1. Няма никой освен Него
2. Шхина в изгнание
3. Същност на духовното постижение
4. Причината за трудността да анулираш себе си заради Твореца
5. Лишма – това е пробуждане свише, и защо е необходимо пробуждане отдолу
6. Помощта, която Тора оказва в духовната работа
7. Какво означава в работата, когато навикът стане втора природа
8. Разликата между святата сянка и сянката на клипот
9. Три причини, увеличаващи разума на човек
10. Какво означава «скри се другарят ми» в духовната работа
11. Радвай се в трепет
12. Главното в работата на човек
13. Същността на нара
14. Какво е това величие на Твореца
15. Какво означава «други богове» в работата
16. Ден на Твореца и нощ на Твореца
17. Нечистата сила се нарича «Царство без корона»
18. В тъмнината плаче душата ми - 1
19. Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)
20. Лишма
21. Време на подем
22. Тора «лишма»
23. Обичащи Твореца, ненавиждайте злото
24. Спасява ги от ръцете на грешниците
25. Излизащото от сърцето
26. Бъдещето на човек зависи от неговата благодарност за миналото
27. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 1
28. Няма да умра, а ще живея
29. Когато човек го посещават съмнения
30. Най-важното е да искаме само да даваме
31. В съгласие с духа на творението
32. Съдбата – това е желание свише
33. Кармата на Йом Кипур и Аман
34. Предимството на земята е във всичко
35. За жизнената сила на Светостта
36. Трите тела в човека
37. Статия за Пурим
38. Неговото богатство e трепетът пред Твореца
39. И съшили те листа от смокиня
40. Каква трябва да бъде вярата в Учителя
41. Малката и голямата вяра
42. ЕЛУЛ (Аз към своя Любим, а Любимия към мен)
43. Истина и вяра
44. Разум и сърце
45. Две състояния в Тора и работата
46. Властта на Израел над клипот
47. Там, където намираш Неговото величие
48. Главната основа
49. Основното е разумът и сърцето
50. Две състояния
51. Ако те обиди грубиян
52. Прегрешението не отменя заповедта
53. Ограничение
54. Целта на духовната работа - 1
55. Къде в Тора се споменава Аман
56. Тора се нарича «показваща»
57. Приближи го до желанието на Твореца
58. Радостта е показател за добри действия
59. Тояга и змия
60. Заповед, причинена от грях
61. Много е трудно около Твореца
62. Пада и подстрекава, издига се и обвинява
63. Вземете, а Аз ще върна
64. От ло лишма достига до лишма
65. Откритото и скритото
66. Даряването на Тора - 1
67. Отдели се от злото
68. Връзката на човек със сфирот
69. В началото ще бъде поправянето на целия свят
70. Силна ръка и изливащ се гняв
71. В тъмнина плаче душата моя - 2
72. Увереността е обличането на светлината
73. След Съкращението
74. Свят, година, душа
75. Бъдещият свят и този свят
76. Към всяко жертвоприношение добави сол
77. Душата на човек го учи
78. Тора, Творецът и Исраел са едно цяло
79. Ацилут и БЕА
80. Гръб към гръб
81. Издигане на МАН
82. Молитва, която винаги е нужна
83. «Вав» дясна и «вав» лява
84. И изгонил Адам от рая, да не вземе от Дървото на Живота
85. Плод от великолепно дърво
86. И построили бедни градове
87. Шаббат Шкалим
88. Цялата работа е само на кръстопътя между два пътя - 1
89. За да се разбере написаното в Зоар
90. В Зоар, Берешит
91. Подмененият син
92. Смисълът на късмета
93. Перки и люспи
94. Пазете своите души
95. Отсичане на крайната плът
96. «Отпадъци от хамбар и винарна» в духовната работа
97. «Отпадъци от хамбар и винарна» - 2
98. Духовното се нарича вечно
99. Грешник или праведник – не е казано
100. Писмената и устната Тора - 1
101. Победителят на розите
102. И вземете си плод от цитрусови дървета
103. Благоразположено сърце
104. Вредителят се крие в потопа
105. Незаконнороденият мъдрец е за предпочитане пред първосвещеника, пред мирянина
106. 12 съботни хляба
107. Два ангела
108. Ако Ме оставиш за ден, Аз ще те оставя за два дни
109. Два вида месо
110. Поле, благословено от Твореца
111. Издишване, глас, реч
112. Три ангела
113. Молитвата «Шмоне-Есре» (Осемнадесет благословения)
114. Същността на молитвата
115. Неживо, растително, животинско и човек
116. Заповедите не се нуждаят от намерение
117. Положил усилия и не намерил – не вярвай
118. Колене, преклоняващи се пред домакина
119. Ученик, учещ се в тайна
120. Защо не се ядат орехи на Нова година
121. Подобно на търговия на плавателни съдове
122. Обяснение към Шулхан Арух
123. Отблъсква и предлага Своята ръка едновременно
124. Съботата на Сътворението на света и на шестото хилядолетие
125. Наслаждаващият се от Съботата
126. Мъдрец идва в града
