Цел на групата - 1. 1-1 (1984)
Цел на групата - 2. 1-2 (1984)
За любовта към другарите. 2 (1984)
За любовта към другарите - 1. 3 (1984)
Човек да помогне на ближния. 4 (1984)
Какво ни дава правилото възлюби ближния. 5 (1984)
Любов към другарите - 2. 6 (1984)
Според изясненото за правилото „Обичай ближния си“ . 7 (1984)
Кое изпълняване на Тора и заповедите очиства сърцето. 8 (1984)
Човек да продаде гредите на своя дом. 9 (1984)
До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново. 10 (1984)
Въпросът за заслугата на бащите. 11 (1984)
За важността на групата. 12 (1984)
Понякога наричат духовността с името "нешама". 13 (1984)
Винаги човек трябва да продаде всичко, което има и да се ожени за дъщерята на мъдрец. 14 (1984)
Възможно ли е свише да дойде нещо отрицателно. 15 (1984)
Относно отдаването. 16 (1984)
За важността на другарите. 17-1 (1984)
Редът за събиране на гругата. 17-2 (1984)
И ще бъде, когато дойдеш на земята, която Твореца Всесилен твой ти дава. 18 (1984)
Вие всички стоите днес. 19 (1984)
Направи си Рав и си купи другар - 1. 1 (1985)
Относно клона и корена. 2 (1985)
Относно истината и вярата. 3 (1985)
Ето потомството на Ноах. 4 (1985)
Излез от земята си. 5 (1985)
И му се яви Твореца в Елоней-Мамре. 6 (1985)
Животът на Сара. 7 (1985)
Направи си рав и си купи другар - 2. 8 (1985)
И се бореха децата в утробата ѝ. 9 (1985)
И излязъл Яаков. 10 (1985)
За спора между Яков и Лаван. 11 (1985)
И се заселил Яков в земята, в която е живял неговия баща. 12 (1985)
Крепост, твърдина на моето спасение. 13 (1985)
Аз Съм първ и Аз Съм последен. 14 (1985)
И обърнал Хизкияу лицето свое към стената. 15 (1985)
Колкото повече го изтощавали. 16 (1985)
Знай отрано и го положи на своето сърце. 17 (1985)
За обвинителите. 18 (1985)
Да отидем при Фараона - 1. 19 (1985)
Който е ожесточил сърцето си. 20 (1985)
Винаги трябва да различаваме Тора от работата. 21 (1985)
Цялата Тора е едно свято име. 22 (1985)
На леглото ми през нощта. 23 (1985)
Три времена в работата. 24 (1985)
Във всяко нещо трябва да се различават светлина и кли. 25 (1985)
Покажи ми Твоята слава. 26 (1985)
Статия за завръщането. 27 (1985)
Статия за разузнавачите. 28 (1985)
Близък е Творецът към всички призоваващи Го. 29 (1985)
Три молитви. 30 (1985)
Човек не счита себе си за грешник. 31 (1985)
Относно възнаграждението на получаващите. 32 (1985)
Грешниците на Исраел. 33 (1985)
И аз молих Творецът. 34 (1985)
когато човек знае какво е това трепет пред Твореца. 35 (1985)
И беше вечер, и беше утро. 36 (1985)
Кой свидетелства за човека. 37 (1985)
Праведник, на когото му е добре, праведник, на когото му е зле. 38 (1985)
Чуй нашия глас. 39 (1985)
И отиде Моше. 1 (1986)
Послушайте, небеса. 2 (1986)
Какво значи, че с помощта на Тора, човек се удостоява с мир и праведност. 3 (1986)
Относно милостта. 4 (1986)
Относно уважението към бащата. 5 (1986)
Относно увереността. 6 (1986)
Важността на молитвата на многото. 7 (1986)
За помощта идваща свише. 8 (1986)
За ханукалната свещ. 9 (1986)
Относно молитвата. 10 (1986)
Истинската молитва е основана на истинска потребност. 11 (1986)
В какво е основната потребност, за която е нужно да се молим. 12 (1986)
Come unto Pharaoh – 2. 13 (1986)
Защо е нужно да се вземат келим на заем от египтяните. 14 (1986)
Молитва на многото. 15 (1986)
Защото Твореца избра за Себе си Яков. 16 (1986)
Ред на събранието. 17 (1986)
Кой довежда до молитва. 18 (1986)
Радост. 19 (1986)
Ако е съгрешил и признае вината си. 20 (1986)
За вярата над знанието. 21 (1986)
Ако жената зачене. 22 (1986)
За трепета и радостта. 23 (1986)
Разликата междо милостинята и подаръка. 24 (1986)
Мярката на изпълнение на заповедите. 25 (1986)
Близкият път и далечният път. 26 (1986)
Твореца и Исраел отидоха в изгнание. 27 (1986)
Няма общност по- малко от десет. 28 (1986)
Лишма и ло лишма. 29 (1986)
Клипа предшестваща плода. 30 (1986)
Относно кърменето и зараждането. 31 (1986)
Защо по време на молитва трябва да изпавиш краката си и да покриеш главата си. 32 (1986)
Какво са заповеди, които човек тъпче с крака. 33 (1986)
Съдии и стражници. 34 (1986)
Петнайсети ав. 35 (1986)
В какво е подготовката за Слихот. 36 (1986)
Добър и творящ добро на лоши и добри. 1 (1987)
Относно важността на осъзнаване на злото. 2 (1987)
Целият Израел има дял в бъдещият свят. 3 (1987)
Не можете да чуете добри неща от лош човек. 4 (1987)
В какво е ценността на работат спрямо възнаграждението. 5 (1987)
Важността на вярата, която винаги присъства. 6 (1987)
Чудото на Ханука. 7 (1987)
Разликата между истинската милостта и не истинската . 8 (1987)
Величието на човека звиси от големината на неговата вяра в бъдещето. 9 (1987)
В какво е тежестта на злословието и против кого е насочено то. 10 (1987)
Пурим и когато е заповядано ""ад де-ло яда"". 11 (1987)
Какво е ""половин шекел"" в духовната работа - 1. 12 (1987)
Защо празникът на маца се нарича ""Песах"". 13 (1987)
