1. Няма никой освен Него
2. Шхина в изгнание
3. Същност на духовното постижение
4. Причината за трудността да анулираш себе си заради Твореца
5. Лишма – това е пробуждане свише, и защо е необходимо пробуждане отдолу
6. Помощта, която Тора оказва в духовната работа
7. Какво означава в работата, когато навикът стане втора природа
8. Разликата между святата сянка и сянката на клипот
9. Три причини, увеличаващи разума на човек
10. Какво означава «скри се другарят ми» в духовната работа
11. Радвай се в трепет
12. Главното в работата на човек
13. Същността на нара
14. Какво е това величие на Твореца
15. Какво означава «други богове» в работата
16. Ден на Твореца и нощ на Твореца
17. Нечистата сила се нарича «Царство без корона»
18. В тъмнината плаче душата ми - 1
19. Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)
20. Лишма
21. Време на подем
22. Тора «лишма»
23. Обичащи Твореца, ненавиждайте злото
24. Спасява ги от ръцете на грешниците
25. Излизащото от сърцето
26. Бъдещето на човек зависи от неговата благодарност за миналото
27. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 1
28. Няма да умра, а ще живея
29. Когато човек го посещават съмнения
30. Най-важното е да искаме само да даваме
31. В съгласие с духа на творението
32. Съдбата – това е желание свише
33. Кармата на Йом Кипур и Аман
34. Предимството на земята е във всичко
35. За жизнената сила на Светостта
36. Трите тела в човека
37. Статия за Пурим
38. Неговото богатство e трепетът пред Твореца
39. И съшили те листа от смокиня
40. Каква трябва да бъде вярата в Учителя
41. Малката и голямата вяра
42. ЕЛУЛ (Аз към своя Любим, а Любимия към мен)
43. Истина и вяра
44. Разум и сърце
45. Две състояния в Тора и работата
46. Властта на Израел над клипот
47. Там, където намираш Неговото величие
48. Главната основа
49. Основното е разумът и сърцето
50. Две състояния
51. Ако те обиди грубиян
52. Прегрешението не отменя заповедта
53. Ограничение
54. Целта на духовната работа - 1
55. Къде в Тора се споменава Аман
56. Тора се нарича «показваща»
57. Приближи го до желанието на Твореца
58. Радостта е показател за добри действия
59. Тояга и змия
60. Заповед, причинена от грях
61. Много е трудно около Твореца
62. Пада и подстрекава, издига се и обвинява
63. Вземете, а Аз ще върна
64. От ло лишма достига до лишма
65. Откритото и скритото
66. Даряването на Тора - 1
67. Отдели се от злото
68. Връзката на човек със сфирот
69. В началото ще бъде поправянето на целия свят
70. Силна ръка и изливащ се гняв
71. В тъмнина плаче душата моя - 2
72. Увереността е обличането на светлината
73. След Съкращението
74. Свят, година, душа
75. Бъдещият свят и този свят
76. Към всяко жертвоприношение добави сол
77. Душата на човек го учи
78. Тора, Творецът и Исраел са едно цяло
79. Ацилут и БЕА
80. Гръб към гръб
81. Издигане на МАН
82. Молитва, която винаги е нужна
83. «Вав» дясна и «вав» лява
84. И изгонил Адам от рая, да не вземе от Дървото на Живота
85. Плод от великолепно дърво
86. И построили бедни градове
87. Шаббат Шкалим
88. Цялата работа е само на кръстопътя между два пътя - 1
89. За да се разбере написаното в Зоар
90. В Зоар, Берешит
91. Подмененият син
92. Смисълът на късмета
93. Перки и люспи
94. Пазете своите души
95. Отсичане на крайната плът
96. «Отпадъци от хамбар и винарна» в духовната работа
97. «Отпадъци от хамбар и винарна» - 2
98. Духовното се нарича вечно
99. Грешник или праведник – не е казано
100. Писмената и устната Тора - 1
101. Победителят на розите
102. И вземете си плод от цитрусови дървета
103. Благоразположено сърце
104. Вредителят се крие в потопа
105. Незаконнороденият мъдрец е за предпочитане пред първосвещеника, пред мирянина
106. 12 съботни хляба
107. Два ангела
108. Ако Ме оставиш за ден, Аз ще те оставя за два дни
109. Два вида месо
110. Поле, благословено от Твореца
111. Издишване, глас, реч
112. Три ангела
113. Молитвата «Шмоне-Есре» (Осемнадесет благословения)
114. Същността на молитвата
115. Неживо, растително, животинско и човек
116. Заповедите не се нуждаят от намерение
117. Положил усилия и не намерил – не вярвай
118. Колене, преклоняващи се пред домакина
119. Ученик, учещ се в тайна
120. Защо не се ядат орехи на Нова година
121. Подобно на търговия на плавателни съдове
122. Обяснение към Шулхан Арух
123. Отблъсква и предлага Своята ръка едновременно
124. Съботата на Сътворението на света и на шестото хилядолетие
125. Наслаждаващият се от Съботата
126. Мъдрец идва в града
127. Разликата между основното напълване и добавянето на светлина
