1. Няма никой освен Него
2. Шхина в изгнание
3. Същност на духовното постижение
4. Причината за трудността да анулираш себе си заради Твореца
5. Лишма – това е пробуждане свише, и защо е необходимо пробуждане отдолу
6. Помощта, която Тора оказва в духовната работа
7. Какво означава в работата, когато навикът стане втора природа
8. Разликата между святата сянка и сянката на клипот
9. Три причини, увеличаващи разума на човек
10. Какво означава «скри се другарят ми» в духовната работа
11. Радвай се в трепет
12. Главното в работата на човек
13. Същността на нара
14. Какво е това величие на Твореца
15. Какво означава «други богове» в работата
16. Ден на Твореца и нощ на Твореца
17. Нечистата сила се нарича «Царство без корона»
18. В тъмнината плаче душата ми - 1
19. Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)
20. Лишма
21. Време на подем
22. Тора «лишма»
23. Обичащи Твореца, ненавиждайте злото
24. Спасява ги от ръцете на грешниците
25. Излизащото от сърцето
26. Бъдещето на човек зависи от неговата благодарност за миналото
27. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 1
28. Няма да умра, а ще живея
29. Когато човек го посещават съмнения
30. Най-важното е да искаме само да даваме
31. В съгласие с духа на творението
32. Съдбата – това е желание свише
33. Кармата на Йом Кипур и Аман
34. Предимството на земята е във всичко
35. За жизнената сила на Светостта
36. Трите тела в човека
37. Статия за Пурим
38. Неговото богатство e трепетът пред Твореца
39. И съшили те листа от смокиня
40. Каква трябва да бъде вярата в Учителя
41. Малката и голямата вяра
42. ЕЛУЛ (Аз към своя Любим, а Любимия към мен)
43. Истина и вяра
44. Разум и сърце
45. Две състояния в Тора и работата
46. Властта на Израел над клипот
47. Там, където намираш Неговото величие
48. Главната основа
49. Основното е разумът и сърцето
50. Две състояния
51. Ако те обиди грубиян
52. Прегрешението не отменя заповедта
53. Ограничение
54. Целта на духовната работа - 1
55. Къде в Тора се споменава Аман
56. Тора се нарича «показваща»
57. Приближи го до желанието на Твореца
58. Радостта е показател за добри действия
59. Тояга и змия
60. Заповед, причинена от грях
61. Много е трудно около Твореца
62. Пада и подстрекава, издига се и обвинява
63. Вземете, а Аз ще върна
64. От ло лишма достига до лишма
65. Откритото и скритото
66. Даряването на Тора - 1
67. Отдели се от злото
68. Връзката на човек със сфирот
69. В началото ще бъде поправянето на целия свят
70. Силна ръка и изливащ се гняв
71. В тъмнина плаче душата моя - 2
72. Увереността е обличането на светлината
73. След Съкращението
74. Свят, година, душа
75. Бъдещият свят и този свят
76. Към всяко жертвоприношение добави сол
77. Душата на човек го учи
78. Тора, Творецът и Исраел са едно цяло
79. Ацилут и БЕА
80. Гръб към гръб
81. Издигане на МАН
82. Молитва, която винаги е нужна
83. «Вав» дясна и «вав» лява
84. И изгонил Адам от рая, да не вземе от Дървото на Живота
85. Плод от великолепно дърво
86. И построили бедни градове
87. Шаббат Шкалим
88. Цялата работа е само на кръстопътя между два пътя - 1
89. За да се разбере написаното в Зоар
90. В Зоар, Берешит
91. Подмененият син
92. Смисълът на късмета
93. Перки и люспи
94. Пазете своите души
95. Отсичане на крайната плът
96. «Отпадъци от хамбар и винарна» в духовната работа
97. «Отпадъци от хамбар и винарна» - 2
98. Духовното се нарича вечно
99. Грешник или праведник – не е казано
100. Писмената и устната Тора - 1
101. Победителят на розите
102. И вземете си плод от цитрусови дървета
103. Благоразположено сърце
104. Вредителят се крие в потопа
105. Незаконнороденият мъдрец е за предпочитане пред първосвещеника, пред мирянина
106. 12 съботни хляба
107. Два ангела
108. Ако Ме оставиш за ден, Аз ще те оставя за два дни
109. Два вида месо
110. Поле, благословено от Твореца
111. Издишване, глас, реч
112. Три ангела
113. Молитвата «Шмоне-Есре» (Осемнадесет благословения)
114. Същността на молитвата
115. Неживо, растително, животинско и човек
116. Заповедите не се нуждаят от намерение
117. Положил усилия и не намерил – не вярвай
118. Колене, преклоняващи се пред домакина
119. Ученик, учещ се в тайна
120. Защо не се ядат орехи на Нова година
121. Подобно на търговия на плавателни съдове
122. Обяснение към Шулхан Арух
123. Отблъсква и предлага Своята ръка едновременно
124. Съботата на Сътворението на света и на шестото хилядолетие
125. Наслаждаващият се от Съботата
126. Мъдрец идва в града