Връзката мужду Песах, маца и марор. 14 (1987)
Две свойства в святаостта. 15 (1987)
Разликата между общата и индивидуалната работа (клал ве прат). 16 (1987)
Същност на строгостта на забраната да се обучават идолопоклонниците на Тората. 17 (1987)
Каква е подготовката за получаване на Тора - 1. 18 (1987)
Какво е скрито и явно в работата за Твореца. 19 (1987)
Какво е лична собственост на човека. 20 (1987)
Какво са мръсни ръце в духовната работа. 21 (1987)
Какъв е подаръкът, който човек моли от Твореца. 22 (1987)
Мир след конфликт е по-важен, отколкото, когато въобще няма конфликт. 23 (1987)
Какво е безпричинна ненавист в духовната работа. 24 (1987)
Какво е сериозност в духовната работа. 25 (1987)
Какво е лека заповед. 26 (1987)
Какво е проклятие и благословение в духовната работа. 27 (1987)
Какво означава ""не добавяй и не отнемай"" в работата. 28 (1987)
Какво означава ""по страданията и отплатата"". 29 (1987)
Какво е това "" война за власт"" в работата- 1. 30 (1987)
Какво е сключване на съюз в духовната работа. 31 (1987)
Защо животът се дели на два вида. 1 (1988)
Каква е степента на връщането. 2 (1988)
Какво означава, че името на Твореца е "" истина"". 3 (1988)
Какво е ""молитва за помощ и прошка"" в работата. 4 (1988)
Какво означава в работата "" Когато Исраел е в изгнание, Шхина е с него"". 5 (1988)
В какво е разликата между полето и човек на полето в духовната работа. 6 (1988)
В какво е важността на жениха, че греховете му се прощават. 7 (1988)
Какво значи, че молещият се трябва да обясни думите си, както следва. 8 (1988)
Какво означава, че праведникът страда от беди. 9 (1988)
Какво означават четири вида на тези, които отиват в Дома на Учене, в духовната работа. 10 (1988)
Две степени преди "" лишма"". 11 (1988)
Какво е Тора и занаят в духовната работа. 12 (1988)
Какво значи, че предводителят на народа това е и самия народ, в духовната работа. 13 (1988)
Необходимостта от любов към другарите. 14 (1988)
Какво значи, че благословията не се намира в пусто място, в духовната работа. 15 (1988)
На каква основа се строи святостта. 16 (1988)
Основната разлика между животинската и боцествената душа. 17 (1988)
Кога човек се нарича работник на Твореца в работата. 18 (1988)
Какво е сребро, злато, Исраел, други народи в духовната работа. 19 (1988)
Какво е възнаграждението в работата по отдаване. 20 (1988)
какво значи, че Тора е била дадена от тъмнината, в духовната работа. 21 (1988)
Какво е заслуги и грехове на праведника, в духовнта работа. 22 (1988)
Какво означава в духовната работа, че започват с ""ло лишма"". 23 (1988)
Какво знаяи ""Скритото е на Твореца, а разкритото на нас"" в духовната работа. 24 (1988)
Какво е подготовка в навечерието на съботата, в духовната работа. 25 (1988)
В какво е разликата между закона и правосъдието в духовната работа. 26 (1988)
Какво значи, че Твореца не търпи горделивия, в духовната работа. 27 (1988)
Какво значи скрито и явно управление на Твореца. 28 (1988)
Каква е разликата между служещите на Твореца и неслужещите. 29 (1988)
Какво да искаме от събранието на другарите. 30 (1988)
Кое действие на човека в духовната работа се отнася към Твореца. 31 (1988)
Какво са две действия по време на падение. 32 (1988)
В какво е разликата между общото и индивидуалното в духовната работа. 33 (1988)
Какво е ден и нощ в духовната работа. 34 (1988)
Каква е помощта в духовната работа, която човек трябва да моли от Твореца. 35 (1988)
Каква е степента на възвръщане. 1 (1989)
Какво е това голям и малък грях в духовната работа. 2 (1989)
С какво се отличава вратата на сълзите от всички останали врати. 3 (1989)
Какво е ""потоп"" в работата. 4 (1989)
Какво значи, че светът е сътворен под формата на милостиня. 5 (1989)
Какво е това ""над знаниета"" в духовната работа. 6 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Този, който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в съботата?"". 7 (1989)
Какво означава ""Ако доброто расте, то расте и злото"", в духовната работа. 8 (1989)
Какво означава в духовната работа, че бедствието, идващо към грешника, започва с праведника. 9 (1989)
Какво означава в духовната работа, че стълбата стои наклонена. 10 (1989)
Какви сили са нужни в работата. 11 (1989)
Какво е ""трапеза на жениха"". 12 (1989)
Какво е ""хляб на недоброжелателя"" в духовната работа. 13 (1989)
Какво означават думите ""И положи на своето сърце"". 14 (1989)
Какво означава, че праведниците се виждат благодарение на грешниците, в духовната работа. 15 (1989)
Какво означава забраната да се благославя празна маса, в духовната работа. 16 (1989)
Защо е забранено да поздравяваш другаря с мир, до момента преди да си благословил Твореца. 17 (1989)
Какво означава, че благословия не се намира над това, което се брои, в духовната работа. 18 (1989)
Какво значи в духовната работа, че съботата се нарича ""ша-бат"". 19 (1989)
