Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Във всяко нещо трябва да се различават светлина и кли

Статия 25, 1985

Във всяко нещо трябва да се различават светлина и кли (съсъд). Тоест между Даващият (Машпиа), който е Твореца, и получаващият (мекабел), който е творението.

И тъй като няма светлина без кли – което означава: "Ако няма кой да я постигне, кой може да говори за нея?" – затова може да се говори само за светлината, облечена в кли, тоест за изобилието, което Даващият дава на тялото, тоест за мярата на въодушевление на тялото от изобилието, което се излива върху него.

И трябва да се вярва, че всичко, което човек получава вътре в тялото си, всичко идва от Него, да благослови Той – както материалното, така и духовното, защото е известно, че няма друга сила в света, която да отдава.

И затова, когато човек започва да навлиза в работата за Твореца, трябва да благодари и да възхвалява Твореца, което е началото на навлизането на човека в работата. И редът на работата започва така, както са казали мъдреците ни: "Човек винаги трябва да издигне възхвала към Твореца, а след това да се моли. Откъде знаем това? От Моше. Защото е написано: "И се молих на Твореца в онова време". И е написано: "Господи Боже, Ти започна...". И е писано след това: "Моля Те, нека премина и видя добрата земя"" (Брахот 32а).

Затова, когато започва да благодари на Твореца, преди всичко той трябва да отдаде благодарност на Твореца за това, че е сътворил света, както казваме по време на молитвата: "Благословен Този, който каза и светът възникна" (Барух ше-амар ве-хая ха-олам), тогава започва работата, тоест мярата, доколко е по силите му да благодари на Твореца за това, че е сътворил света.

Тоест мярата на благодарността е според мярата на наслаждението.

И тук започва изясняването на истината и лъжата, и тук е разликата между индивидуалната работа (аводат а-прат) и общата работа (аводат а-клал), тоест дали "Тора е неговият занаят" (торато омануто) или не.

А обяснението е, както изяснява моят баща и учител (Баал Сулам): "Тора е неговият занаят" – има се предвид, че чрез Тора той иска да се удостои с вяра (емуна). Или [той работи] според хората, отнасящи се към общото (клал), тоест които учат Тора, за да се удостоят с бъдещия свят, тоест с намерение за получаване (ал менат лекабел), а не [като] хората, отнасящи се към индивидуалното (прат), които се занимават с намерение за отдаване (ал менат лехашпиа).

И когато човек започва реда на възхвалите на Твореца, тогава има процес на изясняване на истина и лъжа. Тъй като пътят на човека е, когато трябва да отдаде благодарност на другия, който му е помогнал, тогава мярата на благодарността е според мярата на усещането на помощта, която е получил от него. Затова, когато човек започва да отдава благодарност на Твореца за това, което Той му е дал, тялото започва да брои благата, които Той му е дал, и в каквато мяра той се въодушевява от благата, които Той му е дал, такава е мярата на големината на благодарността.

Затова, когато човек казва: "Благословен е Този, който каза и светът възникна", [това] също зависи от мярата, в която той се наслаждава от света.

И тогава тялото започва да му показва, че му липсва материалното и му липсва духовното, и не му дава да подреди възхвалите пред Твореца, това е голяма работа, при която трябва да се върви "над знанието" (лемала ме-адаат) и да вярва, че Твореца прави за него само добрини, и така има изясняване на истината и лъжата.

И тъй като общото име на Твореца е "Добър и Творящ добро" (Тов у-Мейтив), затова има голямо усилие (йегия) да се вярва "над знанието", че Твореца е Добър и Творящ добро.

Излиза според това, че по времето, когато човек започва да подрежда възхвалата към Твореца, той вече има за какво да се моли, за да може да върви "над знанието", а преди това не е имал толкова голям хисарон (недостиг) във вярата в Твореца "над знанието". Докато сега той чувства липсата си във вярата и тогава се нуждае да учи Тора, за да може светлината в нея да го върне към Доброто (ле-мутав).

Излиза, че това, че иска да подреди (издигне) възхвала към Твореца, му дава място за хисарон. А когато има хисарон, наричан кли, според мярата на въодушевлението от това, че е далеч от съвършенството – в тази мяра той има място за работа и потребност от молитва и Тора, както беше казано по-горе.

Но има друг хисарон, че понякога, когато човек вижда низостта си, той се отчайва и бяга от бойното поле (маараха), и всички удоволствия, които получава тогава са само, ако забрави за състоянието си, тоест да не мисли за духовното, или може да спи, тоест чувства голямо удоволствие в съня, и това не е защото тогава има особено удоволствие в съня, а по време на съня той не помни нещата, свързани с работата, от това е удоволствието му.

