изведе Той от него".
Както е известно, човек се състои от три душѝ:
1. душа на светостта;
2. душа на клипа́т Нога (сияеща обвивка);
3. душа на трите нечисти клипот.
И душата на светостта свети само във вид на точка, както беше казано по-горе. Затова душата на клипа́т Нога трябва да се съедини с душата на светостта, както изяснихме в предишните статии от името на моя баща и учител (Баал Сулам).
И тъй като главният действащ елемент – това е душата на клипа́т Нога, понеже душата на трите нечисти клипот не може да бъде поправена, а святата душа няма нужда да се поправя, тъй като тя е святост, – цялата работа [протича] с душата на клипа́т Нога.
И по времето, когато (човек) изпълнява заповеди, тогава клипа́ Нога се присъединява към светостта. А когато, не дай Боже, извършва прегрешения, тогава душата на клипа́т Нога се присъединява към душата на трите нечисти клипот.
Но душата на светостта се намира в ахораим (обратна страна), тоест не свети, и тя пребивава в низост.
Затова те не искат да се стараят и да вършат добри дела, за да се присъедини клипа́ Нога към светостта.
Затова: "На ложето ми нощем търсих онзи, когото обича душата ми, за да ме изведе Той от него", понеже святата душа се отнася към Кнесет Исраел и тя пребивава в нечиста чужда земя, и моли "онзи, когото обича душата ми, за да ме изведе от нея", от нечистата земя.
Това означава, че понеже святата душа се намира в низост, затова душата [клипа́т] Нога извършва действия, които желаят трите нечисти клипот.
Тогава според това излиза, че святата душа е длъжна да търпи властта на нечистите клипот, които тогава властват.
Затова святата душа моли "да ме изведе Той" от това изгнание, наричано "нощ".
Там в Зоар е казано (и в "Сулам", буква 9): "Раби Аха каза: Това е както учихме, че Твореца решава за капка [семе], момче ли [ще бъде] или момиче. А ти казваш: "Жената, заченала първа, ражда момче". В такъв случай не се ли изисква решение на Твореца? Казал Раби Йоси: Разбира се, Твореца различава мъжката капка от женската капка, и понеже е различил в нея, Той е решил за нея, дали ще бъде момче или момиче".
И този отговор е неразбираем, какво обяснява той, тъй като "различавайки, дали е момче", Той решава.
Защо пък трябва Той да решава, нали от само себе си ще се получи, че това е момче или момиче?.
И [Баал Сулам] обяснява там в коментара "Сулам": "Обяснение: Тъй като в човека има трима участници: Твореца, бащата и майката. Където бащата дава бялото в него, майката [дава] червеното в него, а Твореца дава душата (нешама). И ако капката е заха́р (мъжка), Твореца дава мъжка душа, а ако е некева́ (женска), Творецат дава женска душа.
Излиза, че от това, че жената е заченала първа, капката все още не би била в края мъжка, ако Твореца не беше изпратил в нея мъжка душа.
И това различие, което Твореца наблюдава в капката – дали е достойна тя за мъжка душа или за женска, – се счита за решение на Твореца.
Защото ако Той не беше различил това и не беше изпратил мъжка душа, капката не би била завършена като мъжка.
Излиза, че тези две изказвания не си противоречат едно на друго".
И за да се разбере всичко казано по-горе по пътя на работата, следва да се обясни, че всички "трима участници" се намират в един човек, и "бащата и майката" са причините, [поради] които да се роди син.
"Бащата" се нарича "мъжка част" (захар), и се нарича "мъж" (иш), и се нарича "съвършенство", понеже захар е свойство на съвършенството. И бащата дава бялото, понеже бялото (лаван) се нарича "съвършенство", тъй като там няма никаква мръсотия.
А "майката" се нарича некева́ (женско начало), и се нарича "жена" (иша), и се нарича свойството "хисарон" (недостиг), понеже не́кев (отвор) означава хисарон и се нарича червено (одем). Както казват, там има червена светлина, тоест там не може да се премине, понеже това се нарича "бариера" (махсом), за да не могат да вървят напред.
А Твореца дава душата, защото всичко може да направи човек, но духът на живота (руах хаим) принадлежи на Твореца.