Какво означава, че злото се издига и отклонява, в духовната работа. 20 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Пиян не се моли"". 21 (1989)
Какво означава, че преди Песах задават четири въпроса. 22 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Ако е преглътнал марор, няма да изпълни дълга"". 23 (1989)
Какво означава ""Нека благословията на обикновения коен не бъде без значение в твоите очи"", в духовната работа.. 24 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Човек, който има недостатък, няма да се приближи"". 25 (1989)
Какво означава ""този, който осквернява себе си, оскверняват го свише"" в духовната работа. 26 (1989)
Какво са това страдания в духовната. 27 (1989)
На кого е нужно знание, че човек да издържи на изпитанието. 28 (1989)
Какво е подготовка за получаване на Тора - 2. 29 (1989)
Какво значи запалване на светилника в духовната работа. 30 (1989)
Какво означава, че не трябва да се обучават на Тора идолопоклонниците, в духовната работа. 31 (1989)
Какво означава, че маслото се нарича добри дела, в духовната работа. 32 (1989)
Какво е свойството разузнавачи в духовната работа. 33 (1989)
Какво е мир в духовната работа. 34 (1989)
Какво е ""нямащите синове"" в духовната работа. 35 (1989)
Какво означава ""Защото това е вашата мъдрост и разум в очите на народите"" в духовната работа. 36 (1989)
Какво означава ""път, който в началото е трънлив, а в каря гладък"" в духовната работа:. 37 (1989)
Какво са ""съдии и стражници"" в духовната работа. 38 (1989)
Какво означава ""Тора говори само за злото начало"" в духовната работа. 39 (1989)
Какво означава ""Всеки ден трябва да бъдат в очите ти като нови"" в духовната работа. 40 (1989)
График за деня. 41 (1989)
Какво означава "" Така ,че ние да сме главата, а не опашката"" в духовната работа. 1 (1990)
Какво е „провал“ в духовната работа. 2 (1990)
Какво означава, че света е създаден за Тора. 3 (1990)
Какво означава, че основното поколение на праведниците - това са добрите дела, в духовната работа. 4 (1990)
Какво означава, че земята не е давала плодове, докато не е бил създаден човека, в духовната работа. 5 (1990)
Кога човек трябва да се ползва от гордостта в духовната рабоата. 6 (1990)
Кога е време за молитва и кога е време за благодарност в духовната работа. 7 (1990)
Какво означава, че Есав се нарича човек на полето, в духовната работа. 8 (1990)
Какво значи, че стълбата е поставена на земята, а върха й достига небето. 9 (1990)
Какво означава в духовната работа, както са казали нашите мъдреци, че цар Давид не е имал живот. 10 (1990)
Какво означава в духовната работа, че ханукалният светилник се поставя от ляво на входа. 11 (1990)
Какво означава, че Тора се нарича средна линия, в духовната работа -1. 12 (1990)
Какво означава, че благодарение на съединението на Твореца и Неговата Шхина ще се изкупят всички грехове, в духовната работа. 13 (1990)
Какво означава ""истинска милост"" в духовната работа. 14 (1990)
Какво означава, че докато не паднал владетеля на Египет, не е имало отговор на техните вопли, в духовната рабоата. 15 (1990)
Какво значи ""заради нетърпение и трудна работа"" в духовната работа. 16 (1990)
Каква помощ получава идващият да се пречисти. 17 (1990)
Какво означава, че съботната реч не трябва да бъде подобна на делничната реч, в духовната работа. 18 (1990)
Какво означава,че Тора се нарича средна линия, в духовната работа. 19 (1990)
Как во е ""половин шекел"" в духовната работа - 2. 20 (1990)
Какво означава ""Както Аз даром, така и вие даром"" в духовната работа. 21 (1990)
Какъв е редът на изтриването на Амалек. 22 (1990)
Какво означава, че Моше се е затруднявал в определяне на новолунието, в духовната работа. 23 (1990)
Какво означава, че всеки, който се принася в жертва чрез всеизгаряне, е от мъжки пол, в духовната работа. 24 (1990)
Какво означава ""Хвалете Твореца, всички народи"" в духовната работа. 25 (1990)
Какво означава: ""Няма свят като Твореца, защото няма никой друг, като Тебе"" в духовната работа. 26 (1990)
Какво означава, че всяка тревичка има управляващ свише, който я бие, казвайки й ""расти"", в духовната работа. 27 (1990)
Какво е ""да предупреди големите за малките"" в работата. 28 (1990)
Какво означава ""Тора изтощава силите на човека"" в духовната работа. 29 (1990)
Какво означава, че закон и правосъдие са иманата на Твореца, в духовната работа. 30 (1990)
Какво означава, че най-висшата благословия не почива на това, което се брои в духовната работа. 31 (1990)
Какво означава, че Исраел изпълняват желанието на Твореца, в духовната работа. 32 (1990)
Какво означава ""земата се уплаши и замълча"" в духовната работа. 33 (1990)
Какво е това ""обикновени съдове"" в духовната работа. 34 (1990)
Какво означава ""наслаждаващият се на трапезата на жениха"" в духовната работа. 35 (1990)
Какво означава, че синовете на Есав и Ишмаел не са изкали да приемат Тора, в духовната работа. 36 (1990)
Какво означава ""Шхина свидетелства за Исраел"" в духовната работа. 37 (1990)