127. Разликата между основното напълване и добавянето на светлина
128. От самата тази глава сълзи росата на зеир ампин
129. Шхина в прахта
130. Мъдреците наши от Тверия, как е хубаво да те видят
131. Идващият да се очисти
132. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 1
133. Светлината на Събота
134. Опияняващо вино
135. Чистия и праведния не убивай
136. Разлика между първото и последното послание
137. Целафхад събирал съчки
138. Страх, който понякога завладява човека
139. Разликата между шестте дни на творението и Съботата
140. Как обичам аз Твоята Тора
141. Празникът Песах
142. Основната борба
143. Само за благото на Израел
144. Има един народ
145. Защо мъдростта се дава именно на мъдреците
146. Обяснение към Зоар
147. Работата по получаване и отдаване
148. Избор между горчиво и сладко, истина и лъжа
149. Защо трябва да привличаме светлината на мъдростта
150. Възпявайте Твореца, защото велико е сътвореното от Него
151. И видял Исраел египтяни
152. Подкуп ще ослепи мъдреците
153. Мисълта e следствие на желанието
154. В света не трябва да има пустота
155. Чистотата на тялото
156. Да не вземе от Дървото на живота
157. Аз спя, но бодърства сърцето мое
158. Защо на Песах не е прието да се яде на гости
159. И било след много време
160. Скромността в заповедите
161. Даряването на Тора - 2
162. Защо казват «Укрепни!» до края на учебния раздел
163. За какво говорят авторите на Зоар
164. Разликата между материалното и духовното
165. Молбата на Елисей към Илияy
166. Две нива в постижението
167. Защо се нарича "Събота на Разкаяние"
168. Обичаите на Израел
169. Съвършенният праведник
170. Да няма в твоя джоб голям камък
171. Зоар, Эмор - 1
172. Препятствия и пречки
173. Защо казват «Лехайм!»
174. Скриване
175. Ако пътят е твърде дълъг за теб
176. Пиенето на вино след края на празничния ден
177. По повод изкуплението
178. Трима участват в създаването на човека
179. Три линии
180. Както е написано в Зоар, Емор - 2
181. Почит
182. Моисей и Соломон
183. Месия
184. Разлика между вярата и разума
185. Кога при обикновения човек идва Съботата
186. Направи Съботата ежедневие и ще станеш независим от всички
187. Изборът е в по-големи усилия
188. Работата е възможна, ако има два пътя - 2
189. Действие, създаващо мисъл
190. Всяко действие оставя следа
191. Време на падение
192. Същността на съдбата (на жребия)
193. Една Стена служи на двамата
194. Седем пълни дни
195. Удостоете се с духовно развитие
196. Впиване на егоизма
197. Книга, автор, разказ
198. Свобода
199. Във всеки от Исраел
200. Отслабване на екрана
201. Духовното и материалното
202. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 2
203. Високомерието унижава човека
204. Цел на духовната работа - 2
205. Мъдростта огласява улицата
206. Вяра и наслаждение
207. Смисълът на получаване заради отдаване
208. Смисълът на усилията
209. Три условия за молитва
210. Красивият порок в теб
211. Като стоящият пред Царя
212. Прегръдка отдясно и прегръдка отляво
213. Разкриване на желанието
214. Известен в градските врати
215. Същност на вярата
216. Дясно и ляво
217. Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?
218. Тора и Творецът са едно
219. Смисълът на саможертвата
220. Смисълът на страданието
221. Обществено владение
222. Частта, отдавана на нечистата сила, за да остави светостта
223. Облекло - зебло - лъжа – орех
224. Женска основа и мъжка основа
225. Да повдигнеш себе си
226. Писмена и устна Тора - 2
227. Възнаграждението за изпълнение на заповед е самата заповед
228. Риба преди месото
229. Джобовете на Аман
230. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 2
231. Поправяне на желанието за наслаждение
232. Завършване на усилията
233. Прошка, покаяние и изкупление
234. Този, който оставя словото на Тора и се впуска в разговори
235. Гледайки в книгата отново
236. Ненавистници ме проклинат целия ден
237. Защото човек не може да Ме види и да остане жив
238. Щастлив е човекът, не забравящ за Теб и прилагащ усилия заради Теб
239. Разликата между светлината на празника Шавуот и Съботната дневна молитва
240. Призови търсещите Те, искащи разкриване на Твоя лик
241. Призовавайте Го, докато Той е близо
242. Да зарадват нисшия на празничния ден
243. Защо проверяват сянката в нощта на Ошана Раба
244. Всички светове
245. Преди създаването на плода
246. Обяснение на това какво е късмет /мазла/
247. Мисълта е свойството прехрана
248. Let His Friend Begin
Библиотекаchevron_right
Баал Сулам/Шамати
chevron_right
Помощта, която Тора оказва в духовната работа
 

