Според изясненото за правилото „Обичай ближния си“

Статия 7, 1984

Според това, което се изясни за (правилото) „Обичай ближния си“, това общо правило (ללכ) включва частни елементи от (טרפ) на 612-те заповеди, както са казали нашите мъдреци: „И останалото е иди и се учи”. Това означава, че изпълнявайки 612-те заповеди, автоматично ще бъдем наградени с правилото „Обичай ближния си“. И после с любов към Твореца.

В този случай какво ни дава любовта към нашите другари? Както е написано (в статия 6, 1984 г.), поради факта, че се събират няколко другари и тъй като всеки има само малка сила на любов към ближния си, тоест той може да осъществи любов към ближния си само потенциално и когато това стига до практиката, той си спомня че мислено е решил да се откаже от любовта към себе си в името на ближния, но на практика вижда, че не е в състояние да се откаже от нито едно наслаждение в желанието да получи в името на другия, дори на йота.

Но тъй като се събират няколко души, които са на едно и също мнение, че човек трябва да възлюби ближния си и когато има отмяна на всеки един пред другите, тогава всеки се включва във всички. И благодарение на това във всеки е събрана голяма сила, съответстваща на размера на това общество. И тогава той е в състояние на практика да реализира любовта към ближния в действие.

От това излиза - какво ни добавят частните елементи („прат“) на 612-те заповеди? В крайна сметка казахме, че това е, за да се приложи общото правило („клаль“) и това правило се осъществява чрез любов към ближния. Но в действителност виждаме, че и при светските хора също има любов към своите другари, защото и те се събират в различни кръгове, за да бъдат в любов към своите другари. Тогава каква е разликата между религиозните и светските?

Стихът (от Псалмите) гласи: „И в събранието на присмиващи се не седи“. И трябва да разберем какво означава забраната за „събрание на присмиващи се“. Ако той клевети или говори празни думи, тогава тази забрана не е свързана със срещата на присмиващите се. Какво ни добавя забраната за „сбирки на присмиващи се“?

Но въпросът е, че дори когато няколко души се съберат за любовта към другарите с намерението всеки да помогне на своя другар да подобри материалното си състояние, всеки очаква, че чрез множеството събрания всеки член на обществото ще получи ползи, които ще подобрят неговото материално състояние.

И след всички срещи всеки си прави преценка колко е получил от обществото в егоистичната любов - какво е спечелило от това желанието за получаване. В крайна сметка той влага усилия и време в полза на обществото. И какво печели от това? В крайна сметка той със сигурност би могъл да постигне повече успех, ако беше ангажиран със собствената си печалба. Поне в частта, в която той самият е положил усилия. „И влязох в това общество, защото смятах, че благодарение на него мога да печеля повече, отколкото бих могъл да спечеля сам. И сега виждам, че не съм спечелил нищо.

И той съжалява за това и казва: „Би било по-добре, ако вместо да отделям от времето си за обществото, щеше да е по-добре, ако поне използвах малкото си правомощия и сили. Докато сега, когато отдадох време на обществото да постигне по-голямо богатство, благодарение на помощта на обществото накрая ми стана ясно: не само не спечелих нищо от обществото, но загубих и това, което можех да спечеля чрез собствените си сили.“

И когато някой иска да каже, че трябва да се занимавате с любов към другарите си с цел отдаване, тоест всеки да работи за доброто на ближния си, всички се присмиват и подиграват на това. И това им изглежда като някаква клоунада. И това е среща на светски хора. И за това е казано: „И милостта е позор за племената.“, защото в крайна сметка „цялото благо което правят, те го правят заради себе си“. И такова общество отдалечава човека от святостта. И те потапят човека в света на клоунадата. И това е смисълът на забраната за събиране на присмехулници.

За такива общества нашите мъдреци са казали: „Разпръснете грешниците - това е добре за тях и е добре за света.“ Тоест по-добре да ги нямаше. Но с праведните е обратното: „Съберете праведните - ще е добре за тях и ще е добре за света“.

Какво означава „праведници“? Това са онези, които искат да изпълнят правилото: „Обичай ближния си като себе си“, като цялото му намерение е да излезе от егоистичната любов и да приеме друга природа, която е любов към ближния. Въпреки че това е заповед, която трябва да се изпълни и човек може да убеди себе си (да направи това) насила, че любовта е нещо, което е дадено на сърцето, а сърцето по природа не е съгласно с това. В такъв случай какво може да направи човек, за да докосне сърцето му любовта към ближния?