Какво означава ""Чашата на благословението трябва да бъде пълна"" в духовната работа. 38 (1990)
Какво означава ""Всеки скърбящ за Йерусалим се удостоява и го вижда в радост"" в духовната работа. 39 (1990)
Какво означава ""Защото вие сте най-малочислени от всички народи"" в духовната работа. 40 (1990)
Какво означава ""леки заповеди, които човек тъпче с краката си"" в духовната работа. 41 (1990)
Какво означава благословение и проклятие в духовната работа. 42 (1990)
Какво означава ""Не си посаждай Ашер до жертвеника"" в духовната работа. 43 (1990)
Война за власт в духовната работа - 2. 44 (1990)
Какво означава ""Скритото е на Твореца наш Всесилен"" в духовната работа. 45 (1990)
Начин на работа, установен от Баал аСулам. 46 (1990)
Какво означава ""Нямаме друг цар, освен Тебе"" в духовната работа. 1 (1991)
Какво означава ""Върни се, Исраел към Твореца свои Всесилен"" в духовната работа. 2 (1991)
Какво означава ""грешникът ще подготви, а праведникът ще облече"" в духовната работа. 3 (1991)
Какво означава, че разрушителят е бил вътре в потопа и е убивал, в духовна работа. 4 (1991)
Какво означава, че добрите дела на праведниците са тяхното потомство, в духовната работа. 5 (1991)
Какво е това ""пастири на стадото на Авраам и пастири на стадото на Лот"" в духовната работа. 6 (1991)
Какво е това човек и какво е животно в духовната работа. 7 (1991)
Какво означава ""И Авраам е бил стар на края на дните"" в духовната работа. 8 (1991)
Какво е ""миризмата на неговата дреха"" в духовната работа. 9 (1991)
Какво означава, че царят стои в своето поле, когато зърното стои на купища. 10 (1991)
Какво означава, че злото начало и доброто начало пазят човека, в духовната работа. 11 (1991)
Тези свещи са святи. 12 (1991)
Какво означава: "" Ти си предал силните в ръцете на слабите"" в духовната работа. 13 (1991)
Какво означава, благославянето на човека е благославяне на синовете, в духовната работа. 14 (1991)
Какво означава благословението: ""сътворилият за мен чудо на това място"" в духовната работа. 15 (1991)
Какво означава: за да разбереш, че Твореца е Всесилен, е нужно ""И положи на сърцето свое"" в духовната работа. 16 (1991)
Какво означава: "Защото Аз ожесточих сърцето му" в духовната работа. 17 (1991)
Какво означава, че трябва да вдигаме дясната ръка над лявата, в духовната работа. 18 (1991)
Какво значи ""Стани, Творец и ще се разпръснат враговете Твои"" в духовната работа. 19 (1991)
Какво означава ""Няма нещо, което да няма свое място"" в духовната работа. 20 (1991)
Какво означава в духовната работа, че преди Пурим четат седмичната глава ""Захор"" (Помни). 21 (1991)
Какво означава ""роза сред тръни"" в духовната работа. 22 (1991)
Какво означава ""чистота на пепелта на крава"" в духовната работа. 23 (1991)
Какво означава, че човек трябва да роди син и дъщеря, в духовната работа. 24 (1991)
Какво означава, че човек направил възвръщане, трябва да бъде в радост . 25 (1991)
Какво означава разкриване на мярка и скриване на две в духовната работа. 26 (1991)
Какво означава ""жена зачеваща първа, ражда момче"" в духовната работа. 27 (1991)
Какво означава святост и чистота в духовната работа. 28 (1991)
Какво означава, че първосвещеникът трябва да вземе девственица за жена, в духовната работа. 29 (1991)
Какво означава, че за този, който е бил на дългият път, Песах се отлага за втория Песах, в духовната работа. 30 (1991)
Какво означава, че милостинята за бедните създава Святото име, в духовната работа. 31 (1991)
Какво е ""знамена"" в духовната работа. 32 (1991)
Какво означава ""Твореца обръща своя лик"" в духовната работа. 33 (1991)
Какво означава ""Вкусва техните плодове в този свят, а резултатът се натрупва в бъдещия свят"" в духовната работа. 34 (1991)
Какво е ""разузнавачи "" в духовната работа. 35 (1991)
Какво означава ""мир, мир за далечния и близкия"" в духовната работа. 36 (1991)
Какво е ""Тора"" и какво е ""закон на Тора"" в духовната работа. 37 (1991)
Какво означава дясна линия в духовната работа. 38 (1991)
Какво означава, че дясната трябва да е повече от лявата, в духовната работа. 39 (1991)
Какво е истина и лъжа в духовната работа. 40 (1991)
Какво да прави човек, ако той се е родил с лоши свойства. 41 (1991)
Какво означава: Волът познава своя господар Исраел не го познава"" в духовната работа. 42 (1991)
Какво означава "И ще Ме видиш отзад, а Моят лик няма да се вижда" в духовната работа. 43 (1991)
Каква е причината, заради която Исраел са се удостоили да наследят земята, в духовната работа. 44 (1991)
Какво означава, че съдията трябва да съди абсолютно справедливо, в духовната работа. 45 (1991)
Какво е ""син любим"" и ""син омразен"" в духовната работа. 46 (1991)
Какво означава, че дясната и лявата противоречат една на друга, в духовната работа. 47 (1991)
Библиотекаchevron_right
Рабаш/Статии
chevron_right
Направи си Рав и си купи другар - 1
 

