Цел на групата - 1. 1-1 (1984)
Цел на групата - 2. 1-2 (1984)
За любовта към другарите. 2 (1984)
За любовта към другарите - 1. 3 (1984)
Човек да помогне на ближния. 4 (1984)
Какво ни дава правилото възлюби ближния. 5 (1984)
Любов към другарите - 2. 6 (1984)
Според изясненото за правилото „Обичай ближния си“ . 7 (1984)
Кое изпълняване на Тора и заповедите очиства сърцето. 8 (1984)
Човек да продаде гредите на своя дом. 9 (1984)
До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново. 10 (1984)
Въпросът за заслугата на бащите. 11 (1984)
За важността на групата. 12 (1984)
Понякога наричат духовността с името "нешама". 13 (1984)
Винаги човек трябва да продаде всичко, което има и да се ожени за дъщерята на мъдрец. 14 (1984)
Възможно ли е свише да дойде нещо отрицателно. 15 (1984)
Относно отдаването. 16 (1984)
За важността на другарите. 17-1 (1984)
Редът за събиране на групата. 17-2 (1984)
И ще бъде, когато дойдеш на земята, която Твореца Всесилен твой ти дава. 18 (1984)
Вие всички стоите днес. 19 (1984)
Направи си Рав и си купи другар - 1. 1 (1985)
Относно клона и корена. 2 (1985)
Относно истината и вярата. 3 (1985)
Ето потомството на Ноах. 4 (1985)
Излез от земята си. 5 (1985)
И му се яви Твореца в Елоней-Мамре. 6 (1985)
Животът на Сара (Хаей Сара). 7 (1985)
Направи си рав и си купи другар - 2 . 8 (1985)
И се бореха децата в утробата ѝ. 9 (1985)
И излязъл Яаков. 10 (1985)
По въпроса за спора между Яаков и Лаван. 11 (1985)
И се заселил Яаков в земята, на която живял баща му. 12 (1985)
Крепост, твърдина на моето спасение. 13 (1985)
Аз Съм първ и Аз Съм последен. 14 (1985)
И обърнал Хизкияу лицето свое към стената. 15 (1985)
Колкото повече го изтощавали. 16 (1985)
Знай отрано и го положи на своето сърце. 17 (1985)
За обвинителите. 18 (1985)
Да отидем при Фараона - 1. 19 (1985)
Който е ожесточил сърцето си. 20 (1985)
Винаги трябва да се различава Тора от работата. 21 (1985)
Цялата Тора е едно свято име. 22 (1985)
На ложето ми нощем. 23 (1985)
Три времена в работата. 24 (1985)
Във всяко нещо трябва да се различават светлина и кли. 25 (1985)
Покажи ми Твоята слава . 26 (1985)
Статия за връщането. 27 (1985)
Статия за разузнавачите. 28 (1985)
Близък е Твореца на всички, които Го призовават. 29 (1985)
Три молитви. 30 (1985)
Човек не счита себе си за грешник. 31 (1985)
Относно възнаграждението на получаващите. 32 (1985)
Грешниците на Исраел. 33 (1985)
И аз молих Творецът. 34 (1985)
когато човек знае какво е това трепет пред Твореца. 35 (1985)
И беше вечер, и беше утро. 36 (1985)
Кой свидетелства за човека. 37 (1985)
Праведник, на когото му е добре, праведник, на когото му е зле. 38 (1985)
Чуй нашия глас. 39 (1985)
И отиде Моше. 1 (1986)
Послушайте, небеса. 2 (1986)
Какво значи, че с помощта на Тора, човек се удостоява с мир и праведност. 3 (1986)
Относно милостта. 4 (1986)
Относно уважението към бащата. 5 (1986)
Относно увереността. 6 (1986)
Важността на молитвата на многото. 7 (1986)
За помощта идваща свише. 8 (1986)
За ханукалната свещ. 9 (1986)
Относно молитвата. 10 (1986)
Истинската молитва е основана на истинска потребност. 11 (1986)
В какво е основната потребност, за която е нужно да се молим. 12 (1986)
Come unto Pharaoh – 2. 13 (1986)
Защо е нужно да се вземат келим на заем от египтяните. 14 (1986)
Молитва на многото. 15 (1986)
Защото Твореца избра за Себе си Яков. 16 (1986)
Ред на събранието. 17 (1986)
Кой довежда до молитва. 18 (1986)
Радост. 19 (1986)
Ако е съгрешил и признае вината си. 20 (1986)
За вярата над знанието. 21 (1986)
Ако жената зачене. 22 (1986)
За трепета и радостта. 23 (1986)
Разликата междо милостинята и подаръка. 24 (1986)
Мярката на изпълнение на заповедите. 25 (1986)
Близкият път и далечният път. 26 (1986)
Твореца и Исраел отидоха в изгнание. 27 (1986)
Няма общност по- малко от десет. 28 (1986)
Лишма и ло лишма. 29 (1986)
Клипа предшестваща плода. 30 (1986)
Относно кърменето и зараждането. 31 (1986)
Защо по време на молитва трябва да изпавиш краката си и да покриеш главата си. 32 (1986)
Какво са заповеди, които човек тъпче с крака. 33 (1986)
Съдии и стражници. 34 (1986)
Петнайсети ав. 35 (1986)
В какво е подготовката за Слихот. 36 (1986)
Добър и творящ добро на лоши и добри. 1 (1987)
Относно важността на осъзнаване на злото. 2 (1987)
Целият Израел има дял в бъдещият свят. 3 (1987)
Не можете да чуете добри неща от лош човек. 4 (1987)
В какво е ценността на работат спрямо възнаграждението. 5 (1987)
Важността на вярата, която винаги присъства. 6 (1987)
Чудото на Ханука. 7 (1987)
Разликата между истинската милостта и не истинската . 8 (1987)
Величието на човека звиси от големината на неговата вяра в бъдещето. 9 (1987)
В какво е тежестта на злословието и против кого е насочено то. 10 (1987)
Пурим и когато е заповядано ""ад де-ло яда"". 11 (1987)
Какво е ""половин шекел"" в духовната работа - 1. 12 (1987)
Защо празникът на маца се нарича ""Песах"". 13 (1987)
Връзката мужду Песах, маца и марор. 14 (1987)
Две свойства в святаостта. 15 (1987)
Разликата между общата и индивидуалната работа (клал ве прат). 16 (1987)
Същност на строгостта на забраната да се обучават идолопоклонниците на Тората. 17 (1987)
Каква е подготовката за получаване на Тора - 1. 18 (1987)
Какво е скрито и явно в работата за Твореца. 19 (1987)
Какво е лична собственост на човека. 20 (1987)
Какво са мръсни ръце в духовната работа. 21 (1987)
Какъв е подаръкът, който човек моли от Твореца. 22 (1987)
Мир след конфликт е по-важен, отколкото, когато въобще няма конфликт. 23 (1987)
Какво е безпричинна ненавист в духовната работа. 24 (1987)
Какво е сериозност в духовната работа. 25 (1987)
Какво е лека заповед. 26 (1987)
Какво е проклятие и благословение в духовната работа. 27 (1987)
Какво означава ""не добавяй и не отнемай"" в работата. 28 (1987)
Какво означава ""по страданията и отплатата"". 29 (1987)
Какво е това "" война за власт"" в работата- 1. 30 (1987)
Какво е сключване на съюз в духовната работа. 31 (1987)
Защо животът се дели на два вида. 1 (1988)
Каква е степента на връщането. 2 (1988)
Какво означава, че името на Твореца е "" истина"". 3 (1988)
Какво е ""молитва за помощ и прошка"" в работата. 4 (1988)
Какво означава в работата "" Когато Исраел е в изгнание, Шхина е с него"". 5 (1988)
В какво е разликата между полето и човек на полето в духовната работа. 6 (1988)
В какво е важността на жениха, че греховете му се прощават. 7 (1988)
Какво значи, че молещият се трябва да обясни думите си, както следва. 8 (1988)
Какво означава, че праведникът страда от беди. 9 (1988)