128. От самата тази глава сълзи росата на зеир ампин
129. Шхина в прахта
130. Мъдреците наши от Тверия, как е хубаво да те видят
131. Идващият да се очисти
132. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 1
133. Светлината на Събота
134. Опияняващо вино
135. Чистия и праведния не убивай
136. Разлика между първото и последното послание
137. Целафхад събирал съчки
138. Страх, който понякога завладява човека
139. Разликата между шестте дни на творението и Съботата
140. Как обичам аз Твоята Тора
141. Празникът Песах
142. Основната борба
143. Само за благото на Израел
144. Има един народ
145. Защо мъдростта се дава именно на мъдреците
146. Обяснение към Зоар
147. Работата по получаване и отдаване
148. Избор между горчиво и сладко, истина и лъжа
149. Защо трябва да привличаме светлината на мъдростта
150. Възпявайте Твореца, защото велико е сътвореното от Него
151. И видял Исраел египтяни
152. Подкуп ще ослепи мъдреците
153. Мисълта e следствие на желанието
154. В света не трябва да има пустота
155. Чистотата на тялото
156. Да не вземе от Дървото на живота
157. Аз спя, но бодърства сърцето мое
158. Защо на Песах не е прието да се яде на гости
159. И било след много време
160. Скромността в заповедите
161. Даряването на Тора - 2
162. Защо казват «Укрепни!» до края на учебния раздел
163. За какво говорят авторите на Зоар
164. Разликата между материалното и духовното
165. Молбата на Елисей към Илияy
166. Две нива в постижението
167. Защо се нарича "Събота на Разкаяние"
168. Обичаите на Израел
169. Съвършенният праведник
170. Да няма в твоя джоб голям камък
171. Зоар, Эмор - 1
172. Препятствия и пречки
173. Защо казват «Лехайм!»
174. Скриване
175. Ако пътят е твърде дълъг за теб
176. Пиенето на вино след края на празничния ден
177. По повод изкуплението
178. Трима участват в създаването на човека
179. Три линии
180. Както е написано в Зоар, Емор - 2
181. Почит
182. Моисей и Соломон
183. Месия
184. Разлика между вярата и разума
185. Кога при обикновения човек идва Съботата
186. Направи Съботата ежедневие и ще станеш независим от всички
187. Изборът е в по-големи усилия
188. Работата е възможна, ако има два пътя - 2
189. Действие, създаващо мисъл
190. Всяко действие оставя следа
191. Време на падение
192. Същността на съдбата (на жребия)
193. Една Стена служи на двамата
194. Седем пълни дни
195. Удостоете се с духовно развитие
196. Впиване на егоизма
197. Книга, автор, разказ
198. Свобода
199. Във всеки от Исраел
200. Отслабване на екрана
201. Духовното и материалното
202. С пот на челото ще ядеш хляба свой - 2
203. Високомерието унижава човека
204. Цел на духовната работа - 2
205. Мъдростта огласява улицата
206. Вяра и наслаждение
207. Смисълът на получаване заради отдаване
208. Смисълът на усилията
209. Три условия за молитва
210. Красивият порок в теб
211. Като стоящият пред Царя
212. Прегръдка отдясно и прегръдка отляво
213. Разкриване на желанието
214. Известен в градските врати
215. Същност на вярата
216. Дясно и ляво
217. Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?
218. Тора и Творецът са едно
219. Смисълът на саможертвата
220. Смисълът на страданието
221. Обществено владение
222. Частта, отдавана на нечистата сила, за да остави светостта
223. Облекло - зебло - лъжа – орех
224. Женска основа и мъжка основа
225. Да повдигнеш себе си
226. Писмена и устна Тора - 2
227. Възнаграждението за изпълнение на заповед е самата заповед
228. Риба преди месото
229. Джобовете на Аман
230. Велик е Творецът и само нищожният ще Го види - 2
231. Поправяне на желанието за наслаждение
232. Завършване на усилията
233. Прошка, покаяние и изкупление
234. Този, който оставя словото на Тора и се впуска в разговори
235. Гледайки в книгата отново
236. Ненавистници ме проклинат целия ден
237. Защото човек не може да Ме види и да остане жив
238. Щастлив е човекът, не забравящ за Теб и прилагащ усилия заради Теб
239. Разликата между светлината на празника Шавуот и Съботната дневна молитва
240. Призови търсещите Те, искащи разкриване на Твоя лик
241. Призовавайте Го, докато Той е близо
242. Да зарадват нисшия на празничния ден
243. Защо проверяват сянката в нощта на Ошана Раба
244. Всички светове
245. Преди създаването на плода
246. Обяснение на това какво е късмет /мазла/
247. Мисълта е свойството прехрана
248. Let His Friend Begin
Библиотекаchevron_right
Баал Сулам/Шамати
chevron_right
Незаконнороденият мъдрец е за предпочитане пред първосвещеника, пред мирянина
 