Барух Шалом Алеви Ашлаг

Направи си Рав и си купи другар - 1

Статия 1, 1985

В Мишна, в трактат Авот, Йешуа Бен Прахия казва: „Направи си Рав и си купи другар, и оправдавай всеки човек.” И така ние виждаме, че тук става дума за три неща:

1) направи си Рав;

2) купи си другар;

3) оценявай всеки човек откъм добрата му страна.

Оттук следва, че освен да си „направиш” Рав, той трябва да направи още нещо, а именно по отношение на цялото общество. Това означава освен, че се занимава с любовта към другарите, това все още не е достатъчно, а той трябва да взема под внимание всеки човек и да го оправдава, да го оценява откъм добрата му страна.

Освен това е необходимо да се разбере разликата между изразите „направи”, „купи” и „оправдавай”. И ето, „направи” се нарича това, което се осъществява на практика. С други думи, там няма никакъв разум, само действие. Тоест дори ако разумът не е съгласен с това, което той иска да направи, а обратното, разумът му дава да разбере, че не си струва да извършва това действие, се нарича „направи“, тоест, само сила, без разум, тъй като това противоречи на знанието.

Оттук следва да се обясни по отношение на работата, че това, че човек трябва да приеме ярема на висшата малхут, се нарича „действие“. Подобно на това, както на бика слагат ярем да оре земята, независимо че бикът не желае да приеме тази работа, все пак, го принуждават насила.

Така е и с висшата малхут. Ние също трябва да се принудим и да поробим себе си за заповедите на Твореца без никаква причина и логика. И това се дължи на факта, че човек трябва да приеме висшата малхут, не защото тялото чувства, че от това ще израсне нещо за собствена изгода, а да достави наслаждение на Твореца.