6. ПОМОЩТА, КОЯТО ТОРА ОКАЗВА В ДУХОВНАТА РАБОТА

Чуто през 1944 г.

Когато човек изучава Тора и иска да постигне това, всички негови действия да бъдат заради отдаване, той трябва да се старае Тора винаги да му служи за опора. И помощта на Тора - това са силите, от които човек получава прехрана: любов и трепет, възвишено състояние на духа, бодрост и т.н. И всичко това той трябва да намери в Тора, тоест Тора трябва да му даде такъв резултат.

А когато човек изучава Тора и не получава такъв резултат, това не означава, че изучава Тора, защото под Тора се подразбира светлината, съдържаща се в нея. И в казаното от мъдреците: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне“ се има предвид светлината, заключена в нея, тъй като светлината, съдържаща се в Тора, възвръща към Източника.

И трябва още да се знае, че Тора се дели на две части:

1. Тора.

2. Заповед.

И е невъзможно да бъде разбран истинският смисъл на тези две части, докато човек не се удостои да върви по пътя на Твореца, в тайната на казаното: „Твореца е за треперещите пред Него“. Когато човек само се подготвя да влезе в двореца на Твореца, е невъзможно да разбере пътищата на истината, но може да бъде приведен пример, за да може човекът, дори когато се намира в периода на подготовка, да разбере нещо. Както е казано от мъдреците: „Заповедта спасява и защитава, когато я изпълняват, а Тора спасява и защитава и когато се занимават с нея, и когато не се занимават“.

Работата е там, че изпълняването на Заповедите означава наличието на светлина, която човекът е постигнал. А Заповедта може да служи на човека само докато в него има светлина и по тази причина той пребивава в радост. Това се нарича Заповед. Тоест човекът още не се е удостоил с Тора и само светлината му дава духовна жизнена сила.

Докато Тора означава пътят, който той е постигнал, и който може да му служи дори тогава, когато не се занимава с Тора, тоест дори тогава, когато в него няма светлина. И това е така, защото само светенето го напуска, а пътят, който е постигнал чрез работа, може да му служи дори ако светенето е изчезнало.

Но едновременно с това, трябва да се знае, че Заповедта, докато бъде изпълнявана, е по-важна от Тора, когато не се занимават с нея. Тоест когато човекът получава светлина, това означава, че той изпълнява Заповедта и затова Заповедта, когато има светлина в човека, е по-важна от Тора, когато в него няма светлина, тоест когато Тора не се явява живот за него.

От една страна, Тора е важна, тъй като пътят, който е постигнал в Тора, може да му служи. Но ако в него няма живот, наречен светлина, а от Заповедите получава живот, наречен светлина - от тази гледна точка Заповедта е по-важна от Тора.

Затова когато в човека няма живот, той се нарича грешник, тъй като сега той не може да каже, че Твореца управлява света с добро. И тъй като обвинява Твореца, се нарича грешник, защото сега усеща, че в него няма живот и няма на какво да се радва, и няма основания да каже, че сега е благодарен на Твореца за това, че му дава благо и наслаждение.

И не може да се очаква, че той ще вярва, че Твореца управлява останалите с добро, защото пътят на Тора се възприема от нас в усещанията на органите. Ако човекът вярваше, че управлението на Твореца се разкрива на другаря му като добро, тази вяра би му донесла радост и наслаждение от това, че той вярва, че Твореца управлява света с добро.