Следователно затова са ни дадени 612 заповеди за изпълнение, благодарение на които човек може да стигне до чувство в сърцето. Но тъй като е против природата, такова усещане е (твърде) малка част, за да има способността да прилага любовта към своите другари на практика, въпреки че той има нужда от това. Следователно сега той трябва да обмисли съвети, които му позволяват да приложи това на практика.

И ето съвет за това, който позволява на човек да увеличи силата си в (следването) на правилото „Обичай ближния си“. Това става чрез любовта към другарите. Ако всеки бъде включен в другаря и отменен пред него, тогава възниква едно цяло, където всички негови малки части, желаещи любов към ближния, се обединяват в силата на обществото, което се състои от много части. И когато има голяма сила, тогава той е в състояние да приложи на практика любовта към ближния си.

И тогава той може да стигне до любов към Твореца. Това обаче е при условие, че всеки се отменя пред другия. Ако той е отделен от другаря, тогава няма да може да получи от него своя дял, който трябва да получи. Защото всеки трябва да каже, че той е нищо (нула) в сравнение с другаря си.

И това е подобно на това как се пишат числата. Когато първо напишат 1 и после 0, това е десет пъти повече - 10. А когато напишат първо две нули, това е сто пъти повече - 100. Тоест другарят е единица, а той е нулата след него. Тогава се счита, че получава десет пъти повече от другаря си. И ако каже, че е две нули по отношение на другаря си, той получава сто пъти повече от другаря си.

Когато е обратното, тоест той казва, че другарят е нула, а той е единица, тогава той е десет пъти по-малко от другаря - 0,1. И ако той може да каже, че е единица, и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава се счита, че той е една стотна спрямо тях, тоест, че той е 0,01. Оказва се, че колкото и нули да има от другарите, толкова нивото му пада.

И все пак, дори ако той вече има тази сила, която му позволява да прилага любовта към ближния си на практика, ако вече чувства, че личната изгода само му вреди, при все това – “не вярвай на себе си”. През цялото време трябва да изпитва страх, че може да спре по средата на пътя и да падне в обятията на егоизма. Тоест ако му се даде по-голямо наслаждение, отколкото е свикнал да получава, въпреки че за малките удоволствия той вече може да направи (намерение) в името на отдаването и е готов да се откаже от тях, но по отношение на големите наслаждения той остава в страх.

И това се нарича трепет (הארי, ир‘а). И това е вратата към получаване на светлината на вярата, наречена „пребиваването на Шхина“, както се казва в коментара на Сулам: „Според степента на трепета (הארי, ир‘а), той постига свойството вяра“.

Ето защо трябва да се помни, че „Обичай ближния си като себе си „трябва да се изпълни, тъй като това е заповед, защото Твореца е заповядал да се обичат другарите. И раби Акива само обяснява, че давайки тази заповед, Твореца е имал предвид да направи правило от тази заповед, благодарение на което те ще могат да изпълняват всички заповеди, поради заповедта на Твореца, а не заради собствената си полза.

Тоест не че заповедите ще ни накарат да разширим желанието си за получаване - тоест, благодарение на изпълнението на заповедите човек ще получи голяма награда за това - а напротив, благодарение на изпълнението на заповедите ще стигнем до такава награда, че ще можем да отменим егоистичната си любов и да започнем да обичаме ближния си. И след това да обичаме Твореца.

И от тук ще разберем защо нашите мъдреци са казали за стиха: „И те умряха” – това е от думата „еликсир“ (םס). Ако се удостои, това е еликсирът на живота. Ако не се удостои, това ще е еликсирът на смъртта. Тоест, както беше посочено по-горе, „ако не се удостои“, то той се е занимавал с Тора и заповедите така, че егоистичната му любов да се умножава и тялото да получава печалба за работата си. „Удостоил се“ - тогава егоистичната му любов е отменена. Тоест той възнамерява да получи награда, която се състои в това, че ще има силата да обича ближния си и благодарение на това ще обикне Твореца, тъй като целият му стремеж ще бъде само да достави наслаждение на Твореца.