127. Разликата между основното напълване и добавянето на светлина
128. От самата тази глава сълзи росата на зеир ампин
129. Шхина в прахта
130. Мъдреците наши от Тверия, как е хубаво да те видят
131. Идващият да се очисти
132. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 1
133. Светлината на Събота
134. Опияняващо вино
135. Чистия и праведния не убивай
136. Разлика между първото и последното послание
137. Целафхад събирал съчки
138. Страх, който понякога завладява човека
139. Разликата между шестте дни на творението и Съботата
140. Как обичам аз Твоята Тора
141. Празникът Песах
142. Основната борба
143. Само за благото на Израел
144. Има един народ
145. Защо мъдростта се дава именно на мъдреците
146. Обяснение към Зоар
147. Работата по получаване и отдаване
148. Избор между горчиво и сладко, истина и лъжа
149. Защо трябва да привличаме светлината на мъдростта
150. Възпявайте Твореца, защото велико е сътвореното от Него
151. И видял Исраел египтяни
152. Подкуп ще ослепи мъдреците
153. Мисълта e следствие на желанието
154. В света не трябва да има пустота
155. Чистотата на тялото
156. Да не вземе от Дървото на живота
157. Аз спя, но бодърства сърцето мое
158. Защо на Песах не е прието да се яде на гости
159. И било след много време
160. Скромността в заповедите
161. Даряването на Тора - 2
162. Защо казват «Укрепни!» до края на учебния раздел
163. За какво говорят авторите на Зоар
164. Разликата между материалното и духовното
165. Молбата на Елисей към Илияy
166. Две нива в постижението
167. Защо се нарича "Събота на Разкаяние"
168. Обичаите на Израел
169. Съвършенният праведник
170. Да няма в твоя джоб голям камък
171. Зоар, Эмор - 1
172. Препятствия и пречки
173. Защо казват «Лехайм!»
174. Скриване
175. Ако пътят е твърде дълъг за теб
176. Пиенето на вино след края на празничния ден
177. По повод изкуплението
178. Трима участват в създаването на човека
179. Три линии
180. Както е написано в Зоар, Емор - 2
181. Почит
182. Моисей и Соломон
183. Месия
184. Разлика между вярата и разума
185. Кога при обикновения човек идва Съботата
186. Направи Съботата ежедневие и ще станеш независим от всички
187. Изборът е в по-големи усилия
188. Работата е възможна, ако има два пътя - 2
189. Действие, създаващо мисъл
190. Всяко действие оставя следа
191. Време на падение
192. Същността на съдбата (на жребия)
193. Една Стена служи на двамата
194. Седем пълни дни
195. Удостоете се с духовно развитие
196. Впиване на егоизма
197. Книга, автор, разказ
198. Свобода
199. Във всеки от Исраел
200. Отслабване на екрана
201. Духовното и материалното
202. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 2
203. Високомерието унижава човека
204. Цел на духовната работа - 2
205. Мъдростта огласява улицата
206. Вяра и наслаждение
207. Смисълът на получаване заради отдаване
208. Смисълът на усилията
209. Три условия за молитва
210. Красивият порок в теб
211. Като стоящият пред Царя
212. Прегръдка отдясно и прегръдка отляво
213. Разкриване на желанието
214. Известен в градските врати
215. Същност на вярата
216. Дясно и ляво
217. Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?
218. Тора и Творецът са едно
219. Смисълът на саможертвата
220. Смисълът на страданието
221. Обществено владение
222. Частта, отдавана на нечистата сила, за да остави светостта
223. Облекло - зебло - лъжа – орех
224. Женска основа и мъжка основа
225. Да повдигнеш себе си
226. Писмена и устна Тора - 2
227. Възнаграждението за изпълнение на заповед е самата заповед
228. Риба преди месото
229. Джобовете на Аман
230. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 2
231. Поправяне на желанието за наслаждение
232. Завършване на усилията
233. Прошка, покаяние и изкупление
234. Този, който оставя словото на Тора и се впуска в разговори
235. Гледайки в книгата отново
236. Ненавистници ме проклинат целия ден
237. Защото човек не може да Ме види и да остане жив
238. Щастлив е човекът, не забравящ за Теб и прилагащ усилия заради Теб
239. Разликата между светлината на празника Шавуот и Съботната дневна молитва
240. Призови търсещите Те, искащи разкриване на Твоя лик
241. Призовавайте Го, докато Той е близо
242. Да зарадват нисшия на празничния ден
243. Защо проверяват сянката в нощта на Ошана Раба
244. Всички светове
245. Преди създаването на плода
246. Обяснение на това какво е късмет /мазла/
247. Мисълта е свойството прехрана
248. Let His Friend Begin
Библиотекаchevron_right
Баал Сулам/Шамати
chevron_right
Ден на Твореца и нощ на Твореца
 