Какво означават четири вида на тези, които отиват в Дома на Учене, в духовната работа. 10 (1988)
Две степени преди "" лишма"". 11 (1988)
Какво е Тора и занаят в духовната работа. 12 (1988)
Какво значи, че предводителят на народа това е и самия народ, в духовната работа. 13 (1988)
Необходимостта от любов към другарите. 14 (1988)
Какво значи, че благословията не се намира в пусто място, в духовната работа. 15 (1988)
На каква основа се строи святостта. 16 (1988)
Основната разлика между животинската и боцествената душа. 17 (1988)
Кога човек се нарича работник на Твореца в работата. 18 (1988)
Какво е сребро, злато, Исраел, други народи в духовната работа. 19 (1988)
Какво е възнаграждението в работата по отдаване. 20 (1988)
какво значи, че Тора е била дадена от тъмнината, в духовната работа. 21 (1988)
Какво е заслуги и грехове на праведника, в духовнта работа. 22 (1988)
Какво означава в духовната работа, че започват с ""ло лишма"". 23 (1988)
Какво знаяи ""Скритото е на Твореца, а разкритото на нас"" в духовната работа. 24 (1988)
Какво е подготовка в навечерието на съботата, в духовната работа. 25 (1988)
В какво е разликата между закона и правосъдието в духовната работа. 26 (1988)
Какво значи, че Твореца не търпи горделивия, в духовната работа. 27 (1988)
Какво значи скрито и явно управление на Твореца. 28 (1988)
Каква е разликата между служещите на Твореца и неслужещите. 29 (1988)
Какво да искаме от събранието на другарите. 30 (1988)
Кое действие на човека в духовната работа се отнася към Твореца. 31 (1988)
Какво са две действия по време на падение. 32 (1988)
В какво е разликата между общото и индивидуалното в духовната работа. 33 (1988)
Какво е ден и нощ в духовната работа. 34 (1988)
Каква е помощта в духовната работа, която човек трябва да моли от Твореца. 35 (1988)
Каква е степента на възвръщане. 1 (1989)
Какво е това голям и малък грях в духовната работа. 2 (1989)
С какво се отличава вратата на сълзите от всички останали врати. 3 (1989)
Какво е ""потоп"" в работата. 4 (1989)
Какво значи, че светът е сътворен под формата на милостиня. 5 (1989)
Какво е това ""над знаниета"" в духовната работа. 6 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Този, който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в съботата?"". 7 (1989)
Какво означава ""Ако доброто расте, то расте и злото"", в духовната работа. 8 (1989)
Какво означава в духовната работа, че бедствието, идващо към грешника, започва с праведника. 9 (1989)
Какво означава в духовната работа, че стълбата стои наклонена. 10 (1989)
Какви сили са нужни в работата. 11 (1989)
Какво е ""трапеза на жениха"". 12 (1989)
Какво е ""хляб на недоброжелателя"" в духовната работа. 13 (1989)
Какво означават думите ""И положи на своето сърце"". 14 (1989)
Какво означава, че праведниците се виждат благодарение на грешниците, в духовната работа. 15 (1989)
Какво означава забраната да се благославя празна маса, в духовната работа. 16 (1989)
Защо е забранено да поздравяваш другаря с мир, до момента преди да си благословил Твореца. 17 (1989)
Какво означава, че благословия не се намира над това, което се брои, в духовната работа. 18 (1989)
Какво значи в духовната работа, че съботата се нарича ""ша-бат"". 19 (1989)
Какво означава, че злото се издига и отклонява, в духовната работа. 20 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Пиян не се моли"". 21 (1989)
Какво означава, че преди Песах задават четири въпроса. 22 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Ако е преглътнал марор, няма да изпълни дълга"". 23 (1989)
Какво означава ""Нека благословията на обикновения коен не бъде без значение в твоите очи"", в духовната работа.. 24 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Човек, който има недостатък, няма да се приближи"". 25 (1989)
Какво означава ""този, който осквернява себе си, оскверняват го свише"" в духовната работа. 26 (1989)
Какво са това страдания в духовната. 27 (1989)
На кого е нужно знание, че човек да издържи на изпитанието. 28 (1989)
Какво е подготовка за получаване на Тора - 2. 29 (1989)
Какво значи запалване на светилника в духовната работа. 30 (1989)
Какво означава, че не трябва да се обучават на Тора идолопоклонниците, в духовната работа. 31 (1989)
Какво означава, че маслото се нарича добри дела, в духовната работа. 32 (1989)
Какво е свойството разузнавачи в духовната работа. 33 (1989)
Какво е мир в духовната работа. 34 (1989)
Какво е ""нямащите синове"" в духовната работа. 35 (1989)
Какво означава ""Защото това е вашата мъдрост и разум в очите на народите"" в духовната работа. 36 (1989)
Какво означава ""път, който в началото е трънлив, а в каря гладък"" в духовната работа:. 37 (1989)
Какво са ""съдии и стражници"" в духовната работа. 38 (1989)
Какво означава ""Тора говори само за злото начало"" в духовната работа. 39 (1989)
Какво означава ""Всеки ден трябва да бъдат в очите ти като нови"" в духовната работа. 40 (1989)
График за деня. 41 (1989)
Какво означава "" Така ,че ние да сме главата, а не опашката"" в духовната работа. 1 (1990)
Какво е „провал“ в духовната работа. 2 (1990)
Какво означава, че света е създаден за Тора. 3 (1990)
Какво означава, че основното поколение на праведниците - това са добрите дела, в духовната работа. 4 (1990)
Какво означава, че земята не е давала плодове, докато не е бил създаден човека, в духовната работа. 5 (1990)
Кога човек трябва да се ползва от гордостта в духовната рабоата. 6 (1990)
Кога е време за молитва и кога е време за благодарност в духовната работа. 7 (1990)
Какво означава, че Есав се нарича човек на полето, в духовната работа. 8 (1990)
Какво значи, че стълбата е поставена на земята, а върха й достига небето. 9 (1990)
Какво означава в духовната работа, както са казали нашите мъдреци, че цар Давид не е имал живот. 10 (1990)
Какво означава в духовната работа, че ханукалният светилник се поставя от ляво на входа. 11 (1990)
Какво означава, че Тора се нарича средна линия, в духовната работа -1. 12 (1990)
Какво означава, че благодарение на съединението на Твореца и Неговата Шхина ще се изкупят всички грехове, в духовната работа. 13 (1990)
Какво означава ""истинска милост"" в духовната работа. 14 (1990)
Какво означава, че докато не паднал владетеля на Египет, не е имало отговор на техните вопли, в духовната рабоата. 15 (1990)
Какво значи ""заради нетърпение и трудна работа"" в духовната работа. 16 (1990)
Каква помощ получава идващият да се пречисти. 17 (1990)
Какво означава, че съботната реч не трябва да бъде подобна на делничната реч, в духовната работа. 18 (1990)