Как тялото може да се съгласи с това? Затова трябва да има ред на работата в свойството „над знанието". И това се нарича „ направи си Рав“. Защото висшата малхут трябва да бъде [приета] „тъй като Той е велик и властва над всички„.2 Както се казва в книгата Зоар: „Страхът, който е първичен, е когато човек изпитва страх от своя Творец, защото Той е велик и властва над всички и е основа, и корен на всички светове, и всичко се смята за нищо пред Него. ... Това означава, че човек трябва да изпитва страх от Твореца, защото Той е велик и властва над всички ... „Той е велик“ - защото е коренът, от който се разпростират всички светове и Неговото величие се проявява в делата Му. „Той властва над всичко“ - защото всички светове, които Той е създал, както висшите, така и нисшите, се смятат за нищо пред Него, т.е. те не добавят нищо към Неговата същност. "2

Затова редът на работата е такъв, че човек трябва да започне с понятието „направи си Рав”, т.е. трябва да приеме властта на Висшата малхут с вяра над знанието. И това се нарича „действие”, т.е. само действие независимо, че тялото не е съгласно. След това „купи си другар”. Защото купуването означава, че когато човек иска да си купи нещо, той трябва да се откаже от нещата, които вече е придобил. И той се отказва от това, което има отдавна, и затова си купува нова вещ.

Подобно е положението и в работата за Твореца. За да може човекът да стигне до сливане с Твореца, което е подобие по форма от гледна точка на: „както Той е милостив, така и ти бъди милостив"3. Оказва се, че той трябва да се откаже от много неща, които има, за да придобие свойството съединяване с Твореца. И това е смисълът на думите: „Купи си другар".

Но преди човек да „си направи Рав”, т.е. висшата малхут, как може да се каже: „И си купѝ другар"? Това означава, че той трябва да се свърже с „рав". Но той все още няма „рав". Но след като си създаде „рав", човек може да изисква от тялото да се откаже от някои неща, за да получи връзка, тъй като иска да достави удоволствие на Твореца.

И освен това трябва да се разбира, че в степента на величието на Рава, именно в тази степен той има силата да изпълни: „И си купи другар". Защото според важността, която изпитва към Рав, в тази степен той е готов да направи отстъпки за възможността да се съедини с него. Защото тогава той разбира, че си струва да направи всичко, за да се удостои да се слее с Твореца.

Излиза, че ако човек вижда, че не е по неговите сили да преодолее желанията на тялото си, т.е. смята, че притежава малка сила, т.е. че се е родил със слаб характер, това не е истина. Всъщност той още не чувства величието на Рав, т.е. не разбира важността на висшата малхут. Затова заради нещо, което не е толкова важно, няма сила да преодолее. В същото време, заради нещо важно, всяко тяло е готово да се откаже от това, което обича и да получи това, от което се нуждае.

Например човек е много уморен и си ляга вечер, например в единадесет часа. И го събуждат в три часа. Той несъмнено ще каже, че няма сили да стане, за да учи, защото е много уморен. А ако освен това чувства някаква слабост или усеща, че има лека температура, тялото несъмнено няма сили да стане в обичайното време, когато е свикнало да става.

А ако човек, който е много уморен и чувства, че е болен, си легне в дванадесет часа през нощта - и го събудят в един часа и му кажат: “в двора има пожар и огънят е напът да нахлуе в стаята ти, стани бързо, и за усилието, което правиш сега, ще получиш живота си”. Тук той няма да разубеждава, като казва, че няма нито сили, нито желание, а е и малко зле. И дори ако наистина е болен, ще положи всички усилия, за да получи живота си. И разбира се, благодарение на това, че ще получи нещо важно, тялото има сили да направи всичко, което е по силите му, за да постигне това, което иска.

Ето защо, когато човек работи в свойството „направи си рав" и вярва, „че те са нашият живот и нашето дълголетие“4 - дотолкова, доколкото чувства, че те са неговият живот, тялото вече има достатъчно сили, за да може да преодолее всички препятствия, както е посочено в примера по-горе. Затова цялата работа, която човек върши както в Тора, така и в молитвата, трябва да съсредоточи след това върху постигането на величието и важността на Рав. И трябва да върши голяма работа и да умножава молитвата само заради това.

На езика на Зоар това се нарича „издигане на Шхина от праха". Което означава да се издигне висшата малхут, която е „ унизена до състояние на прах". Тоест важното не се поставя на земята, а това, което не е важно, се хвърля на земята. И тъй като висшата малхут, наречена „шхина", е „унизена до дълбините на преизподнята", във всички книги се казва, че преди да се започне каквото и да е духовно действие, [трябва] да се молим да „издигнем шхина от праха", което означава: да се молим висшата малхут да е важна за нас, да си струва да влагаме усилия заради нея - да издигаме нейната важност.

И оттук ще разберем какво казваме в молитвата на Рош а Шана: „Затова дай слава Творецо на народа Си". И на пръв поглед това е много трудно за разбиране: как може да се молим за слава? Но мъдреците са казали: „Бъдете колкото се може по-смирени духом. "5 Тогава как да молим Твореца да ни даде слава?

Но трябва да се обясни, както беше посочено по-горе, че ние се молим Твореца да даде славата на Твореца на Своя народ. Тъй като ние нямаме славата на Твореца и „градът на Твореца е унизен до дълбините на преизподнята"6 и се нарича „Шхина в праха", и нямаме истинска важност на понятието „направи си Рав", затова на Рош а Шана, което е времето за получаване на висшата малхут, ние молим Твореца да ни даде „славата на Твореца на Своя народ" така, че народът на Исраел да почувства славата на Твореца. И тогава ще можем да изпълняваме Тора и заповедите съвършено.