Listen to this articlevolume_up

Йегуда Лейб Алеви Ашлаг (Бааль Сулам)

16. Что такое «день Творца и ночь Творца» в работе

Услышано в 1941 г., Иерусалим1

Наши учителя сказали о словах Писания: ««Горе тем, кто жаждет дня Творца! Зачем он вам, день Творца? Это тьма, а не свет!»2. Притча о петухе и летучей мыши, которые ожидали дня. Сказал петух летучей мыши: «Я жду света, потому что это мой свет. А тебе зачем нужен свет?»»3 Это означает: если у летучей мыши нет глаз, чтобы видеть, что она выиграет от солнечного света? Ведь, наоборот, для того, у кого нет глаз, солнечный свет вызывает еще бо́льшую тьму.

И нужно понять эту притчу, то есть как связаны глаза с ви́дением в свете Творца, который Писание называет «днём Творца». И об этом говорит пример летучей мыши, то есть тот, у кого нет глаз, остается во тьме. А, кроме того, следует понять, что такое «день Творца» и что такое «ночь Творца». Какая разница между ними? Можно еще понять, что «день людей» определяется нами по свечению солнца, но «день Творца» – как нам распознать его?

Ответ: подобно раскрытию солнца. То есть когда солнце светит на землю, мы называем это «днем». А когда солнце не светит, это называется «тьмой». Так же и у Творца – «днем» называется раскрытие, а «ночью» называется скрытие лика. Другими словами, когда есть раскрытие лика и это ясно ему, как день, это называется «днем». Как объяснили наши мудрецы о стихе: ««Со светом встает убийца, умерщвляет бедного и нищего, а ночью он – как вор»4. Из того, что сказано: «А ночью он – как вор» выходит, что свет – это день. Сказано так: если тебе это ясно как день, что он пришел за душами, он – убийца, и можно спасти его с помощью его души»5. Таким образом, мы видим что «днем» Гмара называет то, что ясно как день.

