Човек да продаде гредите на своя дом

Статия 9, 1984

Казал раби Йехуда, казал Рав: „Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да купи обувки за краката си“ (Шабат). Трябва да разберем какво са „греди на своя дом“ и в какво е важността на обувките до такава степен, че заради тях си струва да продаде гредите на дома си. Тоест да има възможност да вземе обувки за краката си.

Ще обясним това от гледна точка на духовната работа. „Гредите на своя дом” означават „случаи“, т. е. всичко, което се случва с човека в неговия дом. Под думата „човек“ разбираме две свойства: от една страна неговите знания и разум, а от друга неговите чувства, това което той усеща в сърцето си: добро или не дай Бог, обратното. Тези случаи, които се случват на човека, пробуждат в него въпроси от ежедневието. Тези въпроси засягат взаимоотношенията между човека и Твореца и между човека и неговия другар.

Между човека и Твореца. Тоест той има претенции към Твореца, защо Той не напълва всичките му потребности, което означава това, което той си мисли, че не му достига. Твореца трябва да го напълни. Изхождайки от правилото, че в природата на Добрия е да твори добро. Понякога човек има претенции, като че ли чувства обратното, че неговото състояние е много по-лошо в сравнение с другите, той смята, че другите се намират на много по-високо стъпало от него.

Получава се, че той е в положението на „съгледвач“ (мераглим), говорещ за Висшето Управление, не дай Бог, тъй като не чувства благо и удоволствие в живота си, и му е тежко да каже: „Нека само благо и милост ме съпровождат през всичките ми житейски дни“ (Псалм 23). Излиза, че той е в положението “съгледвач”.

За това са казали мъдреците (Брахот 54), “задължен е човек да благославя за злото, така, както за доброто.” Тъй като юдаизмът се основава на вярата над знанието, т. е. да не разчита на това, което разумът го заставя да мисли, говори и прави, а е нужно да вярва във Висшето Управление, което може да върши само добро. Само този човек, който „оправдава“ Висшето Управление, т. е. вижда и зад доброто, и зад злото само добро, ще се удостои да постигне и почувства благодатта и удоволствието.

Баал Сулам разказал притча за човек, който имал претенции и изисквания към Твореца, за това че Той не удовлетворява неговите молби. Тази притча е подобна на историята за човека, който вървял с малкото си дете по улицата, а детето огорчено плачело и всички минувачи гледали към бащата и си мислели: „Какъв жесток човек! Как може спокойно да слуша плача на детето си без да му обръща внимание.“ Излиза, че у минувачите плачът на детето предизвиквал жалост, но не и у бащата. И съществува правило: „Колко е милосърден бащата към синовете.”

И чувайки плача на детето, отишли минувачите и попитали бащата: „Къде е милосърдието ти?“. На което човекът отговорил: „А какво да направя, след като любимият ми син, когото пазя като зеницата на окото си, ме моли за игла, да си почеше окото. Нима поради това, че не изпълнявам неговата молба, можете да ме наречете жесток? Ако се смиля над него и му дам игла, то ще избоде окото си и ще ослепее завинаги.“

Затова трябва да вярваме, че всичко, което Твореца ни дава, е само за доброто ни, макар че трябва да се молим във всички беди, които го застигат. И Твореца да отстрани от него тези беди. Но трябва да осъзнаваме, че молитвата ни е отделно, а отговорът на молитвата е отделно, т. е. ние сме направили това, което е трябвало да направим. Тогава Твореца прави това, което е добро за нас, както е казано в притчата: „Твореца ще направи това, което е за наше благо според неговото мнение.”

Същото се случва с човека и неговия ближен. По-горе казахме, че „човек ще продаде покрива на своя дом и ще купи обувки за краката си“. Това означава, че човек трябва да продаде „гредите на дома си”, тоест във всички случаи, които са се извършили с неговия дом по отношение на любовта към другарите. Тъй като човек работи предано за любовта към другарите и не вижда никаква реакция от тяхна страна да му помогнат с нещо. И всички се държат с него не според неговото разбиране как трябва да бъде в любовта към другарите. Тоест всеки трябва да говори с приятеля си по най-уважителен начин, както е прието между уважаващи се хора.

Също и на практика, човек не вижда никакво действие от страна на другарите, на което да погледне (и да види), че тук има любов към другарите, а всичко се случва както обичайно, както просто между хора, които още не са се събрали и не са решили, че трябва да създадат група и да имат любов към другарите и всеки да се грижи за доброто на ближния.