Затова трябва да се каже: „Затова дай славата на Твореца на Своя народ." Това означава, че Той трябва да даде славата на Твореца на народа на Исраел. И това не означава, че Той трябва да даде славата на Исраел на народа на Исраел. Но че Твореца трябва да даде славата на Твореца на народа на Исраел. Защото само това ни липсва, за да почувстваме Неговата важност и величие, което се нарича сливане с Твореца. Защото, ако имаме тази важност, тогава всеки ще може да вложи сили. И няма човек на света, който да казва, че няма сили да приеме живота си и затова иска да остане животно, ако чувства, че животът е много важно нещо, тъй като може да се наслаждава на живота.

Ако пък човек не чувства вкуса на живота, то тогава е възможно той да избере смъртта, защото не е способен да търпи страдания, тъй като това противоречи на Целта на творението, която, както е известно, се състои в това, да бъдат насладени творенията, т.е. те да се наслаждават на живота.

Ако пък човекът, страшно е да се каже, не усеща вкуса на живота, има много хора, които избират да умрат. Защото човекът не е способен да изпитва страдание в живота си, защото това противоречи на целта на сътворението. Защото целта на сътворението е била да наслади Своите създания, т.е. те да се наслаждават на живота. Затова, когато човек не вижда, че ще се наслаждава сега или поне по-късно, той приключва живота си, защото няма цел на живота.

От това следва, че не ни липсва нищо друго освен „да си направим Рав", за да усетим величието на Твореца. И тогава всички ще могат да стигнат до целта, която означава да се слеят с Твореца.

И също трябва да обясним изказването на Рав Йешуа бен Прахия, който казва три неща:

(1) направи си Рав, (2) купи си другар (3) и съди всеки човек откъм добрата му страна - по отношение на любовта към другарите.

Тук разумът ни кара да мислим, че за другари можем да говорим, когато има двама души, които са на едно и също ниво както по отношение на таланта, така и на добродетелите. И тогава те намират за себе си общ език и се обединяват в едно цяло. Тогава „човек помага на ближния си"7. Точно както двама души влизат в съдружие и всеки от тях полага еднакъв труд в съдружието, както по отношение на парите, така и по отношение на силите. И тогава и доходът се разделя по равно между тях.

В същото време, ако единият от тях е по-високо от другия, т.е. инвестира повече пари или влага повече професионализъм, или полага повече усилия от другия, тогава и разпределението на доходите не е равностойно, и това се нарича „партньорство за една трета" или „партньорство за една четвърт". Оказва се, че то не се нарича истинско партньорство, защото единият е по-голям по големината на своето ниво от другия.

И според това се оказва, че истинското партньорство, при което всеки дава необходимото за купуването на другаря, се осъществява именно когато двамата имат еднаква стойност на нивото, тогава и двамата плащат по равно. Подобно на материалния бизнес, когато и двамата дават всичко по равно. В противен случай не може да има истинско партньорство. Затова: "И си купи другар". Тоест връзката, при която всеки си купува другар, може да бъде само когато и двамата са равни.

Но от друга страна, [ситуацията], в която всеки ще има какво да научи от другия, може да бъде само, ако човек вижда, че неговият другар е по-висш от него. А ако другият е по-висш от него, той не може да бъде другар, но може да бъде рав, а самият той се смята за ученик. Тогава има възможност той да се учи от него на разум или на добри качества.

И затова каза: „Направи си Рав и си купи другар", т.е. и двамата трябва да присъстват. Това означава, че всеки от тях ще смята другия за другар. Тогава ще можем да говорим за купуване. Тоест всеки трябва да плати, като се откаже от нещо в името на другия. Точно както бащата се отказва от почивката си и работи заради сина си, и набавя пари за сина си. И всичко това е предизвикано от любовта.

Но тук става дума за естествена любов, тъй като Твореца е дал естествена любов за отглеждането на децата, за да може светът да съществува. Например, ако един баща отглежда децата си заради някоя заповед, децата му ще имат храна, дрехи и други неща, необходими за децата, точно както човек е длъжен да изпълнява всички заповеди. Тогава понякога той би изпълнявал заповедите, а понякога би ги изпълнявал само за да изпълни задължението и децата му може да умрат от глад.

Затова Твореца е дал на родителите естествена любов, да обичат децата си и светът да съществува. В същото време в любовта към другарите всеки трябва да се труди сам, като полага големи усилия да формира любов към другарите в сърцето си. И тук можем да говорим за принципа: „И си купи другар ". Тоест след като е осъзнал, поне с разума си, че се нуждае от помощ и не е способен да върши свята работа. Тогава, ако разбере, че има нужда от помощ толкова, колкото е разбрал с ума си, започва да си купува, т.е. да се отказва от нещо в името на своя другар.