Выходит, что «день Творца» означает, что станет ясно, что управление Творца миром осуществляется свойством «добрый и творящий добро». Например, когда он молится, он тотчас же получает ответ на свою молитву и получает желаемое, о котором он молился. И куда бы он ни обратился, он добивается успеха. Это называется «день Творца».

Тогда как тьма, то есть ночь, понимается как скрытие лика. То есть это приводит его к сомнениям в Управлении свойством «добрый и творящий добро» и к посторонним мыслям. Другими словами, скрытие Управления приносит ему все эти посторонние мнения и мысли. Это называется тьмой и ночью. Иначе говоря, человек ощущает состояние, в котором он чувствует, что мир померк в глазах его.

И так следует объяснить сказанное [в Писании]: «Горе тем, кто жаждет дня Творца! Зачем он вам, день Творца? Это тьма, а не свет!»6.

И дело в том, что те, кто ожидает день Творца, – имеется в виду, что они ждут, что удостоятся свойства веры выше знания. Так что вера будет настолько крепкой, как будто они видят воочию и обладают полным знанием, что это так. То есть что Творец управляет миром свойством «добрый и творящий добро».

Иными словами, они не желают того, чтобы они увидели, как Творец управляет свойством «добрый и творящий добро». Ведь ви́дение противоречит вере. Другими словами, вера имеет место именно там, где она противоречит разуму. И [когда] человек делает что-то, противоречащее разуму, – это называется верой выше знания. Иначе говоря, они верят, что управление Творца творениями осуществляется свойством «добрый и творящий добро». А на то, что они не видят это в ясном знании, они не говорят Творцу: «Мы желаем видеть свойство «добрый и творящий добро» в качестве ви́дения внутри разума». А они желают, чтобы это оставалось у них в виде веры выше знания.

Но они просят у Творца, чтобы Он дал им силы, чтобы эта вера была настолько крепкой, как будто они видят это внутри знания. То есть чтобы не было различий между верой и знанием внутри разума. Это называется у них, то есть у тех, кто желает быть слитым с Творцом, «день Творца».

Другими словами, если они ощутят это в свойстве знания, то свет Творца, называемый высшим благом, уйдет в получающие келим, называемые «келим разделения». А этого они не хотят, потому что это уйдет в желание получать, которое обратно святости, а она противостоит желанию получать ради собственной выгоды. Ведь они хотят быть слитыми с Творцом. А это возможно только через подобие по форме.

Однако прийти к этому, то есть чтобы у человека было желание и стремление слиться с Творцом, – и коль скоро человек создан с природой желания получать только для собственной выгоды, в таком случае, как же можно прийти к тому, что прямо противоположно [его] природе?

И поэтому человек должен совершить большую работу, пока он не получит вторую природу, то есть желание отдавать. А, имея желание отдавать, – когда человек удостоился этого, – он способен получать высшее благо, не причиняя вреда. Ведь весь вред наносится только желанием получать для себя. То есть, даже когда он делает что-либо ради отдачи, там присутствует внутренняя сторона мысли, состоящая в том, что он получит что-то, какую-то компенсацию за действие по отдаче, которое он сейчас совершает.

Одним словом, человек не в силах сделать хотя бы что-то, если не получит в ответ что-либо за свое действие. То есть он должен наслаждаться. А при любом наслаждении, которое человек получает для собственной выгоды, из-за этого наслаждения человек должен оторваться от источника жизни, из-за разделения. И он прекращает быть слитым с Творцом, поскольку слияние измеряется подобием по форме. Поэтому не может быть чистой отдачи без примеси получения со стороны своих собственных сил.

Поэтому, для того чтобы у человека были силы отдачи, мы нуждаемся во второй природе, чтобы у человека была сила, позволяющая прийти к подобию по форме. То есть как Творец является дающим и не получает ничего, поскольку, Он, страшно подумать, не обладает хисароном.

