Барух Шалом Алеви Ашлаг

Ето потомството на Ноах

Статия 4, 1985

„Ето потомството на Ноах: Ноах, праведен мъж, бил най-непорочен сред поколенията си; Ноах ходел с Всемогъщия“1.

И Раши обяснява: „Това ни учи, че основното потомство на праведниците са добрите дела“. Раши обяснява защо е казано: „Ето потомството на Ноах“. Би трябвало да се споменат имената на синовете му, а именно Шем, Хам и Йефет. Защо тогава е казано: „Ето потомството на Ноах: Ноах, праведен мъж“? Той обяснява: защото основното потомство на праведниците са добрите дела.

„„В поколенията си“ – някои от нашите учители тълкуват това като похвала: още повече, че ако той беше живял в поколението на праведниците, щеше да бъде по-голям праведник. А други го тълкуват като упрек: но ако той беше живял в поколението на Авраам, той нямаше да бъде ценен“2.

Ноах ходеше с Всемогъщия“. Раши обяснява: „А за Авраам е казано: „Пред Когото ходех“3. Ноах се нуждаел от помощ за подкрепа, а Авраам се укрепявал и ходел в праведността си самостоятелно“2.

Ето, за да се разбере всичко, казано по-горе относно работата, трябва да знаете, че „баща” и „син”, „бащи” и „потомци” са понятия за причина и следствие. Светът е устроен така, че когато човек извърши някакво действие, това действие със сигурност ще породи някакъв обект или явление. Например, ако човек отива да работи в някакъв завод, той иска благодарение на действията си да „се роди“ заплатата, с която ще се издържа. Оказва се, че „баща“ е усилието, а раждането – заработката. Или когато човек изучава някаква наука, той иска чрез това да спечели титлата на мъдрец и т.н., тоест каквото и да прави човек, всичко е само за да види плодовете на своите действия.

Затова, когато човек се занимава с Тора и заповедите, той със сигурност желае от действията му да произлезе някакъв плод.

И според казаното в книгата Зоар (Предговор към книгата Зоар, страница 14, пункт 14): „Трепетът се разделя на три вида. Два от тях нямат подходящ корен. И [само] третият е коренът на трепета. Има човек, който се бои от Твореца, [желаейки] синовете му да живеят и да не умрат, или се страхува от парично наказание. И затова той се страхува от Него постоянно. Оказва се, че страхът, който той изпитва пред Твореца, не е корен за него, тъй като личната изгода е коренът, а страхът е нейното пораждане. А има човек, който се бои от Творецa, защото се страхува от наказанието на този свят и наказанието на Геенома (ада). Тези два вида страх, тоест страхът от наказанието в този свят и страхът от наказанието в бъдещия свят, не са основа на страха и негов корен”4. „Страхът, който е основа, е когато човек се страхува от своя Творец, защото Той е велик и управлява всичко, Той е основа и корен на всички светове, и всичко се счита за нищожно пред Него“5.

От гореизложеното следва, че от работата – когато човек извършва, което се нарича свойство „баща“ – той желае да види плодовете на своята работа, които се наричат плодове на делата му.

Тук трябва да се разграничат три вида плодове.

1. Възнаграждение в този свят, тоест да живеят синовете му и да просперира в работата си и т.н.

2. Възнаграждение в бъдещия свят.

3. „Защото Той е велик и управлява всичко”5. Това означава, че всички плодове, на които той се надява, се състоят в това, той да може да доставя удоволствие на Твореца.

От казаното следва, че има творения, наречени добри дела. Където „добри” означава да отдава на Твореца, както е казано (Псалми 45) : „Сърцето ми чувства добро. Казвам: делата ми са за царя”6, което означава, че той желае всички действия, които извършва, да бъдат за Твореца. И това се нарича добри дела. А за собствена изгода той не желае никакво възнаграждение, а цялото възнаграждение, на което се надява, се състои в това, че той има способността да извършва дела, които доставят удоволствие на Твореца, без никаква компенсация за усилията му. Тоест, неговото възнаграждение се състои в това, че ще му бъде даден този дар, за да придобие способността да извършва действия само за Твореца, в които няма да се смесва намерението за собствена изгода. И това е неговото възнаграждение, заради което той се занимава с Тора и заповедите. И по отношение на такива добри дела той очаква, че ще ги постигне благодарение на своите усилия, и за това са казали [мъдреците]: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него”7.

