101. ПОБЕДИТЕЛЯТ НА РОЗИТЕ

Чуто на 23-ти Адар I (28 февруари 1943 г.)

Победителят на розите. Песен на синовете на Корах. Разбиращите песента на любовта.

Чувства сърцето мое словото добро. Казвам аз: делата мои - на царя. Езикът мой - перо на скорописец.

Най-прекрасен ти от синовете човешки, влята е прелест в устата твоя... (Псалм 45)

Победителят - този, който вече е победил розите (ал шошаним), т.е. достигнал е разкриване на святата Шхина, явяване на Твореца, което означава преход от състояние на траур към състояние на празник и веселие (веселие, сасон - също се пише с буквата „ш“, както и шошаним). И тъй като това състояние включва в себе си множество духовни подеми и падения, падение се нарича шошаним (рози) от думата шейнаим (зъби), съгласно израза „бий го в зъбите“. Тъй като няма друг отговор на въпросите на грешника в човека, освен само да го биеш в зъбите. И удряйки многократно егоизма по зъбите (шейнаим), човек достига до състояние шошаним, в което е заключено много веселие (сасон), и затова за него се говори в множествено число: „рози“ (шошаним).

Синовете на Корах - корах от думата карха (упадане на косата). Сеарот (коси) - външен парцуф, скриващ вътрешния. Коса (ед.ч. сеара) означава астара (скриване), от думата саара (буря, възмущение). И е известно, че „по степента на страданието е възнаграждението“. Тоест, когато човек усеща възмущение и вълнение (състояние „сеарот“) - има възможност за вътрешна духовна работа. И когато той поправи това състояние, то бурята (саара) се сменя със сеара (коса - пише се като „врата“), както е казано: „Това е врата (шаар) към Твореца“.

Ако човек е поправил всички състояния на възмущение против духовната работа (саарот) и е преодолял всички скрития (астарот), то той няма над какво повече да работи, и затова няма възможност да получи възнаграждение. Получава се, че когато човек достига до състояние корах (отсъствие на „коса“, възмущение), той вече не е способен да поддържа в себе си вярата, която се нарича „врата към Твореца“.

Но ако няма врата, е невъзможно да влезе в Храма на Твореца. Тъй като това е основа на основите, защото на вярата е построено цялото здание. А „синовете на Корах“ (Бней Корах, баним - синове) - от думата авана, Бина (разбиране), защото човек в състоянието „синовете на Корах“ разбира, че корах - това е състояние в лявата линия, от която произлиза Ада. Затова желае да продължи дружбата и любовта, която е била в него в предишното състояние, т.е. до преди да я е престъпил, за което е казано: „Твореца чух аз и се изплаших“ (както отговаря Адам след прегрешението). И притегляйки сили от миналото състояние, може да устои и да се издига от степен в степен. Затова е казано, че синовете на Корах не са умрели. Тъй като те са разбрали (авана, Бина), че оставайки в състоянието корах, не ще могат да продължат да живеят - и затова не са загинали.

Разбиращите песента на любовта - разбиращи, че степента на любовта към Твореца трябва да бъде съвършена.

Чувства сърцето мое - това преживяване е в сърцето, което не се разкрива с уста. Тоест, устата не издава усещаното в сърцето, а само „нашепва с устни“.

Словото добро (хубаво нещо, добро свойство) - хубаво, добро нещо се нарича вяра.

Казвам аз: „Делата мои на Царя!“ - Когато човек получава светлината на вярата, той казва, че делата са на неговия Творец, а не на самия него, и заслужава състояние: „езикът мой като перо на скорописец“, т.е. удостоява се с Писмената Тора, което означава езикът на Мойсей.

Най-прекрасен ти от синовете човешки (яфъяфита ми бней адам - дословно: красотата твоя от синовете човешки) - тук се говори за святата Шхина, за това, че нейната красота произлиза от хората, от това, че хората мислят, като че ли в нея няма нищо. Но именно от това състояние се ражда нейната красота.

Влята е прелест в устата твоя. Думата „прелест“ се отнася до вещ, която няма явни достойнства, но все пак привлича и затова се казва, че има някаква прелест.

В устата твоя (сифтотейха) - от думата соф (край), т.е. състояние, когато човек вижда целия свят от край до край.