А редът на работа е такъв, че човек трябва да подели своя работен ден на състояние "ден" и състояние "нощ". "Ден" се нарича съвършенството, а "нощ" се нарича хисарон.
И за да се роди син, и той да притежава "дълголетие" (букв.: дължина на деня), този син трябва да се роди посредством бащата и майката.
Тъй като бащата му дава бялото, тоест съвършенството, което е свойството "мъж" – иш захар. А майката му дава свойството хисарона, наричано "жена" – иша некева́.
А съвършенство и хисарон трябва да има поради това, че човек трябва да получава препитание за жизнени сили, и тогава той може да работи.
Така и тук в работата на Твореца, човек трябва да получава духовно препитание, а след това може да види какво има да се поправя, иначе без препитание той няма сили за работа. А препитание получават само от съвършенството.
Затова ни е дадено да извличаме съвършенство по времето, когато се занимаваме с Тора и заповеди, и тогава не трябва да проверяваме доколко сме усърдни в изпълнението на Тора и заповедите, за да бъдат те в най-добрия вид, без всякакъв недостатък.
Тоест да гледаме себе си и да виждаме дали сме в ред или не.
А това е време да се гледат Тора и заповедите сами по себе си, тоест чия Тора и заповеди ние изпълняваме.
Тоест ние трябва да мислим за "Даващия Тора", както благославяме: "Благословен си Ти, Творецо, даващ Тора".
А в заповедите казваме: "Който ни освети със Своите заповеди", тоест за да знаем, че ние изпълняваме заповедите на Твореца.
И затова ние трябва да гледаме важността на Даващия, и трябва да получаваме от това живот и радост – от това, че сме се удостоили да изпълняваме онова, което Той ни е заповядал, с нещо [малко], да казваме тогава, че също и правенето, въпреки че това все още не е "истинско изпълнение", което във всичко да бъде "заради небесата", но въпреки това ние трябва да вярваме, че съществуват хора, у които не са се появили желание и мисъл да изпълняват Тора и заповедите дори и в най-малкия вид [в катнут от катнут].
А на нас Твореца е дал желание и стремеж да изпълняваме малко, тоест в оскъдно разбиране, но, в края на краищата, ние правим нещо, докато у [другите] хора няма дори и това "нещо". И когато обръщаме внимание на това, ние получаваме от това живот и препитание.
И това се нарича: "Бащата дава бялото", както е казано по-горе, че съвършенство се нарича "бялото", в което няма никаква мръсотия, а печалбата от това е в два момента:
1. Че благодарение на това той получава подем на духа, понеже е слят със Съвършения, тоест с Твореца. А това, което Той дава, следва да се вярва, че е съвършенство. И съвършенството допълва човека, за да почувства той, че също е съвършен. И, както и да е, той взима от това препитание, за да може да живее и съществува, за да има впоследствие сили да работи святата работа.
2. Според мярата на важността, която той ще придобие по време на работата над съвършенството, той после ще има място да почувства хисарон (недостиг) от страна на своята работа, която не е по линията на истинската чистота. Тоест тогава той може да си представи колко губи от своята небрежност в работата, тъй като може да направи сравнение между важността на Твореца и собствената низост, и това ще му донесе сили за работа.
Обаче човек трябва също да поправи себе си, иначе ще остане в тъмнина и няма да види истинската светлина, която свети на годните за тези келим (съдове), наричани "келим на отдаване".
А поправянето на келим се нарича "свойство на нуква" (женско начало), хисарон, че [човек] работи да поправи своите недостизи (хисароним).
И това се нарича: "А майката дава червеното", тоест той вижда тогава червена светлина, която са бариерите, стоящи му на пътя и недаващи му да достигне целта.
И тогава идва време за молитва, тъй като човек вижда размерите на работата, която [има] в нещата отнасящи се до разума и сърцето (моха ве-либа), и как той не се е придвижил в работата по отдаване.
А също вижда как тялото му е слабо тяло, което няма големи сили, позволяващи да преодолява своята природа.
Затова той вижда, че ако Творецът не му помогне, той е загубен, както е казано: "Ако Твореца не построи къща, напразно са се трудили строителите ѝ".