Иначе говоря, даже то, что Он дает, не вызвано хисароном. То есть, если, страшно подумать, Ему некому давать, у Него это ощущается как хисарон. Но мы должны понимать это как игру. Другими словами, то, что Он хотел давать, это не то, что Ему это нужно, а всё это как игра.

И это, как сказали наши мудрецы по поводу знатной римлянки, которая спросила, чем занимается Творец после того, как Он сотворил мир. И ответ был: «Сидит и играет с левиатаном 'китом', как сказано: «Левиатана этого создал Ты, чтобы играть с ним»7»8. Где «левиатан» означает свойство слияния и объединения (как сказано: «Согласно свободному месту человека в его соединениях 'лойот'»9). Другими словами, целью является соединение Творца с творениями, и это лишь игра, и это не связано с желанием и потребностью.

И различие между игрой и желанием состоит в том, что всё, что проявляется в желании, является необходимым, и если он не достиг желаемого, у него есть хисарон. В то же время в игре, даже когда он не достиг этого, это не считается хисароном. Как говорится: «То, что я не достиг того, что думал, – ничего страшного». То есть это не так уж важно, поскольку всё желание, которое было у него к этому, было только игрой, а не всерьез.

И из сказанного вытекает, что абсолютное совершенство наступит, когда вся его работа будет в свойстве абсолютной отдачи, и у него не будет никакого желания и стремления получать наслаждение за свою работу. И это высокая ступень, ведь это свойство, присутствующее у Творца. И это называется «день Творца», ибо днем Творца называется совершенство, как сказано: «Пусть потемнеют звезды утренние, будет ждать света, и нет его»10. Где свет считается совершенством.

А когда человек достигает второй природы, – то есть желания отдавать, которое Творец дает ему после первой природы, то есть желания получать, – и получает сейчас желание отдавать, тогда человек способен служить Творцу в совершенстве. И это считается днем Творца.

Поэтому тот, кто пока еще не удостоился второй природы, чтобы он мог служить Творцу в свойстве «ради отдачи», надеется удостоиться этого свойства, то есть свойства отдачи. Другими словами, когда он уже приложил усилия и сделал то, что в его возможностях сделать, чтобы удостоиться этой силы, тогда считается, что он ждет дня Творца, то есть что у него будет подобие по форме с Творцом. А когда наступает день Творца, он [пребывает] в великой радости, то есть он рад тому, что он вышел из-под власти желания получать для себя, которое отделяло его от Творца. А сейчас он сливается с Творцом. И это считается у него, что он сейчас поднялся на самую вершину.

В то же время тот, кто работает лишь в свойстве получения для себя, – наоборот. То есть до тех пор, пока он думает, что от его работы ему будет некая компенсация, он радуется. А когда он видит, что желание получать не получит никакой компенсации за его работу, он приходит в [состояние] печали и лени. А иногда он приходит к [состоянию] «раскаивается в прошлых [благих делах]»11, и он говорит: «С этим знанием я не клялся»12.

В таком случае, наоборот – «день Творца», когда он достигает силы отдачи, если ему скажут, что это будет его заработком в том, что сейчас ты занимаешься Торой и заповедями, он тогда скажет: «Это называется для меня тьмой, а не светом». Ведь это знание приводит его к темноте, как сказано выше.


  1. Еврейская дата: 5701 г.

  2. Амос, 5:18.

  3. Трактат Санедрин, 98:2.

  4. Иов, 24:14.

  5. Трактат Псахим, 2:1.

  6. Амос, 5:18.

  7. Псалмы, 104:26.

  8. Трактат Авода Зара, 3:2.

  9. Царей 1, 7:36. См. комм. Раши.

  10. См. Иов, 3:9.

  11. Трактат Кидушин, 40:2.

  12. См. трактат Недарим, 22:2.