Според това се получава, че поколенията на праведниците са само добрите дела. С други думи следствие, произтичащо от причината. Където причината са усилията в Тора и заповедите, защото при останалите хора резултатът от причината е възнаграждение в този свят или възнаграждение в бъдещия свят. В същото време при праведниците последствието от причината, която за тях е „баща“, пораждащ поколения, са само добрите дела. Защото цялото възнаграждение, на което те се надяват, е да могат да доставят наслаждение на Твореца.

И затова Раши обяснява, „че главните плодове на праведниците са добрите дела”. Това означава, че всичките им дела ще бъдат с цел да доставят наслаждение на Твореца. Обаче трябва да се разбере, че Раши обяснява като „главните плодове на праведниците”. А какво за тях е второстепенно, което не се нарича главно?

Известно е, че има действия, а има и разбиране и знание. С други думи, това, което в ума се нарича разбиране и знание, означава, че и тялото е съгласно, че трябва да се занимаваме с Тора и заповедите, защото след като човек достигне степента „лишма”, той получава светлината на живота, заключена в Тора и заповедите. И както е казано: „Те са по-желани от злато, от чисто злато, те са по-сладки от мед,от капки мед от пчелни пити”8. И това се нарича свойството разбиране, когато и тялото също разбира, че си струва да бъдеш работник на Твореца.

И както казва раби Меир: „Всеки, който се занимава с Тора лишма, получава много, и не само това, целият свят става изгоден за него, … и му разкриват тайните на Тора“9.

Всички тези неща, които се постигат чрез занимания с лишма, не се считат за основни от праведниците, тоест това не е било тяхното намерение в работата им по Тора и заповедите. А най-важното за тях са добрите дела, тоест да доставят наслаждение на Твореца. За тази цел те се стремели да достигнат ниво на действие, по-високо от знанието. И те нямали намерение да придобият плодове [под формата] на разбиране и знание, а цялото им намерение се състояло само в действия. И затова Раши обяснява: „Това ни учи, че основните плодове на праведниците са добрите им дела“.

И според гореизложеното може да се обясни коментара на Раши: „В своите поколения“. „Някои от нашите учители тълкуват това като похвала: още повече, ако той беше живял в поколението на праведниците, той щеше да бъде по-голям праведник. А други го тълкуват като порицание: но ако той беше живял в поколението на Авраам, той нямаше да бъде ценен“.

„В своите поколенията“ означава две поколения, тъй като най-малкото множество са двама. В работата обаче всяко състояние се нарича поколение. И това се нарича: „Поколение след поколение ще прославя Твоите дела“ 10, което означава: дори ако човек се намира в поколение на грешници, тоест ако човек се намира в състояние, в което има мисли и желания на грешници, тогава човек трябва да положи големи усилия, за да преодолее претенциите на грешниците, които, както е известно, пробиват ума и съзнанието му с въпроси „кой“ и „какво“. И тогава той няма [друг] съвет как да ги преодолее, освен със силата на вярата над знанието, което се нарича, че той разрешава претенциите на грешниците не с отговори в рамките на знанието, а само със силата на вярата над знанието, с която е способен да ги победи.

И това се нарича свойство действие, тоест без разум. И това се нарича свойство: „Изпълнил една заповед е щастлив, защото е склонил себе си и целия свят към чашата на заслугите“11, защото само със свойството действие може да се победят претенциите на грешника, а не с разум и логика.

И според това трябва да се каже, че под поколението на Ноах се има предвид поколението на грешниците. Може да се тълкува като похвала, защото тогава той има най-тежката работа. А може да се тълкува и като порицание, защото в крайна сметка той принадлежи към поколението на грешниците, тоест има чужди мисли, които не подобават на работник на Твореца, да има в ума и сърцето си такива грешници.

А някои го тълкуват като похвала – че в такова състояние на праведници, ако Ноах беше останал, тоест, ако беше сравнил силите за преодоляване, които е имал в поколението на грешниците, и какви биха били чувствата му тогава в сравнение с чувствата, които има сега, а именно, приятността и сладостта на Тора. Няма съмнение, че времето на поколението на Ноах, наричано поколение на грешници,

това време не се цени, защото там той все още не е усещал благото и насладата, които усеща в поколението на праведниците.

И трябва да се каже, че в поколението на Авраам, тоест в поколението, в което има праведници, тоест когато човек има добри мисли на праведници, когато в ума и сърцето му има само едно желание, а именно да достави наслаждение на Твореца, и мислите и желанията на нечестивите никога не са му хрумвали в ума и сърцето, този човек се намира в поколението на праведниците.

