Статия 18, 1984
И така, коментаторите попитали за стиха, който казва: И това ще стане: „Когато влезеш в земята, която Твореца твой ти дава в наследство и я завладееш, и се заселиш в нея.“ И те попитали защо се набляга на: „Която Твореца Всесилен твой ти дава в наследство”? Все пак народът на Исраел я завладява по време на война. И обяснили, че човек дълбоко в душата си трябва да знае, че не благодарение на силата и смелостта си е превзел тази земя, а че тя е дар от Твореца. И казали: „Което Твореца Всесилен твой ти дава в наследство“, а не „Силата моя и мощта на моята ръка“.
И за да се разбере казаното по-горе относно работата, трябва да знаем, че „земя“, „ерец“ се нарича желанието „рацон“, т. е. желанието, което се съдържа в сърцето на човека, се нарича „земя“. И на тази земя, наречена „сърцето“ на човека има, тоест, там живеят „народите на света“ и „народът на Исраел“ също живее там. Трябва обаче да знаем, че те не могат да живеят там заедно. Народът на Исраел и народите на света не могат да управляват заедно – там или властват народите на света, или е властта на Исраел.
И всъщност трябва да се разбере каква е истинската причина, че едните и другите не могат да бъдат на едно и също място. И въпросът е, че е известно, че сътворението на света е станало, тъй като Неговото желание е било да наслади Своите творения. И поради тази причина Той е създал желанието за получаване на удоволствие и наслаждение, тоест създал е свойството хисарон в творението, така че винаги да се стремят към наслаждение. Защото виждаме, че в степента на своя стремеж, точно в тази степен, творението изпитва удоволствие. И това е кли, което е създадено от Твореца. И това е първото свойство, което разграничаваме в творенията. И ако творенията нямат това желание, те все още не се считат за творения. Оказва се, че не може да се говори за никакво свойство ако няма желание за получаване. И това е цялото творение, за което говорим, което е кли за получаване на удоволствие.
Но поради срама, наречен на езика на нашите мъдреци „хлябът на срама“, е настъпило съкращение (цимцум). Тоест, за да не получават заради получаване, а да (получават) само ако могат да насочат намерението си за отдаване, което се нарича свойство на „подобие по форма“. Тоест, ако може да получи удоволствие с намерението да достави наслаждение на Твореца, тогава той получава, в противен случай не иска да получава. И това се нарича свойството „Исраел“, тоест „направо към Твореца„ - „Яшар-Ел“, тоест всичко за което мисли и всичко, което идва е от Твореца, а самият той не се взема предвид, защото той изобщо не мисли за себе си и всичките му мисли са за Твореца.
И това се нарича „земята на Исраел“. Тоест има желание право към Твореца, тоест той няма желанията на егоистичната любов, а само (желания) за любовта към ближния. Що се отнася до самия него, тоест да се радва на живота, той няма такива стремежи. И всичките му стремежи са насочени към това да има средствата да даде на Твореца. И всичко, с което храни тялото си, е предназначено само да има сили да работи „в името на отдаването“.
Това е като човек, който има кон и му дава да яде и да пие. Тоест цялата храна, вода, подслон, които той дава на коня, не са причинени от това, че изпитва любов към него, а тъй като той трябва да работи с него. Следователно всичко, което той мисли, за да угоди на коня, не е причинено от любов, а просто иска да използва коня за своя полза и изобщо не мисли за доброто на коня, и това се нарича „земята на Исраел.” Тоест, всичките му мисли са посветени само на „земята“ - желанието всичко да бъде право към Твореца „Яшар-Ел“.
По друг начин е със земята на другите народи. Тук „земя“ е желанието на егоистичната любов, която се нарича „народите на земята“. Тоест всичките им желания са насочени само към желанието на „народа“, което не означава желанието на Твореца, а желанието на „народа“, което означава желанието на създанията, наречени „народ“. Като има предвид, че Твореца е този, който е създал този народ, и още: „И всичките народи на земята ще видят, че името на Твореца се призовава към вас, и ще се страхуват от вас.“ И също така е написано: „И Авраам стана и се поклони ниско на хората от земята, синовете на Хет.“ Тоест те не знаят и не чувстват нищо, освен свойството „народ“, което е свойство на егоистичната любов и това се нарича свойство на създанията.
В същото време „народът на Исраел” желае премахването на своята същност и своята идентичност, която е желанието да получава, създадено като съществуващо от нищото. И затова в кидуш, „освещаването“ на празниците, казваме: „Който ни избра от всички народи“.
И тези две власти не могат да съществуват заедно: или желанието за отдаване властва, или желанието за получаване властва. Но двете не могат да съществуват заедно, тъй като всяко от тях противоречи на другото и двете противоположности не могат да съществуват в един обект.
И следствие от това е войната със злото начало. Тоест човек трябва да се бори със себе си, за да смири сърцето си, в което се намира обличането на тези желания и да изгони властта на желанието за получаване, и да даде цялата власт на желанието за отдаване на Твореца.
Когато човек започне да извършва свята работа, тоест да насочи цялата си работа така, че да е заради небесата, тогава започват войни между тези две желания. И благодарение на големи усилия, човек получава предимство и печели тази война. И тогава силата на желанието да даде на Твореца влиза в сърцето му. И тогава човек може да каже: „Силата ми и мощта на моята ръка ми донесоха цялото това богатство.“. И само благодарение на работата си той е завоювал сърцето, което сега се нарича земя на Исраел, защото неговото желание е направо към Твореца „Яшар-Ел“.