Тъй като по времето, когато помни за нещата от работата, тялото веднага му носи низост и отчаяние.

Затова човек трябва винаги да внимава да не изпадне в отчаяние, тоест когато му дойде състояние на страдания, тъй като вижда, че не може да продължи в работата, както бе казано по-горе. Затова моят баща и учител (Баал Сулам) казва, че човек трябва да бъде внимателен да не критикува , освен по времето, когато е определил специално състояние за това, а не когато тялото му казва да си прави равносметка (на душата) (хешбон нефеш). А да каже на тялото: "Имам специално време да проверявам себе си, дали вървя според линията, която ми дадоха, или съм се отклонил от правилната линия. А сега се занимавам с Тора и молитва и съм сигурен, че Твореца ще ми помогне, както е помагал на всички работници на Твореца, които са искали да вървят по правилния път, за да стигнат до целта, заради която е бил създаден [човека]".

И както писах в предишната статия, и в статия 11, 1985, че трябва да казва обратното на това, което тялото му казва.

И чрез това ще разберем въпроса на Зоар и отговора му (Бехукотай, 18), и ето думите му: "И ги изпълнявайте [букв. правете] (ва-аситем отам). Пита: Какво означава "и ги правете"? След като вече е казал "постъпвайте" и "пазете", защо още "и ги правете"?. И отговаря: Но който изпълнява заповедите на Тора и върви по пътищата Му, все едно е направил Него свише. Казва Твореца: Все едно (вие) сте направили Мен". "И Го установили. И затова "и ги правете" закон и постановление". Дотук са думите му.

И на пръв поглед този отговор е много странен, как може да се каже, че чрез изпълняването на Тора и заповедите Го правят горе, та нали "пълна е цялата земя със славата Му" и преди изпълнението

на Тора и заповедите от творенията, ако е така, какво е тълкуванието "все едно сте направили Мен"?

А както бе казано по-горе, тъй като не се говори за светлина без кли, защото по отношение на кого се смята, че има светлина, но когато има кли, тогава кли постига светлината. Затова, когато казваме, че целта на творението е да наслади създанията Си, това се казва само по отношение на творенията, когато те получават добро и наслаждение. Това се нарича, че има кли, че кли Го постига по форма, че имат от Твореца само добро и наслаждение. Докато по времето, когато творенията не получават от Него добро и наслаждение, се задава въпросът: по отношение на кого се разкрива името на Твореца, който се нарича "Добър и Творящ добро"?.

И поради това, за да бъде разкрито името на Твореца "Добър и Творящ добро", което е общото име на всички имена, и тъй като, за да могат творенията, когато получат добро и наслаждение от Твореца, това даване на добро да бъде в съвършенство, тоест да няма в него от аспекта на "хляб на срама" (нахама де-кисуфа), е имало съкращаване (цимцум) и скриване, че не могат да постигнат и почувстват доброто, преди да подготвят себе си с келим за отдаване, което е свойството "подобие по форма" (хиштавут а-цура). Излиза тогава, че името "Добър и Творящ добро" не е разкрито, и това води творенията дотам, да не чувстват Твореца и заради това има грешници в света, които не вярват в Твореца.

А за да се разкрие името Му, да се благослови Той в света пред очите на всички, тогава не липсва нищо, освен келим на подобие по форма, и за да има възможност да се стигне до келим на отдаване, които са келим на подобие по форма, това може да се постигне само чрез изпълняване на Тора и заповедите.

Тоест по време на изпълненяването на Тора и заповедите трябва да се насочва [намерението,] да бъде с цел (ал менат) да доведе чрез заслугата от изпълнението на Тора и заповедите до издигане на славата на Исраел.

За понятието "Исраел" обяснихме, че това са буквите Яшар-Ел (Направо към Твореца), действията да бъдат направо към Твореца, а не за собствена полза, което се нарича подобие по форма. А на езика на Светия Зоар се нарича "да се изправи Шхина от праха" (леакма Шхинта ме-афра), тъй като духовността не е уважавана в очите ни, така че да можем да кажем на тялото ни, че е голяма заслуга това, че можем да служим на Твореца и тогава тялото се подчинява, и се отменя пред светостта.

И това е тълкуванието на това, което казва Светия Зоар, че чрез това, че "по законите Ми ще постъпвате и заповедите Ми ще пазите", тогава чрез това "и ги правете", тоест все едно вие правите Мен горе.

Тоест вие правите [така], че чрез това да се разкрие името на Твореца в свойството "Добър и Творящ добро", тоест всички да почувстват доброто поради причината, че ще се удостоите с подобие по форма.