Но по отношение на работата, по времето, когато той е бил в поколението на грешниците, е било място за работа. Оказва се, че поколението на Ноах е по-важно, защото има какво да прави, тъй като главното дело на праведниците са добрите дела.

А някои го тълкуват като похвала - че ако Ноах е бил в състоянието на праведниците, тоест ако е имал силите за преодоляване, които е имало в поколението на грешниците, и какво би било усещането му тогава, в сравнение с усещането, което има сега, а именно удоволствие и сладост от Торa, със сигурност времето на поколението на Ноах, наречено поколение на грешници, тогавашното време не се е считало за нищо, защото там още не се е усещало доброто и удоволствието, което се усеща в поколението на праведниците.

Но от гледна точка на работата времето, в което е живял в поколението на грешниците, е било място за работа. Оказва се, че поколението на Ноах е по-важно, защото има какво да прави, тъй като основното поколение на праведниците са добрите дела.

Ноах ходел с Всемогъщия“1. Раши обяснява: „А за Авраам той казва: „Пред Когото ходех“. Ноах се нуждаел от помощ за подкрепа, а Авраам се укрепвал и ходел в праведността си”2. Защото в човека има два вида сили, наречени „получаващи келим” и „отдаващи келим”. Отдаващите келим се отнасят към Твореца, тъй като Твореца е отдаващ. А получаващите келим се отнасят към творението, което е получаващо.

И получаващите келим, отнасящи се към получаващия, са преди отдаващите келим. А на езика на кабала отдаващи келим се наричат кетер, хохма и ГАР на бина. А под тях са получаващите келим, а именно: ЗАТ на бина, Зеир Анпин и малхут.

И според това се получава, че отдаващите келим се наричат: „С Всемогъщия ходеше Ноах”1, което означава: на мястото на отдаващите келим [той] имал способността да ходи в святост, тоест в келим, които се отнасят към светостта, тоест,Твореца. И това са отдаващите келим. И това се нарича: „Ноах се нуждаел от помощ за подкрепа”2, тъй като отдаващите келим се дават от Всевишния, и това се нарича, че „Ноах се нуждаел от помощ за подкрепа”2.

С други думи, Висшият го пробужда за работа, което се нарича „пробуждане отгоре”, както е казано в ТЕС: „Обаче първоначално МАН се издигнали не чрез ЗОН в АВИ, и тогава от тези МАН е възникнало свойството ЗОН. А след като се установили ЗОН, тогава за втори път те издигнали МАН”12. А след като у него възникнали келим, които са в състояние да отдадат, благодарение на пробуждането отгоре – наричано „Ноах се нуждаел от помощ за подкрепа”2, – което идва от Всевишния, това било степента Ноах.

В същото време Авраам не се нуждаел от помощ, за да го подкрепят. И Раши уточнява, че това следва от думите: „Пред Когото ходех“3, което означава, че той ходел с получаващите келим, които се намират преди отдаващите келим. Защото отдаващите келим се намират отгоре, тъй като това са кетер, хохма и ГАР на бина. А под тях се намират получаващите келим, тоест ЗАТ на бина и ЗОН.

И тъй като Авраам вървял с келим, които са „пред него“, пред отдаващите келим, които се отнасят към Твореца, – а получаващите келим ние отнасяме към получаващите, – затова използването на получаващите келим се нарича пробуждане отдолу и те се отнасят към нисшите.

В това се състои смисълът на това, че Авраам не се е нуждаел от помощ за своята подкрепа, защото той е ходил с получаващи келим. И с тези келим той е служил на Твореца. В същото време е казано: Ноах ходел с Всемогъщия”1, тоест с келим, които се отнасят към Всемогъщия, а именно – отдаващи келим, които са келим на Твореца. И тези келим дава Твореца, както е казано по-горе.

—----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Берешит, 6:9.↩

2. Берешит, 6:9. Коментар на Раши.↩

3. Берешит, 24:40.↩

4. Зоар, Предговор, п. 190.↩

5. Зоар, Предговор, п. 191.↩

6. Псалми, 45:2.↩

7. Трактат Кидушин, 30:2.↩

8. Псалми, 19:11.↩

9. Трактат Авот, 6:1.↩

10. Псалми, 145:4.↩

11. Трактат Кидушин, 40:2.↩

12. Баал Сулам, ТЕС, ч. 9, п. 6.↩