Какво означава,че Тора се нарича средна линия, в духовната работа. 19 (1990)
Как во е ""половин шекел"" в духовната работа - 2. 20 (1990)
Какво означава ""Както Аз даром, така и вие даром"" в духовната работа. 21 (1990)
Какъв е редът на изтриването на Амалек. 22 (1990)
Какво означава, че Моше се е затруднявал в определяне на новолунието, в духовната работа. 23 (1990)
Какво означава, че всеки, който се принася в жертва чрез всеизгаряне, е от мъжки пол, в духовната работа. 24 (1990)
Какво означава ""Хвалете Твореца, всички народи"" в духовната работа. 25 (1990)
Какво означава: ""Няма свят като Твореца, защото няма никой друг, като Тебе"" в духовната работа. 26 (1990)
Какво означава, че всяка тревичка има управляващ свише, който я бие, казвайки й ""расти"", в духовната работа. 27 (1990)
Какво е ""да предупреди големите за малките"" в работата. 28 (1990)
Какво означава ""Тора изтощава силите на човека"" в духовната работа. 29 (1990)
Какво означава, че закон и правосъдие са иманата на Твореца, в духовната работа. 30 (1990)
Какво означава, че най-висшата благословия не почива на това, което се брои в духовната работа. 31 (1990)
Какво означава, че Исраел изпълняват желанието на Твореца, в духовната работа. 32 (1990)
Какво означава ""земата се уплаши и замълча"" в духовната работа. 33 (1990)
Какво е това ""обикновени съдове"" в духовната работа. 34 (1990)
Какво означава ""наслаждаващият се на трапезата на жениха"" в духовната работа. 35 (1990)
Какво означава, че синовете на Есав и Ишмаел не са изкали да приемат Тора, в духовната работа. 36 (1990)
Какво означава ""Шхина свидетелства за Исраел"" в духовната работа. 37 (1990)
Какво означава ""Чашата на благословението трябва да бъде пълна"" в духовната работа. 38 (1990)
Какво означава ""Всеки скърбящ за Йерусалим се удостоява и го вижда в радост"" в духовната работа. 39 (1990)
Какво означава ""Защото вие сте най-малочислени от всички народи"" в духовната работа. 40 (1990)
Какво означава ""леки заповеди, които човек тъпче с краката си"" в духовната работа. 41 (1990)
Какво означава благословение и проклятие в духовната работа. 42 (1990)
Какво означава ""Не си посаждай Ашер до жертвеника"" в духовната работа. 43 (1990)
Война за власт в духовната работа - 2. 44 (1990)
Какво означава ""Скритото е на Твореца наш Всесилен"" в духовната работа. 45 (1990)
Начин на работа, установен от Баал аСулам. 46 (1990)
Какво означава ""Нямаме друг цар, освен Тебе"" в духовната работа. 1 (1991)
Какво означава ""Върни се, Исраел към Твореца свои Всесилен"" в духовната работа. 2 (1991)
Какво означава ""грешникът ще подготви, а праведникът ще облече"" в духовната работа. 3 (1991)
Какво означава, че разрушителят е бил вътре в потопа и е убивал, в духовна работа. 4 (1991)
Какво означава, че добрите дела на праведниците са тяхното потомство, в духовната работа. 5 (1991)
Какво е това ""пастири на стадото на Авраам и пастири на стадото на Лот"" в духовната работа. 6 (1991)
Какво е това човек и какво е животно в духовната работа. 7 (1991)
Какво означава ""И Авраам е бил стар на края на дните"" в духовната работа. 8 (1991)
Какво е ""миризмата на неговата дреха"" в духовната работа. 9 (1991)
Какво означава, че царят стои в своето поле, когато зърното стои на купища. 10 (1991)
Какво означава, че злото начало и доброто начало пазят човека, в духовната работа. 11 (1991)
Тези свещи са святи. 12 (1991)
Какво означава: "" Ти си предал силните в ръцете на слабите"" в духовната работа. 13 (1991)
Какво означава, благославянето на човека е благославяне на синовете, в духовната работа. 14 (1991)
Какво означава благословението: ""сътворилият за мен чудо на това място"" в духовната работа. 15 (1991)
Какво означава: за да разбереш, че Твореца е Всесилен, е нужно ""И положи на сърцето свое"" в духовната работа. 16 (1991)
Какво означава: "Защото Аз ожесточих сърцето му" в духовната работа. 17 (1991)
Какво означава, че трябва да вдигаме дясната ръка над лявата, в духовната работа. 18 (1991)
Какво значи ""Стани, Творец и ще се разпръснат враговете Твои"" в духовната работа. 19 (1991)
Какво означава ""Няма нещо, което да няма свое място"" в духовната работа. 20 (1991)
Какво означава в духовната работа, че преди Пурим четат седмичната глава ""Захор"" (Помни). 21 (1991)
Какво означава ""роза сред тръни"" в духовната работа. 22 (1991)
Какво означава ""чистота на пепелта на крава"" в духовната работа. 23 (1991)
Какво означава, че човек трябва да роди син и дъщеря, в духовната работа. 24 (1991)
Какво означава, че човек направил възвръщане, трябва да бъде в радост . 25 (1991)
Какво означава разкриване на мярка и скриване на две в духовната работа. 26 (1991)
Какво означава ""жена зачеваща първа, ражда момче"" в духовната работа. 27 (1991)
Какво означава святост и чистота в духовната работа. 28 (1991)
Какво означава, че първосвещеникът трябва да вземе девственица за жена, в духовната работа. 29 (1991)
Какво означава, че за този, който е бил на дългият път, Песах се отлага за втория Песах, в духовната работа. 30 (1991)
Какво означава, че милостинята за бедните създава Святото име, в духовната работа. 31 (1991)
Какво е ""знамена"" в духовната работа. 32 (1991)
Какво означава ""Твореца обръща своя лик"" в духовната работа. 33 (1991)
Какво означава ""Вкусва техните плодове в този свят, а резултатът се натрупва в бъдещия свят"" в духовната работа. 34 (1991)
Какво е ""разузнавачи "" в духовната работа. 35 (1991)
Какво означава ""мир, мир за далечния и близкия"" в духовната работа. 36 (1991)
Какво е ""Тора"" и какво е ""закон на Тора"" в духовната работа. 37 (1991)
Какво означава дясна линия в духовната работа. 38 (1991)
Какво означава, че дясната трябва да е повече от лявата, в духовната работа. 39 (1991)
Какво е истина и лъжа в духовната работа. 40 (1991)
Какво да прави човек, ако той се е родил с лоши свойства. 41 (1991)
Какво означава: Волът познава своя господар Исраел не го познава"" в духовната работа. 42 (1991)
Какво означава "И ще Ме видиш отзад, а Моят лик няма да се вижда" в духовната работа. 43 (1991)
Каква е причината, заради която Исраел са се удостоили да наследят земята, в духовната работа. 44 (1991)
Какво означава, че съдията трябва да съди абсолютно справедливо, в духовната работа. 45 (1991)
Какво е ""син любим"" и ""син омразен"" в духовната работа. 46 (1991)
Какво означава, че дясната и лявата противоречат една на друга, в духовната работа. 47 (1991)
Библиотекаchevron_right
Рабаш/Статии
chevron_right
Твореца и Исраел отидоха в изгнание
 

Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Творец и Исраэль в изгнании

Статья 27, 1986

О строфе «также Я накажу вас всемеро за ваши грехи»1 сказано в Книге Зоар2: «Высшая любовь Творца к Исраэлю – по примеру царя, у которого был единственный сын, грешивший перед ним. Однажды он согрешил перед царем. Сказал царь: "Всё это время я наказывал тебя, но ты не принимал это. Отныне, смотри же, что я сделаю тебе. Если я изгоню тебя из моей земли, может случиться, что нападут на тебя дикие медведи или дикие волки, или убийцы – и изведут тебя из мира. Что же мне сделать? Вместо этого я и ты уйдем из земли". Таким образом, слова "также Я" означают: Я и вы уйдем из земли – то есть уйдем в изгнание. "Я накажу вас" уходом в изгнание. А если скажете, что Я оставил вас, – "также Я" с вами».

Следует понять смысл ухода народа Исраэля за пределы земли – что называется «изгнанием среди народов». Что это значит в контексте духовной работы? Что называется «землей Исраэля» и что такое «уход из нее»? Почему за прегрешения наказывают человека, давая ему изгнание, чтобы он пребывал среди народов мира? Какой от этого прок и какую пользу это несет на путях духовной работы? Иными словами, какое исправление кроется в том, что они уходят в изгнание под власть народов мира?

А также следует понять, как можно говорить о том, что Творец тоже уходит в изгнание из земли с народом Исраэля? Ведь «вся земля полна славы Его»3, как сказано: «царство Его над всем властвует»4, и даже силы скверны поддерживаются Им. Как же можно говорить, что Творец уходит в изгнание с народом Исраэля и как будто не находится на земле Исраэля?