В такъв случай той вижда, че сега няма да види никого, който да се занимава с любов към другарите. А тъй като чувства, че той е единственият, който върви по правия път и гледа останалите с насмешка и презрение и това се нарича „съгледвачи”, когато той шпионира другарите си, проверявайки дали се държат правилно по отношение на него от гледна точка на любовта към ближния. Тъй като през цялото време той чува, че приятелите говорят по цял ден, че главното е любовта към ближния. И той наистина иска да види дали външното съответства на вътрешното.

Тогава той вижда, че всичко това е празнословие. Даже по думите им вижда, че там няма никаква любов към ближния, а любовта към ближния е най-малкото нещо. Тоест, ако го попитат нещо, той отговаря „през зъби”, без внимание, не така, както се отговаря на другар, а всичко е хладно, като че ли иска да се отърве от него.

Не ме питайте ако мисля за любовта към ближния защо проверявам дали приятелят ми ме обича, като че ли любовта към другарите се основава на егоистичната любов. Затова искам да видя какво е придобила моята егоистична любов от цялото това занимание. Не е така с мисълта ми, защото наистина искам любов към ближния.

Затова съм заинтересован от такова общество, което да е основано така, че да виждам, че всеки един се занимава с любов към ближния. Благодарение на това малката сила, която имам в любовта към ближния ще се увеличи и умножи и чрез това ще имам сила да работя за любовта към ближния със сила, по-голяма от силата, която имам. И сега аз виждам, че не съм спечелил нищо, тъй като виждам, „Няма творящ добро, нито един (няма).” В такъв случай ще бъде по-добре, ако не бъда с тях и няма да уча от техните действия.

На това се дава отговор: ако обществото е основано на определени хора в определено време, в което са се събрали, разбира се е имало някой, който е искал да основе именно тази група. Несъмнено е проверявал тези хора дали са подходящи за това. Тоест във всеки от тях има искра на любовта към ближния. Но искрата не би могла да запали огъня на любовта, така че да свети на всеки един поотделно. Затова се съгласили тогава, че благодарение на тяхното съединяване заедно, от всички искри заедно, ще се разгори един голям пламък.

Това е подобно на казаното от Баал Сулам, който попитал какво означава да се сключи съюз между двама приятели. В Тора е казано: „И взел Авраам дребен и едър добитък и ги дал на Авимелех, и сключили двамата съюз“ (Ваира). И попитал: ако двама се обичат, то разбира се, си правят добро един на друг и се подразбира от само себе си. Ако няма любов между тях или по някаква причина любовта им отслабне, то те разбира се, нищо добро не могат да направят един за друг. Така че с какво може да им помогне сключването на съюз между тях?

Решението е в това, че съюзът, който сключват, не е предназначен за момента, когато се чувства любовта между тях, така или иначе, не им е необходим съюз, а сключването на съюза е нужно за в бъдеще. Тъй като след определено време може да стане така, че да не усещат любов един към друг както сега, то тогава ще им потрябва сключения съюз.

Що се отнася до въпроса за групата, то въпреки че сега не чувстват любовта така, както са я чувствали при създаването на групата, независимо от това, всеки трябва да преодолява собственото си мнение и да действа с вяра над разума (лемала миадаат) и тогава всичко ще се поправи и всеки ще оправдава другаря си.

Сега можем да разберем казаното от мъдреците: „Човек винаги ще продава покрива (гредите) на своя дом, за да купи обувки за краката си“. Думата „миналáим“ (обувки) произхожда от думата „неилá“ (заключване на вратата). Човек след като е следил приятелите си (следя - „ригел“ от думата „реглáим“ - крака), нека човек да продаде „гредите на своя дом“. Това означава, че във всички случаи с дома му са свързани (с отношенията) между човека и приятелите му, т. е. той има съгледвачи, които злословят за другарите му.

Тогава, „ще продаде всичко”. Тоест той излиза от ситуациите, до които са го довели „краката му“ (реглав) и ще вземе вместо това „обувки за краката си“. Има се предвид, че ще затвори всички съгледвачи, като че ли те повече не са в земята на Исраел. И от всички въпроси и претенции, към него да се откаже. И тогава „всичко в света ще си дойде на мястото“.