122. ОБЯСНЕНИЕ КЪМ ШУЛХАН АРУХ

Чуто вечерта в Събота Ницавим, 22-ри Елул (4 Септември 1942 г.)

Нужно е да разберем за какво става дума в „Шулхан арух“, където се казва, че човек трябва да се връща към четене на молитви за тези страшни дни, за да може когато дойде време за молитви, той вече да бъде опитен и да е привикнал към молитва.

Работата е там, че молитвата - това е усещане, което се е родило в сърцето като резултат от предишната работа в него, т.е. сърцето трябва да е съгласно с произнасяните думи (а в противен случай това се нарича измама, и молитвата е неискрена, защото сърцето не чувства това, което се говори). Затова през месец Елул човек трябва да се приучи на огромна работа. Главното е той да може да моли Твореца: „Запиши ни към живота“ - и при това сърцето да е съгласно, за да не е лицемерно, а да бъдат неговото сърце и думи единни. Защото човек вижда това, което виждат неговите очи, а Твореца вижда това, което се случва в сърцето.

И човек моли Твореца да го отсъди към живота, а животът за него е сливането с Твореца, и той иска да го достигне посредством това, че цялата му работа е само заради отдаване и в него няма абсолютно никакви мисли за собствени наслаждения.

Но когато той усеща това, за което говори, неговото сърце може да се изплаши, че молитвата му може да бъде приета, и в него не ще остане никакво желание заради самия себе си. И му се представя, че той оставя всички наслаждения на този свят, а заедно с това и всички приятели, и роднини, и цялото свое имущество, и отива в пустинята, където няма нищо, освен диви зверове, и никой нищо не ще узнае за него и неговото съществуване. Струва му се, че изведнъж пропада целият му свят и той усеща, че губи свят, пълен с радост от живота, като че ли умира по отношение на него. И когато му се представя такава картина, той чувства, че сякаш си е загубил ума. И понякога нечистата сила (ситра ахра) му помага да нарисува своето състояние с такива черни краски, че неговото тяло отблъсква тази молитва. И се получава, че неговата молитва не може да бъде приета, тъй като той сам не иска тя да бъде приета.

Затова е нужна подготовка за молитвата. Човек трябва да приучи себе си на такава молитва, че сърцето и неговите думи да бъдат единни, а сърцето може да се съгласи, ако свикне с разбирането, чe получаването - това е отделяне от Твореца, а главното - животът - това е сливане с Него, отдаване. И винаги трябва да прилага усилия в работата на Малхут, която се нарича „писмо“, мастило и предутринна тъмнина, не стремейки се към това, неговата работа да бъде „ясна и разбираема“ (както съзвучието на имената „Ливни и Шими“ от глава Изход). Тоест, човек трябва да слуша Тора и Заповедите не само когато е светло, а трябва да се занимава с тях без всякакви условия, не правейки разлика между черно и бяло - за да изпълнява изискванията на Тора и Заповедите във всеки случай.