Чтобы понять это в контесте духовной работы, сначала мы должны знать, чтó означают понятия «земля Исраэля» и «за пределами земли» и почему уход из земли за ее пределы называется изгнанием среди народов. В связи с этим следует понимать: изгнание – это, конечно же, исправление прегрешений. Иными словами, посредством того что сыновья Исраэля будут терпеть изгнание, его страдания побудят их раскаяться и тогда мы сможем вернуть их в землю Исраэля. Однако сказано: «смешались они с народами и научились их делам»5. В таком случае какие страдания они испытывают в изгнании, чтобы это стало причиной их раскаяния и возвращения в землю Исраэля? Говоря иначе, что хорошего человек может знать о земле Исраэля, чтобы захотеть этого и чтобы эта земля стала причиной, по которой он будет вынужден раскаяться и вернуться вследствие любви к ней?

Известно, что земля Исраэля называется «Малхут», «чистой Шхиной» и «собранием Исраэля» – то есть она представляет общность всех душ. Это значит, что она должна получить благо и наслаждение, заложенное в замысле творения – доставить благо созданиям Творца. Иными словами, души получат благо и наслаждение.

Порядок нисхождения таков: из мира Бесконечности в мир сокращения, затем в линию, на которую облачаются пять парцуфим мира Адам Кадмон, затем в пять парцуфим мира Ацилут. После этого Малхут мира Ацилут создала три мира БЕА6. А потом был сотворен Адам Ришон и внешний уровень его тела. Он был сделан из Бины Малхут мира Асия, как сказано: «Затем у него были света НаРаН из миров БЕА, а затем у него были света НаРаН из мира Ацилут»7.

Итак, земля Исраэля называется «Малхут мира Ацилут», а о мире Ацилут сказано: «не водворится у Тебя зло»8. Это означает, что там зла нет вовсе. Только в мирах БЕА производится анализ добра и зла, тогда как в Ацилут раскрыто благо и наслаждение, которое Творец задумал дать душам. Объясняя строфу «вначале создал Творец»9, сказали об этом мудрецы: «начало – это не что иное, как Исраэль»10. То есть всё для Исраэля, для душ Исраэля.

После того как Адам Ришон согрешил с Древом познания11, его изгнали из мира Ацилут и он опустился в миры БЕА. Тогда он начал раскаиваться и исправлять то, в чем согрешил, и благодаря этому снова вступил в райский сад, т.е. в Ацилут. Исправление это состояло в том, что его изгнали из райского сада, как сказано12: «Сказал Творец: "Теперь как бы не простер он руку, и не взял также от Древа жизни, и не поел, и не стал жить вечно". И выслал его Творец из райского сада, чтобы возделывал землю, из которой он взят».

Бааль Сулам объяснил тот страх, из-за которого Адама выдворили из райского сада, о чем сказано: «Как бы не простер он руку, и не взял также от Древа жизни, и не поел, и не стал жить вечно». Поскольку Адам согрешил с Древом познания, если он получает наказание, т.е. испытывает страдания от наказания, которое ему дали, тогда эти страдания побуждают его раскаяться и исправить прегрешение и вызванный им изъян.

Если же он не получает наказания и не испытывает страданий от прегрешения, которое совершил, разумеется, он не понимает, что надо раскаяться в этом. Пишет об этом Зоар13: «Заплакал рабби Шимон и сказал: "Горе, если скажу, и горе, если не скажу. Если скажу, нечестивцы узнают, как работать на своего господина».

Бааль Сулам объясняет14: «Тем самым он намекает, что не может в этом месте полностью раскрыть смысл своих слов, поскольку боится, как бы не навредить нечестивцам. Ведь он собирается раскрыть здесь, как приобщиться к Древу жизни и никогда не прикасаться к Древу смерти. Этого заслуживают лишь те, кто уже исправил прегрешение, связанное с Древом познания добра и зла. А нечестивцам, еще не исправившим прегрешения с Древом познания добра и зла, нельзя это знать, поскольку сперва они должны потрудиться в выполнении всех видов работ, пока не исправят прегрешение с Древом познания. Об этом и сказано: "Как бы не простер он руку, и не взял также от Древа жизни, и не поел, и не стал жить вечно". После того как Адам согрешил с Древом познания, он был изгнан из райского сада из-за опасения, что приобщится к Древу жизни и будет жить вечно. Таким образом, ущерб, причиненный им Древу познания, навсегда останется неисправленным».

Следовательно, выдворение Адама из земли Исраэля означает выдворение из Малхут (царства) отдачи, в которой он находился. Причина в том, что он не может ощутить важность духовного – того, что у него было, пока его не выдворили оттуда. И он вступил в изгнание, как сказано: «смешались они с народами и научились их делам». Это означает, что они упали под гнет идолопоклонников. Иными словами, все те вожделения, которые бытуют в народах мира, властвуют над народом Исраэля, ушедшим в изгнание. В таком случае у них нет никакого отношения к духовному, а остается лишь то, что они привыкли выполнять в силу привычки. Это они делают, однако сверх этого не помышляют о том, что им есть что исправлять.

Таким образом, в изгнании есть два аспекта:

1. Они ушли в изгнание под власть народов. Раньше, когда они были в земле Исраэля, т.е. в царстве отдачи, каждый день они думали и помышляли о том, как выйти из себялюбия и достичь любви к Творцу. А прегрешив, они ушли в изгнание. Объяснить это можно в контексте работы индивидуума – ведь, как известно, частное и целое равны. То есть если человек, будучи в земле Исраэля, прегрешил – получил какую-то подсветку свыше и воспользовался этим для собственной пользы, решив, что теперь, ощущая немного вкуса в реализации принципов отдачи, он не нуждается в вере выше знания, – это называется «прегрешением», поскольку он подорвал веру выше знания. Поэтому его изгнали из земли Исраэля, и он падает под власть вожделений народов мира.

