Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Покажи ми Твоята слава

Статия 26, 1985

"И [Моше] казал: "Покажи ми Твоята слава "1. "И [когато] отдръпна ръката Си, ще Ме видиш отзад, но лицето Ми няма да се види. "2 И ние трябва да разберем какво ни показват въпросът на Моше, нашия учител, и отговорът на Твореца за нашата работа.

И ето, когато човек започне да навлиза в работата за Твореца, той се стреми да види славата на Твореца.

Така че, когато Твореца му свети - с други думи, когато той има вкус към Тора и заповедите и се стреми към духовност - тогава той може да върши свята работа и тогава сам знае, че върви по пътя на Твореца. И усеща, че е избраник, докато цялото общество е в материалните неща, а само той знае и разбира какво е духовност.

И тъй като е известно, че нашите мъдреци са казали: "Раби Левитас от Явне казва: "Бъди изключително скромен (букв. "нисък по дух") "3 , затова той има голяма работа, да намери някакъв недостатък (хисарон) в себе си, за да може да каже, че е низък. Но тъй като да изпълниш твърдението на мъдреците е заповед, той приема това над знанието и казва, че със сигурност все още не е съвършен.

Също има време и за обратната страна "ахора'им", т.е. когато не му свети желанието за Тора и заповедите и не му липсва желание да се слее с Твореца. И в състоянието на 'ахора'им' човек може да види себе си, т.е. истинското си положение: как той - ако все още се смята за избранник, и тогава трябва да работи над принизяването си, за да приеме заповедта за принизяване над знанието и вижда другите хора, които са в състояние на падение в духовното, а той е в състояние на издигане. Оказва се, че само в състоянието "ахорам" той може да види истината, докато в състоянието "паним" може да се самозалъгва.

Но и на степента "ахораим" има много градации. Защото, ако човек вече е навлязъл в истинската работа, т.е. на пътя, по който трябва да работи за отдаване, едва тогава той започва да усеща истинските състояния на "ахораим". Защото тогава понякога възниква картина на „ахораим“, т.е. той вижда своето падение, макар че преди да изпадне в състоянието, в което се намира [сега], е имал състояние на „паним“. Но сега за това, че вижда, че няма стремеж нито към Тора и заповедите, нито към молитвата и т.н., и чувства, че сега е като празен съд, в който няма и намек за работа за Твореца. Освен това вижда себе си така, сякаш никога не е вършил никакво свято дело, и изобщо сега не знае какво е работа за Твореца.

А понякога го обзема затъмнение и ако започне да си казва, че трябва да се занимава с работа и че няма такава цел като да остане без никаква цел в живота. Тогава му се струва, че си казва нещо ново и че никога не е чувал за нищо духовно. И тогава той се чуди на себе си как е възможно такова усещане, че сега е в положението на начинаещ, който никога не се е занимавал с работа, а в паметта му е останало някакво впечатление, че винаги се е смятал за принадлежащ към напредналите в работата, и изведнъж всичко напълно се забравя и той си го спомня само като насън.

Оказва се, че той вижда истинското си състояние само по време на „ахораим“. И затова: „Отзад ще Ме видиш, а лицето Ми няма да видиш „2. и тогава вече има място за работа, т.е. да моли Твореца да го доближи до Себе Си и да разкрие светенето на Своя лик, и тогава стига до отговора: “Докато Онзи, Който познава тайните, не засвидетелства за него, че няма да се върне повече към глупостта си “4.

А виж в Предговора към ТЕС, където е казано: "И трябва да се знае, че цялата работа по изпълнението на Тора и заповедите на избора се извършва главно в двата етапа на скритото управление. И за това време Бен Хе Хе казва: „Според страданието е плащането“5. Защото управлението на Твореца не е явно и човек може да Го види, а само в скритостта на Неговия лик, т.е. само чрез Неговите "ахораим". След като обаче Твореца види, че човекът е изпълнил мярката на своите усилия и е завършил онова, което е трябвало да направи със силата на своя избор и чрез укрепване на вярата си в Твореца, тогава Твореца му помага и той бива удостоен с разбирането на явното управление, т.е. чрез разкриване на лика„6.