קה. ממזר תלמיד חכם קודם לכהן גדול עם הארץ

שמעתי תש"ה ט"ו חשון תל-אביב

"ממזר תלמיד חכם, קודם לכהן גדול עם הארץ".

ממזר, היינו אל-זר, אך-זר. פירושו ממזרות, שעל ידי זה שהאדם עובר על הלאו ד"לא תפנו אל האלילים", אזי הם מולידים לו את הממזר.

ד"פניית להאלילים" היינו, שמזדווג את עצמו עם הס"א, שהוא ערוה. וזה נקרא "הבא על הערוה והוליד ממנה ממזר". ודעת בעל הבית הפוכה מדעת התורה. לכן יש חילוק בין עם הארץ לתלמיד חכם. ובזה יש הבדל גדול, אם האדם הוליד את הממזר. שתלמיד חכם טוען, שגם זה הוא מצד השם ית', שהצורה המתראה לעיניו, היינו בחינת ממזר, הוא אומר, שהשם ית' סובב לו את הסיבה ההוא.

מה שאין כן הרשע אומר, שזהו רק מחשבה זרה, שבא לו מחמת חטא. ולא צריך יותר, רק לתקן את חטאיו.

מה שאין כן התלמיד חכם, יש בכוחו להאמין, שגם זה, היינו צורתו כמו שהוא, הוא מוכרח לראות את אמיתיותו. ויחד עם זה לקבל עליו עול מלכות שמים עד מסירות נפש.

פירוש, שגם על בחינת מטה בחשיבות, שאין בחינת מטה והסתר יותר מזה, מכל מקום בזמן כזה צריך ליחס להקב"ה. היינו שהקב"ה סובב לו תמונה כזו, הנקרא מחשבות זרות על ההשגחה. והוא, על בחינה קטנה כזו לעבוד למעלה מהדעת, כאילו היה לו דעת גדול בקדושה.

וכהן גדול נקרא, מי שעובד ה' נקרא כהן גדול, בסוד "ורבים הם...". היינו, שיש להם הרבה תורה והרבה מצות, ולא חסר להם שום דבר. לכן, אם האדם בא להתחבר ולקבל על עצמו איזה סדר בעבודה, אז הדין הוא, שממזר תלמיד חכם קודם.

היינו, שממזרותו יקבל עליו בבחינת תלמיד חכם. שחכם נקרא הקב"ה. ותלמידו, היינו שלומד מפי הקב"ה. שרק תלמיד חכם יכול לומר, שהכל, היינו כל הצורות המתראות בזמן העבודה, הוא "מה' היתה זאת".