Оказавшись в изгнании, человек сразу же страдает забытьем и не помнит, что был когда-то в земле Исраэля – в состоянии царства отдачи, помышляя лишь о том, как достичь слияния с Творцом. И он хочет всю жизнь продолжать так, как сейчас, когда он думает лишь о том, как удовлетворять нужды, требуемые телом себе на пользу, и ничто другое его не интересует.

Спустя какое-то время – а с каждым ведется свой расчет (т.е. когда свыше судят человека, у каждого есть особый счет, на какое время его оставляют в изгнании, пока он не получит пробуждение свыше) – он получает пробуждение свыше, начинает ощущать, что находится в изгнании, и вспоминать, как он упал «с высокой крыши в глубокую яму»15.

Он вспоминает, что, будучи в земле Исраэля, считал весь мир чем-то излишним и все время думал: «Для чего Творец создал нечестивцев в мире? Какое наслаждение эти нечестивцы могут принести на благо Творцу?» А теперь он смотрит на себя, пребывающего в изгнании: что он может дать Творцу, чтобы вызвать наверху удовольствие? И начинает испытывать страдания от того, что опустился со ступени Человека на уровень животного. Иными словами, он видит, что теперь стремится к животным вожделениям, – чего с ним не было, пока его не выбросили из земли Исраэля.

И человек устремляется к Творцу, желая, чтобы Он приблизил его, снова ввел его в землю Исраэля, вывел его из животных вожделений и дал ему удовольствия от человеческой пищи – от действий на отдачу, а не так чтобы его пропитанием была животная пища. Сказали об этом мудрецы16: «Когда Творец сказал Адаму: "терние и волчец произрастит она тебе"17, – глаза его наполнились слезами. И он сказал: "Неужели я и мой осел будем есть из одной кормушки?" Когда же Творец сказал ему: "в поте лица своего будешь есть хлеб"18, – сразу успокоился».

Выходит так, как будто Творец дал ему это знание, сказав: «терние и волчец произрастит она тебе». А пока Творец не сказал ему этого, он не видел что его пропитание – лишь «терние и волчец», т.е. лишь животная пища. Объяснить это можно вышеуказанным образом: к человеку пришло пробуждение свыше, и он вспомнил, чтó с ним было до прегрешения, на каких высоких ступенях он находился, – а с уходом из райского сада всё словно забылось.

Это означает, что Творец «сказал ему» – т.е. получив от Творца пробуждение свыше, Адам вспомнил, чтó с ним было. И тогда начал ощущать страдания от того, что его выбросили из райского сада, и начал плакать: почему он находится на той же ступени, что и животное. Иными словами, его пропитание поступает лишь от того, что относится к себялюбию, и это называется «животной пищей». Поэтому «глаза его наполнились слезами, и он сказал: "Неужели я и мой осел будем есть из одной кормушки?"». Говоря иначе, неужели его еда – то, что его питает, – будет подобна животной пище, и он сможет извлекать удовольствие только из вещей, относящихся к себялюбию?

«Когда же Творец сказал ему: "в поте лица своего будешь есть хлеб", – сразу успокоился». Раши объяснил: «в поте лица своего» – «после того как много потрудишься над этим». Следует объяснить, что это за труды. Согласно науке каббала, если человек уже ощущает себя на ступени, подобной животному, в таком случае это ощущение должно дойти до уровня страданий, так чтобы он пролил слезы о своем убогом и низком состоянии, – как сказали мудрецы: «глаза его наполнились слезами».

В результате страдания от того, что он чувствует себя подобным животному, придают ему сил, благодаря чему он хочет приложить большие старания, чтобы выйти из эгоизма, представляющего категорию животного, и заслужить человеческую пищу, которая означает, что теперь он уже способен наслаждаться действиями на отдачу.

Таким образом, в понятии изгнания следует выделить два аспекта:

1. Человек находится в изгнании, но не знает об этом. Напротив, ему хорошо и так, в текущем состоянии. Однако он ищет количественных добавок: больше денег, больше уважения и т.п. Знание же о том, что когда-то он находился на человеческой ступени под названием «земля Исраэля», представляющей «царство отдачи», – уже забыто его сердцем. Да и вообще, ему и в голову не приходит, что надо сменить пропитание, поскольку средства к существованию, которые он получает в эгоистические сосуды, зовутся «животной пищей» и их надо поменять, так чтобы у него появились мысли об отдаче.

Таким образом, человек питается лишь тем, что поступает в эгоистические сосуды, – и этот источник пропитания он менять не хочет. Вместо этого ему хочется менять то, что наполняет его сосуды себялюбия. Например, он хочет сменить квартиру, поскольку уже не извлекает удовольствия из нынешней и хочет другую. Ведь новой квартирой он сможет наслаждаться. Так же он меняет мебель, поскольку она не доставляет ему удовольствия, тогда как благодаря новой мебели его эгоистическому желанию будет чем насладиться. И тому подобное.

2. Однако он не хочет сменить свой источник пропитания, т.е. решить для себя, что его пропитание будет поступать из источника, дающего удовольствие только сосудам отдачи. Это вообще не приходит ему на ум. Ведь известно, что получающий неспособен понять, как можно извлекать пропитание из отдачи. А дающий, наоборот, видя, что занимается получением, стыдится перед самим собой делать подобные вещи, низменные в его глазах. Однако же в действительности, надо сменить источник пропитания. Ведь есть пропитание, дающееся эгоистическим сосудам, и оно поступает от сил скверны, – и есть пропитание, приходящее в сосуды отдачи из чистых миров.

Как следствие, согласно двум этим аспектам изгнания, возникает вопрос: кто побудит человека ощутить все-таки, что он находится в изгнании, вследствие чего он испытает страдания, желая выйти из него, как казано о египетском изгнании19: «И застенали сыновья Исраэля от работы, и возопили, и поднялся вопль их от работы к Творцу»? Следует сказать, что пробуждение это приходит от Творца. Чтобы они не остались в изгнании, т.е. в состоянии забытья, Творец посылает пробуждение.