Според това излиза, че началото на работата по пътя на истината се извършва в състоянието "ахораим". А то се състои в това, че човек трябва да подготви за себе си келим, в които ще обитава светлината на Твореца. А съсъдите, „келим“ се наричат желания. С други думи, преди човек да премине в свойството "ахорайм", той не знае, че се нуждае от помощта на Твореца, а смята, че може да достигне до своето съвършенство със собствени усилия и не се нуждае от изключителната помощ на Твореца.

Но той знае и вярва, както е прието в Исраел, макар човек да вижда, че разумът го задължава да мисли, че човекът е действащ, все пак той вярва, че Твореца му е помогнал да постигне желаното. В същото време в работата по отдаването човек вижда, че разумът му казва, че не е по силите му да стигне до нивото на отдаването, и той седи и чака Твореца да му помогне. Оказва се, че само това се нарича, че той се нуждае от Твореца. И това се нарича кли и желание.

Защото пътят на истината се нарича лишма, т.е. когато той прави всичко, за да достави наслада на Твореца. И тогава той среща съпротива от страна на тялото, което твърди, че разбира, че цялата му работа е да запълва кли на тялото, т.е. свойството любов към себе си. И тогава човек започва да осъзнава, че не е в състояние да се противопостави на тялото. И тогава той се нуждае от помощта на Твореца. И това се нарича, че той вече има кли, т.е. желание и нужда от това Твореца да го напълни. И тогава в него се изпълнява онова, което са казали мъдреците: „На този, който идва да се очисти, се помага „7. И [Зоар] казва: “Ако човек идва да се очисти, му помагат със свята душа, очистват го и го освещават, и той се нарича свят "8.

Така виждаме, че преди да има кли, е невъзможно да му бъде дадена светлина. Но след като в сърцето му се утвърдило решението, че е необходима помощта на Твореца, тогава той получава помощ, както е казано по-горе, че именно когато дойде да се очисти и види, че не може, тогава получава отгоре свята душа, т.е. светлина, която има за цел да му помогне, за да има способността да върви напред и да преодолява своите получаващи келим, за да може да ги използва, за отдаване на Твореца.

И така можем да си обясним думите: „Мир, мир на далечния и на ближния “9. Защото мирът, „шалом“ показва съвършенството „шлемут“ на раздора. Защото разпрата е, както са казали нашите мъдреци: „Винаги човек ще разгневи злото начало срещу доброто начало "10. А Раши е обяснил: "Тоест той ще воюва с него "11. Човекът си мисли, че само когато се чувства близо до Твореца, е в състояние на съвършенство, и му се струва, че вече се е удостоил със състоянието "паним". Когато обаче усеща, че е далеч от Твореца, той смята, че не върви по пътя на съвършенството.

И тогава казват: „Мир, мир“, т.е. свойството мир, както казва Твореца. Както е казано (Псалм 85) : „Ще чуя какво ще каже Всемогъщият Творец, защото мир Той възвестява на Своя народ и на Своите последователи, за да не се върнат към глупостта "12. От това изказване следва, че човек трябва да вярва, че Твореца казва: „Мир“, дори когато той [човекът] чувства, че е далеч от Твореца. Защото кой му е дал да разбере, че сега е по-далеч, отколкото в друго време? Защото обикновено човек започва да усеща, че е далеч, когато умножава Тора и заповедите, т.е. когато иска да върви повече по пътя на истината. Тогава той вижда, че е още по-далеч. Оказва се, че според правилото „Заповедта привлича заповед“ тогава той би трябвало да почувства, че е по-близо.

Въпреки това, както беше посочено по-горе, Твореца го приближава, като му показва истината, така че той да обърне внимание на помощта на Твореца. Тоест Той му показва, че човекът не е способен да победи в тази война без помощта на Твореца. Оказва се, че времето на отдалечаване (когато човек чувства, че е далеч), т.е. състоянието „ахорайм“, е времето на приближаване към Твореца.

1. Шмот, 33:18.

2. Шмот, 33:23.

3. Трактат Авот, 4:4.

4. Рамбам, Мишне Тора, Закони за завръщането, гл. 2, закон 2.

5. Трактат Авот, 5:23.

6. Баал Сулам, Предговор към ТЕС, параграфи 53,54.

7. Трактат Шабат, 104:1.

8. Зоар, Ноах, n. 63.

9. Йешая, 57:19.

10. Трактат Брахот, 5:1.

11. Трактат Брахот, 5:1. Коментари на Раши.

12. Псалми, 85:9.