За важността на другарите

Статия 17, част 1, 1984

За важността на другарите, които се намират в групата, как да ги ценим. Тоест в каква степен на важност е необходимо всеки да гледа другаря си. Ето, разумът го задължава, ако той гледа другаря си, че той е на по-ниско стъпало от него, тогава той иска да го учи как да се държи съгласно качествата, които са по-добри от тези, които има. Излиза, че той не може да му бъде другар, а може да приеме другаря като ученик, но не като другар.

А ако той вижда другаря си на стъпало по-високо от него и вижда, че може да се учи от него на добри качества, тогава той може да му бъде учител, а не негов другар.

Тоест именно когато вижда другарят му да стои на едно стъпало с него, тогава може да го приеме като другар и да се съедини с него. Защото другар означава, че и двамата са в едно състояние. Така го задължава разума. Тоест и двамата имат подобие на мненията, тогава решават да се обединят, тогава и двамата се устремяват към целта, която и двамата искат да достигнат.

Това е подобно на двама другари с подобни мнения, които започват някакъв бизнес и този бизнес ще им донесе доход. Тогава редът е, че и двамата чувстват, че имат равни сили. Тоест ако единият от тях чувства, че има по-големи способности от другия, тогава той не иска да го приеме да бъдат равностойни партньори, а да станат бизнес партньори според процентите, тоест според силите и качествата, които единият има по отношение на другия. Тогава бизнесът ще бъде една трета или една четвърт. Тогава не може да се каже, че двамата са равни в бизнеса.

В същото време, в любовта към другарите, когато другарите се обединяват, за да достигнат единство, именно тогава двамата са равни. Това се нарича „единство“. Например, ако те започват общ бизнес и казват, че няма да разделят печалбата по равно, това нарича ли се „единство“?

И разбира се, цялата работа с любовта към другарите трябва да бъде такава, че цялата печалба която постъпва от любовта към другарите, те трябва да владеят по равно. И не трябва да отнемат или да скриват нито от единия, нито от другия, и нито втория от първия, защото всичко ще бъде с любов и дружба, истина и мир.

В книгата Даряването на Тора е написано: „Действително, две условия действат в достигането на духовността“:

1. Винаги да слуша и приема оценката на обкръжението в степента на неговото значение.

2. Обкръжението да бъде голямо, както е написано: „В многочислеността на народа е величието на царя“.

И за да приеме първото условие, всеки ученик е задължен да се почувства най-малък от всички другари. Тогава може да приеме оценката на величие от всички. Защото големият не може да приеме от по-малкия от него и още повече, да се впечатли от думите му. И само малкия се впечатлява от оценката на големия.

И съответно второто условие задължава всеки ученик да издига значението на всеки от другарите, като че ли е велик в поколението. Тогава обкръжението ще му влияе, както ако обкръжението беше голямо, както подобава, „защото качеството е по-важно от количеството“.

И от казаното по-горе следва, че по въпроса за любовта към другарите, „човек да помогне на ближния си“, което означава че е достатъчно всеки един да подкрепя другаря си така, като че ли той е на едно стъпало с него. Но тъй като всеки трябва да учи от другаря си, тогава стои въпроса за учителя и ученика. Затова той трябва да слуша другаря си, че той е по-голям от него.

Но как е възможно да се отнесе към другаря си така, че който е по-голям от него, а в същото време вижда, че той притежава по-добри качества от другаря си, тоест, той е по-талантлив и по природата си има по-добри добродетели. И това може да бъде разбрано по два начина.

1. Той действа в свойството над знанието, тоест, когато го е избрал за другар той вече за него е над знанието.

2. А по-естествено е именно в знанието. Тоест че ако той е решил да го приеме за другар и работи със себе си да го обикне, то за любовта е свойствено, че вижда само добри неща, а лошите неща, независимо че ги има у другаря му, той не ги вижда. Както е написано: „Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта“.

И виждаме това когато човек може да види недостатъците на съседските деца. А у своите деца не ги вижда. Когато говорят за недостатъците на синовете му, той се противопоставя и започва да изброява достойнствата на своите синове.

И възниква въпросът - в какво е истината? Че неговите синове имат достойнства, затова се сърди, когато говорят така за неговите синове. И смисълът е в това, както съм чул от моя баща и учител, че наистина във всеки човек има достойнства и недостатъци. И всеки, и съседа, и бащата на децата са прави - казват истината. Но съседът, който няма отношение към неговите синове като баща към син, тоест, че не изпитва любовта, която бащата изпитва, когато гледа синовете на другия, вижда само недостатъците на тези синове, защото от това изпитва по-голямо наслаждение. Защото той може да покаже, че е на по-високо ниво от другия с това, че синовете му са по-добри, затова гледа само недостатъците на другия. И това е истината, която вижда. Но какво вижда? Само неща, от които се наслаждава.

Но баща им също вижда само истината, но той гледа само добрите неща в синовете си, а не вижда лошите неща в синовете си, тъй като не се наслаждава от това. Затова той казва истината за това, което вижда в синовете си, защото той вижда само нещата, от които може да получи наслаждение. В такъв случай той вижда само достойнствата.

Затова излиза, че ако има любов към другарите си, а по отношение на любовта действа закон - че искат да видят именно достойнствата на другарите, а не недостатъците. Затова излиза, че ако той вижда някакъв недостатък у другаря си, това е признак, че недостатъка не е в другаря му, а недостатъка е в него. Тоест че той е нанесъл ущърб на другарската любов. Затова той вижда недостатъците в другарите си.

Затова сега той трябва да види, че не другарят му трябва да се поправи, а той самият се нуждае от поправяне. От казаното следва, не че той трябва да види, че другарят му се нуждае от поправяне на недостатъците, които вижда в другаря си, а той самият трябва да поправи това, че е засегнал другарската любов. И когато се поправи, тогава ще види достойнствата на другарите, а не недостатъците им.