Таким образом, когда они чувствуют, что есть духовное, но оно умалено, об этом болит их сердце: почему Шхина в изгнании и почему у духовного вкус праха? Ведь когда они хотят работать ради отдачи, они не могут ценить эту работу как должно, чувствуя, что это работа духа, а не людей, подобных животным.

Наоборот, когда человек работает себе на пользу, он чувствует вкус в работе, а когда работает на Творца, не чувствует никакого вкуса. Иными словами, если, выполняя действие, он видит, что его эгоистическому желанию есть что получить, – награда подсвечивает ему во время работы и потому он чувствует в ней вкус. Но если, действуя, человек меняет намерение и решает, что действие это призвано не ради награды, – тотчас ощущает свою слабость: он неспособен прилагать усилия, и работа сразу же замедляется.

Таким образом, Творец как будто обращается к человеку и говорит: «Взгляни на свое низменное состояние: ты поистине подобен животному». И он начинает испытывать страдания от того, что лишен какого бы то ни было человеческого ощущения. Это больно ему, и он испытывает страдания и боль от того, что пребывает в изгнании под властью народов мира. Иными словами, он чувствует сейчас, что у него есть дурные вожделения, соответствующие семидесяти народам.

А прежде чем это раскрылось ему и он ощутил свою низменность, он жил в мире, полном благ, не чувствуя никакого изъяна из-за того, что находится в низменном состоянии. Он не ощущал это как низменность. Наоборот, он вел себя подобно остальным людям, все устремления которых сводятся к вожделениям, уважению, деньгам и т.п.

Однако сейчас, когда к нему пришло раскрытие от Творца и он видит, что подобен животному, а не человеку, – он испытывает страдания. Ведь если бы он мог выйти из изгнания, то радовался бы этому раскрытию. Однако, видя, что пребывает в изгнании, он не видит возможности выйти из него. В результате эти страдания расшатывают человека – он не знает, что делать. С одной стороны, он видит сейчас, что ему открылась истина – к какого рода людям он относится. Ведь есть люди, относящиеся к животному уровню, и есть люди, относящиеся к человеческому уровню. А если точнее, следует выделить три типа:

1. Есть люди, не имеющие никакого отношения к отдаче.

2. Есть люди, выполняющие принципы Торы, но ради награды.

3. Есть люди, работающие не ради награды.

Таким образом, с одной стороны, человек сейчас может быть счастлив тому, что видит истину: к какому типу людей он принадлежит и какой ступени должен стараться достичь. Но вместе с тем он испытывает сейчас боль и страдания от того, что видит, насколько он далек от слияния с Творцом. Иными словами, ему видно, что он неспособен ничего сделать ради Творца, но хочет за все свои дела получать награду. Что же касается желания на отдачу, он не видит, что у него будет возможность выйти из этого собственными силами.

Следовательно, человек стремится к тому состоянию, в котором он относился ко второму типу людей. Тогда у него были силы для работы, потому что ему подсвечивала награда. И, по его мнению, тогда он был близок к Творцу: постоянно говорил с Творцом, просил у Него вознаграждения за свою работу и чувствовал себя совершенным, ни в чем не испытывая недостатка, поскольку был уверен в оплате – ведь он выполнял веления Творца. А Творец, конечно же, видит, что немногие люди желают выполнять Его веления. И если человек действительно старается это делать, Творец непременно примет его во внимание и даст ему за это большую оплату.

Само собой, после такого расчета человек чувствует себя витающим в облаках. Глядя на весь мир, такие люди думают, что, конечно же, мир существует благодаря тому, что они соблюдают Тору, как сказали мудрецы: «Мир не может устоять без Торы»20. Выходит, тогда он поистине находился среди счастливейших в мире людей.

Теперь же человек вышел из второго состояния, и Творец высветил ему истину: главное в духовной работе – намерение доставить Ему удовольствие, а не личная выгода. Но человек видит, насколько он далек от истины, и ощущает обратное. Он думает иначе: «Вот если бы вместо намерения ло-лишма у меня было хорошее ощущение от того, что я лажу с Творцом: стараюсь прислушиваться к Нему насколько возможно, зовусь "служителем Творца", и, разумеется, всё обещанное нам Творцом вознаграждение уготовлено для меня – чего же мне еще недостает. И тем более, как только я пойду в намерении ради отдачи, сразу же достигну подъема».

Однако это не так. Сейчас, когда человек ощутил истину – то, что главное – работать во благо Творца, – он думает: «Разумеется, я должен радоваться тому, что встал на истинный путь, который поведет меня к сближению с Творцом. В таком случае мне бы следовало постоянно испытывать подъем духа и сказать: я вижу, что Творец жалеет меня и не дает мне трудиться впустую – напротив, все мои усилия теперь будут призваны к тому, чтобы достичь цели – слияния с Ним».

Однако человек чувствует себя сейчас в противоположном состоянии: у него нет той радости, которая была, когда он работал ради награды. Потому как он видит, что теперь у него нет подмоги от тела – ведь он говорит телу: «Знай, что отныне и далее я не дам тебе никакой прибыли в работе, поскольку ты работаешь не для личной выгоды. Напротив, я хочу работать только на благо Творца». В таком случае тело не согласно давать силы для работы. И, как следствие, человек находится сейчас в низменном состоянии.

С другой стороны, прежде чем ему раскрылась истина, он постоянно испытывал подъем духа, поскольку видел, что с каждым днем добавляет дела и награда ему обеспечена.

Однако же теперь настал час истины: человек может поднять настоящую молитву к Творцу, чтобы Он вывел его из изгнания. Ведь прежде чем человек получил раскрытие свыше, показавшее, что он пребывает в изгнании под властью эгоизма, не было возможности, чтобы Творец вывел его из изгнания, так как он еще не видел, что находится в изгнании под властью народов мира – что называется «желанием получать ради получения». А потому он не испытывал потребности в том, чтобы Творец удовлетворил его желание – вывел его и изгнания.