מה שאין כן כהן עם הארץ, הגם שהוא עובד ה' והוא גדול בתורה ועבודה, אבל עוד לא זכה ללמוד מפי ה', עוד לא נקרא תלמיד חכם. לכן מצב הזה, הנקרא, אינו יכול לעזור לו מאומה, שיוכל להגיע לשלימות האמיתי, משום שיש לו דעת בעל בתים. ודעת תורה הוא רק מי שלומד מפי ה', שרק תלמיד חכם יודע את האמת, שהשם ית' הוא המסבב לכל הסיבות.

ועם זה נבין את מאמר חז"ל, "רבי שמעון בן מנסיא היה דורש את כל אתין [מילות אֶת] שבתורה". שענין "את" היינו לרבות. זאת אומרת, שהרבה תורה ומצות כל יום יותר מחבירו. וכיון שבא ל"את ה' אלקיך תירא", פירש היינו, שלא היה יכול להרבות, אלא שבא לנקודה הזה, לא היה יכול להוסיף, אלא חס ושלום להיפוך.

ופירש ר"ש בן מנסיא, היינו שהבין את המנוסה, שפירוש נוסה ונסיגה מהמערכה. וכמו כן בן העמסוני, היינו שהבין את האמת, ואיזו צורה יש לו להאמת. ואז נשאר עומד על משמרתו, ואין יכול ללכת קדימה. עד שבא רבי עקיבא ודרש: "את" - לרבות תלמידי חכמים. היינו כנ"ל, שע"י התדבקות בתלמידי חכמים יכולים לקבל איזה אסמכתא.

היינו, שרק התלמיד חכם יכול לעזור לו ולא שום דבר אחר. אפילו שיהיה גדול בתורה, גם כן נקרא "עם הארץ", אם לא זכה ללמוד מפי ה'. לכן מוכרח האדם להכנע לפני התלמיד חכם, ויקבל על עצמו מה שהתלמיד חכם יושית עליו, בלי שום וכוחים, אלא בבחינת למעלה מהדעת.

"ארוכה מארץ מידה". היינו, שהתורה מתחלת אחר הארץ. זאת אומרת, אם יותר גדול מהארץ. וזה כלל, ששום דבר לא יכולין להתחיל באמצע. לכן, אם הוא רוצה להתחיל, הלא התחלתה נמצאה אחרי הארץ, היינו אחר הארציות. (וזה פירוש "כהן גדול עם הארץ". היינו, אפילו שעבודתו היא בגדולות, ואם עוד לא זכה לאור תורה, עדיין נמצא בארציות).

בכדי לבוא לשמה צריכין ללמוד הרבה שלא לשמה. היינו, שיתיגע ויעמול בהשלא לשמה, אז יכול לראות האמת, שעדיין לא זכה להשמה. מה שאין כן כשלא מתיגעין קודם עם הרבה כוחות, אין לו האפשרות לראות האמת.

ופעם אחר אמר, שהאדם צריך ללמוד הרבה תורה לשמה, בכדי לזכות ולראות האמת, שהוא עובד שלא לשמה. שעבודה לשמה נקרא בחינת שכר ועונש, שהוא בחינת מלכות. ותורה שלא לשמה נקראת בחינת ז"א, שהוא בחינת השגחה פרטית.

לכן מלכי ישראל, שכולם זכו להשגחה פרטית, אזי כבר לא היה להם מה לעשות, שלא היה להם מה להוסיף. לכן אמרו חז"ל, מלך ישראל לאו דן ולא דנין אותו. לכן אין להם חלק לעולם הבא, מטעם שלא עושים שום דבר. שהם רואים, שהכל עושה ה' ית'.

וזה ענין "איזבל אשתו של אחאב". שפירשו, שאשתו טענה, אי-זבל, מלשון איפה יש זבל בעולם, שהיא ראתה, שכולו טוב. ואח-אב, היינו שהיה אח לאב שבשמים. מה שאין כן מלכי בית דוד, שדנין אותם, משום שלמלכי בית דוד היה הכח ליחד קוב"ה ושכינתו ית', הגם שהם שני דברים דסתרי אהדדי [שסותרים זה את זה], שהשגחה פרטית היא בהפכיות לבחינת שכר ועונש.

וזהו כח של הצדיקים הגדולים, שיכולים ליחד בחינת קוב"ה ושכינתא, היינו בחינת השגחה פרטיות עם שכר ועונש. ודוקא מבין שניהם יוצא את השלימות הגמור הנרצה.