И от тези две свойства, тоест от съвършенството и от хисарона, явяващи се свойствата на "бащата и майката", както е казано по-горе, излиза, че Твореца му помага, [с това] че Той му дава душа, явяваща се дух на живот.
И тогава се ражда плод. И това е, което са казали мъдреците: "Трима участници в човека", както е казано по-горе.
И този плод, този който се ражда, се счита за "жизнеустойчиво потомство" (зера шел каяма), тоест той има дълголетие. Иначе, ако той няма това, че Творецът му дава душа, този роден плод се нарича помятане (нефел), тоест той няма право на съществуване и "пада от своята степен".
И следва да се знае, че от страна на Твореца Той желае да дава – както се изяснява на много места, че "висшата светлина не престава да свети", обаче ние се нуждаем от келим, подготвени да получават.
Затова, [в това] което зависи от подготовката на човека, следва да се различават два аспекта, понеже в човека има две сили:
1. Сили на получаване.
2. Сили на отдаване.
И тези две сили трябва да се поправят, за да бъдат "заради отдаване" (ал менат лехашпиа). Силата на отдаване в човека се нарича "мъж" (иш). А силата на получаване в човека се нарича "жена" (иша), "женско начало" (некева́).
А "посяване" [също зачеване] се нарича, когато човек полага труд (работа), за да постигне нещо.
Например, когато на човека му трябва пшеница, той сее пшеница, тоест от работата си ще спечели пшеница.
А ако му трябва картоф, той ще посади картоф. Тоест от какъвто вид желае, такава работа той дава, и това печели.
Така и в работата за Твореца, ако той иска да поправи келим на отдаване, наричани "мъжко начало" (захар), "мъж" (иш), това се нарича: "Ако мъжът зачене пръв", тоест началото на мисълта му е да поправи келим на отдаване, тогава "и ще роди момиче" (некева), както е известно, че има обратна стойност между келим и светлините, и "женската светлина" (ор некева) се нарича свойство катнут (малко състояние).
"Ако жената зачене първа", тоест желанието му е да поправи получаващите келим, за да бъдат те "заради отдаване", тогава "ще роди момче" (захар), тоест "мъжка светлина" (ор захар), явяваща се светлина на гадлут (голямо състояние). "А Твореца е този, който дава душата"
"А Твореца различава капката", тоест в работата на човека – от какво свойство е било неговото "зачеване", тоест подготовката; с други думи, ако той иска получаващите келим да бъдат заради отдаване, тогава Твореца му дава душа на захар (мъжка), наричана "душа на гадлут".
А ако той е от свойството "мъж", тоест той иска само отдаващите келим да бъдат заради отдаване, тогава той получава от Твореца светлина на катнут, наричана "жена" (некева́).
Използвани термини:
Кнесет Исраел: Събранието на Израел (Малхут).
Малхут: Царство (десетата сфира).
Сфира (мн.ч. Сфирот): Божествено свойство/излъчване.
Таава: Страст, силно желание.
Некуда шебалев: Точка в сърцето (зародишът на душата).
Ахораим: Обратна страна (състояние на скритие или липса на светлина).
Ли шма: Заради Небесата (заради Твореца).
Кли (мн.ч. Келим): Съд, инструмент за възприемане.
Двекут: Сливане, прилепване (към Твореца).
Кавод: Слава, почит.
Мусаф: Допълнителна молитва.
Шалош Регалим: Три празника за поклонничество (Песах, Шавуот, Сукот).
Шхина: Божественото присъствие (Малхут).
Клипа (мн.ч. Клипот): "Обелка", нечиста сила, егоистично желание.
Нога: Сияние (клипа, която може да бъде както добра, така и лоша).
Руах: Дух (ниво на душата).
Нешама: Душа (по-високо ниво на душата).
Хисарон (мн.ч. Хисароним): Недостиг, липса, потребност.
Махсом: Бариера.
Моха ве-либа: Разум и сърце.
Катнут: Малко състояние (детство).
Гадлут: Голямо състояние (зрялост).
Ал менат лехашпиа: С намерение за отдаване.