Таким образом, Творец дал человеку сосуд – потребность, а затем Он дает ему свет. Оба они приходят свыше: и свет, и сосуд.

Отсюда мы сможем объяснить слова Зоара о том, что говорит Творец прегрешившим сыновьям Исраэля: «Я накажу вас уходом в изгнание. А если скажете, что Я оставил вас, – "также Я" с вами». Мы спросили: как такое может быть, чтобы Творец ушел за пределы земли Исраэля в изгнание? Ведь «вся земля полна славы Его». Как же можно сказать, что Он уходит за ее пределы? А также мы спросили: что дает нам это наказание – уход в изгнание? Ведь разумеется, всё, что Творец делает, – лишь на благо человеку. В таком случае, что человек выигрывает, уходя в изгнание под власть народов мира?

Исходя из вышесказанного, слова «вся земля полна славы Его» означают, что, с точки зрения Творца, в мире нет никаких изменений. Сказано об этом: «таков Ты до сотворения мира, и таков Ты после его сотворения»21. А все изменения происходят согласно уровню готовности получающих: насколько они способны направлять свою работу лишь на отдачу Творцу, настолько снимается сокращение и раскрывается свет, утаенный для низших. И тем самым низшие получают благо и наслаждение.

Это означает, что «народ Исраэля находится на своей земле», т.е. ощущает, что Творец – это земля Исраэля. Говоря иначе, когда «народ Исраэля» находится на «земле Исраэля», тогда Творец называется по тому действию, через которое Он предъявляет Себя творениям, чтобы они узнали и познали Его, когда они подготовлены к этому. Если же они прегрешают и могут нанести ущерб – получить высшее изобилие и передать его эгоистическим силам, – тогда необходимо «вывести их из земли Исраэля». Иными словами, снова возникает сокращение, и свет уходит.

Это и означает, что они ушли из земли Исраэля, где находится место Малхут (царства) отдачи, зовущейся «Шхиной». Они уходят в изгнание под власть народов мира.

А исправление – выход из изгнания – состоит в следующем:

1. Прежде всего, не портить изобилие.

2. Во время изгнания Творец не оставляет их.

Как мы разъяснили выше, иногда человек пребывает в изгнании, но не знает, что это изгнание и что надо бежать из этого места, т.е. из состояния, в котором он находится и получает пропитание. Место это называется «себялюбием». Однако если человек и испытывает страдания, то лишь потому, что не может удовлетворить требования народов мира, предъявляемые ему в силу их власти над ним. Иными словами, он не может наполниться всеми наслаждениями, относящимися к себялюбию.

Говорит об этом Зоар: «Если я изгоню тебя из земли, может случиться, что нападут на тебя дикие медведи или дикие волки, или убийцы – и изведут тебя из мира». То есть полностью изведут тебя из духовного мира, и ты останешься в одном лишь материальном мире, представляющем собой эгоизм.

А потому, чтобы сыновья Исраэля не пропали в изгнании, Творец также уходит с ними – то есть проявляется им в виде изгнания. Ведь Творец зовется по действию, которое Он совершает. И поскольку сейчас Он посылает им категорию изгнания – так чтобы они ощутили себя в изгнании, – это значит, что Он уходит с ними в изгнание. Это ощущение Он посылает им, чтобы они не потерялись в изгнании окончательно, не чувствуя, что их выбросили из земли Исраэля и что они находятся сейчас под властью народов мира.

Теперь понятен ответ на заданный нами вопрос: какое исправление кроется в том, что Творец вывел их из земли Исраэля?

1. Чтобы не испортили то, чего достигли, – подобно тому, кто знает Господина и намеревается восстать. Иными словами, человек знает Творца, но не может пребывать в состоянии, устремленном только на отдачу.

2. Пребывая в изгнании, они почувствуют необходимость находиться в состоянии одной лишь отдачи, благодаря чему заслужат слияния с Творцом. То есть беды изгнания вернут их к Источнику.

Возвращаясь к вопросу о том, как понять, что «Творец ушел в изгнание»: поскольку Творец послал им вкус изгнания, это означает, что Он ушел из категории «доброй и желанной земли»22 и дает им ту категорию, которая им во благо.


  1. Тора, Ваикра, 26:28.

    ↩
  2. Книга Зоар с комментарием «Сулам», гл. «Бехукотай», п. 49-50.

    ↩
  3. Пророки, Йешаяу, 6:3.

    ↩
  4. Писания, Псалмы, 103:19.

    ↩
  5. Писания, Псалмы, 106:35.

    ↩
  6. Миры Брия, Ецира и Асия.

    ↩
  7. См. Бааль Сулам, «Учение о десяти сфирот», ч. 16, «Внутренний свет», п. 43.

    ↩
  8. Писания, Псалмы, 5:5.

    ↩
  9. Тора, Берешит, 1:1.

    ↩
  10. Мидраш «Раба», Ваикра, 36:4.

    ↩
  11. См. Тора, Берешит, 3.

    ↩
  12. Тора, Берешит, 3:22-23.

    ↩
  13. Предисловие Книги Зоар с комментарием «Сулам», п. 192. «Заплакал рабби Шимон и сказал: "Горе, если скажу, и горе, если не скажу. Если скажу, нечестивцы узнают, как работать на своего господина. А если не скажу, товарищи утратят это достояние».

    ↩
  14. Там же.

    ↩
  15. Выражение из трактата «Хагига», 5:2.

    ↩
  16. Трактат «Псахим», 118:1.

    ↩
  17. Тора, Берешит, 3:18.

    ↩
  18. Тора, Берешит, 3:19.

    ↩
  19. Тора, Шмот, 2:23.

    ↩
  20. Мидраш «Танхума», Дварим, 28:3.

    ↩
  21. Из утренней молитвы Шахарит.

    ↩
  22. Из благословений после еды.

    ↩