А ако човек не се чувства добре от това, че другият се чувства добре, ако това не му носи радост и живот, то каква е ползата да се каже, че Твореца управлява другарите с добро, защото главното е какво усеща човекът в собственото си тяло: или му е добре, или му е зле. И от негова гледна точка, на другаря му е добре само тогава, когато той самият се наслаждава от това, че на другаря му е добре.

Тоест от усещанията на телата ние изучаваме, че не е важна причината, а само дали той се чувства добре. Ако се чувства добре, човек казва, че Твореца е добър и носи добро, а ако се чувства зле, той не може да каже, че Твореца го управлява с добро.

И затова, ако той се наслаждава именно от това, че на другаря му е добре и в резултат получава хубаво настроение и радост, той може да каже, че Твореца е добър управник. А ако в него няма радост и той чувства, че му е зле, тогава как може да каже, че Твореца е добър и носи добро?

Затова, ако човекът се намира в състояние, когато не усеща живот и радост, тогава вече в него няма и любов към Твореца. Той не може да Го оправдае и да се намира в радост, както подобава на онзи, който се е удостоил да служи на велик цар.

И изобщо, трябва да знаем, че Висшата светлина се намира в абсолютен покой, а цялото многообразие от имена на Твореца е за сметка на низшите. Тоест всички имена, дадени на Висшата светлина, изхождат от постиженията на низшите. С други думи, както човекът постига светлината, тоест както я усеща, така и я назовава.

И ако човек не усеща, че Твореца му дава нещо, то какво име може да даде на Твореца, ако не получава нищо от Него? Но когато човекът вярва в Твореца, тогава казва, че всяко преживяно от него състояние му е дадено от Твореца и съгласно своето усещане, той дава име на Твореца.

Тоест ако човек усеща, че се чувства добре в състоянието, в което се намира, той казва, че Твореца се нарича Добър и Носещ добро, тъй като така се чувства, усещайки, че получава от Твореца благо. И тогава човекът се нарича праведник, защото оправдава своя Създател (Твореца).

А ако в състоянието, в което се намира, човек се чувства зле, той не може да каже, че Твореца му изпраща благо и затова се нарича грешник, тъй като обвинява своя Създател.

Но не съществува такова междинно състояние, при което човекът да каже, че усеща, че му е и добре, и зле едновременно. Може да му бъде или добре, или зле.

И мъдреците са казали, че „светът е създаден или за завършените грешници, или за абсолютните праведници“. И това е така, защото не е възможно човек да се чувства добре и зле едновременно.

А това, че мъдреците говорят, сякаш има междинно състояние, е така, защото в творението съществува понятието време и междинното състояние се намира между две времена, следващи едно след друго: подеми и падения, когато човек е ту праведник, ту грешник. Но не може да се случи така, че човек да се чувства и добре, и зле по едно и също време.

От казаното следва, че Тора е по-важна от Заповедта във времето, когато той не се занимава нито с Тора, нито със Заповедите, тоест когато в човека няма живот. Тогава Тора, в която няма живот, е по-важна от Заповедта, в която няма живот. Защото от Заповедта, в която няма живот, той не може да получи нищо, докато от Тора все пак му остава пътят в работата, който е получил, когато се е занимавал с Тора. И дори ако животът си е отишъл, в него остава пътят, от който може да се възползва.

Но има времена, когато Заповедта е по-важна от Тора. Това се случва тогава, когато в Заповедта има живот, а в Тора - не. Затова във времето, когато човек не се занимава с Тора и Заповедите, тоест когато в него няма радост и живот от работата, тогава за него няма друг съвет, а само молитва. Но по време на молитвата той трябва да знае, че е грешник, защото сега не чувства благото и наслаждението, съществуващи в света. И дори да смята, че може да повярва, че Твореца му дава само благо, въпреки това не всички негови мисли и онова, което в действителност прави, се намират в рамките на работата.

Човекът се намира в рамките на работата, когато мисълта го води към действие, тоест към усещане в органите. Тогава органите трябва да усетят, че Твореца е добър и носи добро, и да получат от това живот и радост. А ако в него няма живот, каква полза от неговите разчети, ако сега неговите органи не обичат Твореца заради това, че Той му дава благо?

Затова човек трябва да знае, че ако в него няма радост и живот от работата, това е признак, че е грешник, защото не усеща доброто. И всички негови мисли не са истински, ако не водят към действие - към усещане в органите, вследствие на което човекът ще обикне Твореца заради това, че Той носи наслаждение на творенията.