И това е така, защото той разбира, че основното усилие е да отдава на Твореца. А това противоречи на неговата природа, защото човек е създаден с желание да получава само за собствена изгода. Затова ни е дадено специално средство „сгула", което му позволява да излезе от егоистичната любов към любовта към ближния. А чрез нея той може да стигне до любов към Твореца.

Затова може да си намери другар на същото ниво. Но тогава, когато превърне другаря в равен, т.е. когато почувства, че другарят е на по-високо ниво от него, той не може да го види, защото другарят ще бъде като рав, а той - като ученик. И ако не се отнася към другаря като към рав, как може да се учи от него? И това се нарича „направи", защото е действие без разум. Тоест той трябва да приеме знанието, че другарят му е повече от него. И това се нарича „правя", тоест действие над знанието.

И виж в книгата „Даряването на Тора". Там е написано: „А за да приеме първото условие, всеки ученик е задължен да се почувства най-малък от всички свои другари и тогава ще може да вземе мярка за величието [на големия]"8.

Така той ясно казва, че всеки трябва да види себе си, сякаш е най-малкият от всички ученици. Но как е възможно човек да види, че е най-малкият от всички? За това може да се говори само над знанието. И това се нарича: „Направи си рав." Това означава, че всеки от тях се намира в състояние на рав по отношение на него, а той се смята само за ученик.

И това е голяма работа. Защото има едно правило, което гласи, че грешките на другия винаги са видими, а собствените грешки винаги са скрити. И той трябва да се отнася към другия така, сякаш той има добри качества, и си струва да възприема това, което му казва, или което прави, за да може да се поучи от постъпките му.

И тялото не е съгласно с това . Защото постоянно се случва така, че когато някой трябва да се учи от друг - т.е. когато единият цени другия, другият го задължава да полага усилия и тогава тялото пренебрегва мнението и действията на другия. И това се дължи на факта, че тялото желае покой. Затова за него е по-добре и по-удобно да пренебрегне мнението и действията на другаря, за да не му се налага да полага усилия.

Затова се нарича: „Направи си “рав" и означава, че за да може един другар да стане рав за теб, трябва да направиш това. Това не е в ума, защото умът го кара да мисли другояче, а понякога му показва обратното - че той може да бъде рав, а другарят да бъде негов ученик. Ето защо се нарича „направи", от думата „действие", а не разум, както беше посочено по-горе.

3. „И съди всеки според заслугите му." Ето, след като са казали: „Купи си другар", възниква въпросът какво да се прави с останалите хора. Например, ако човек е избрал за себе си няколко другари от своята общност, а останалите е оставил и не се присъединява към тях, тогава възниква въпросът, как трябва да се отнася с тях. В крайна сметка те не са негови другари, т.е. защо не е избрал тях? Със сигурност трябва да се каже, че той не намира в тях високи качества така, че за него да е изгодно да се обедини с тях. Тоест според неговата преценка те са по-низши по важност.

В такъв случай как и по какъв начин трябва да се отнася към всички хора, които са заедно с него в общността? А също и с останалите хора, които не са членове на неговата общност. Как трябва да се държи с тях? Рав Йешуа бен Прахия казва по този въпрос: "И съди всеки човек според заслугите му". Тоест човек трябва да съди всеки според заслугите.

Тоест не те са виновни, че той не вижда достойнствата в тях, а това, че няма достатъчно способности да вижда достойнствата на обществото, е в неговите собствени сили. Следователно каквито са свойствата на душата му, такива ги и вижда. И това е истината според неговото разбиране, обаче не според истината. С други думи, има истина сама по себе си, тоест без постигащи.

Това означава, че има истина, която всеки постига според собственото си постижение. С други думи, истината се променя в зависимост от постигащите я. Тоест тя ще се променя заедно със самите постигащи в зависимост от състоянията на постигащия.

Съществуването на истината обаче не се променя в своята същност. Следователно едно и също нещо може да бъде постигнато по различен начин от всеки. Следователно, що се отнася до цялото общество, възможно е то да е наред, но той, според своите свойства, да го вижда различно.

Затова той казва: „Съди всеки според заслугите му". Това означава, че цялото общество, с изключение на своите другари, той трябва да съди според заслугите им. Това означава, че сами по себе си всички са достойни и няма, страшно е се да каже, претенции към тяхното поведение. Но относно него, за да може да научи нещо от тях, това не се случва, защото той няма подобие по форма с тях.

—-------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Трактат Авот, 1:6.

2. Книга Зоар, Предговор, № 191.

3. Йерусалимски талмуд, трактат Пеа, 3:1.

4. От вечерната молитва, „Аравит" в събота. Молитвата се отнася до думите на Тора и заповедите на Твореца.

5. Трактат Авот, 4:4.

6. От средновековен химн, четен в Йом Кипур.

7. Йешая, 41:6.

8. Баал Сулам, Статия за края на книгата Зоар.