И стихът ни казва за това: „Когато дойдеш на земята, която Твореца твой Всемогъщ, ти дава.“ Тоест не, че си я завоювал със собствени сили, а „Твореца, Всесилен твой ти дава“. Тоест след като човек е положил необходимите усилия да спечели сърцето, защото чрез войните, които е водил през цялото време с „народите по света“ и в които е победил, той е завладял сърцето, което сега се нарича „земя на Исраел“, а не „земя на народите“. Във всеки случай трябва да вярва, че не той е завоювал тази земя, а „Твореца Всесилен твой ти дава“, а не „силата моя и мощта на ръката ми осигури цялото това богатство.
И оттук трябва да разберем кое е неясното в това: все пак Твореца е обещал на Авраам, както е писано: „И Той му казал: Аз съм Твореца, който те изведе от Ур-Касдим, за да ти дам тази земя като владение.“
В такъв случай, защо Той първо е дал тази земя на народите на света, така че по-късно Исраел да дойде и да трябва да воюва с тях, и да ги изгони от земята им, така че целият свят да има претенции: защо заграбваш земя, която никога не е била твоя? И само заради завоеванието, което направихте с военни средства, казвате че тази земя е ваша.
И всеки разбира, че без съмнение би било по-добре, ако Той не беше дал тази земя на народите на света. Защото тогава не е имало недостиг на места за живеене на народите на света. В крайна сметка след това са възникнали други нови страни и Твореца е могъл да се погрижи те да не се заселят на това място.
Но не се е случило така, а първо са се заселили тук седем народа, както и други царе и хората на Исраел е трябвало да воюват с тях и да ги изгонят, и всички народи на света е трябвало да бъдат възмутени от народа на Исраел: „Вие сте разбойници, защото сте завладели земята на седем народа. И защо са всички тези трудности, както Раши цитира обяснението на мъдреците: „Защо (Тора) започва с думата: „В началото (той създаде) „Берешит””? Защото „Той показа силата на Своите дела на народа Си, за да им даде владенията на племената“. Защото, ако народите на света кажат на Исраел: „Вие сте разбойници, които сте завзели земите на седем народа“, тогава те ще им кажат: „Цялата земя принадлежи на Твореца. Той я създаде и я даде на когото Му е угодно. По Своята воля Той им я даде, по Своята воля Той им я отне и я даде на нас.“
И от тук не става ясно защо е нужен целият този ред, който е бил, тоест, че преди да ни я даде, първо я е дал на народите на света и едва след като те са се заселили ни е казал: „Отидете и ги изгонете от тази земя, защото Аз я обещах на Авраам.“
И всичко казано по-горе може да се обясни чрез клона и корена. В крайна сметка е известно, че земята се нарича Малхут, което е коренът на творението, което се нарича „получаване заради получаване“ и това е коренът, тоест, първият приемник, наречен „светът на Безкрайността“. И тогава са се извършили поправянията, тоест (решението) да получава, не въз основа на получаването заради себе си, а защото нисшият иска да дава на Твореца. Тоест иска желанието да получава за себе си да бъде отменено, тоест да не го използва и цялата му работа да бъде само да доставя удоволствие на Твореца.
И от горното се оказва, че редът на създаване на материалния свят трябва да съответства на реда, който е бил в духовния, тоест, че първо Той е дал тази земя на народите на света, а след това чрез победа и войни, (необходимо е) да се изгонят народите на света от тази земя, за да я завоюва народът на Исраел и да завладее мястото на народите на света.
Защото коренът на народите на света е средната точка, в която се е извършило съкращаването. Тоест, тъй като първото свойство, което се е появило в света, е трябвало да започне със свойството получаване заради получаване, защото в противен случай не може да се каже, че той се е съкратил да не получава, тъй като за преодоляване може да се говори в място, където има желание и стремеж да получава, когато преодолява своя стремеж и желае подобие на формата.
Затова народите на света е трябвало първо да получат тази земя като корен, тъй като желанието за получаване е излязло първо, защото това е същността на творението. И тогава можем да кажем, че там трябва да се извършат поправяния. Затова, след като народите на света са получили тази земя, народът на Исраел е дошъл и е поправил тази земя, така че всичко да бъде в името на Твореца. И това се нарича „земята на Исраел“, както се казва: „Земята, която Твореца Всесилен твой, постоянно изисква, върху която очите на Твореца Всесилен ваш, остават от началото на годината до края на годината.”.
И трябва да се разбере какво се казва, че „земята на Исраел“ се нарича: „Земята ... върху която очите на Твореца Всесилен ваш остават от началото на годината до края на годината.“ - което означава, че управлението на Твореца е върху него, тоест точно на „земята на Исраел“. Не е ли управлението на Твореца над целия свят? Както е казал поетът: „Очите на Твореца се реят над всичко“. И как можем да кажем, че само в земята на Исраел пребивава управлението на Твореца?
И трябва да се обясни, че „земята на Исраел“ означава „земята“, която вече е излязла от контрола на народите на света и вече е влязла във владение на „Исраел“. Това е, което този стих иска да ни каже и да ни даде знак, да знаем дали те са в „земята на Исраел“ или все още са в „земята на народите“.
И признак за това е както е казано: „Земята, която Твореца, Всемогъщ твой постоянно изисква.“ Този стих ни казва какво представлява „земята на Исраел“. И тогава казва, че трябва да знаем, че Твореца я изисква постоянно. И какво е Неговото изискване? Писанието продължава, като казва: „Очите на Твореца, Всесилният ваш, са върху нея от началото на годината до края на годината.“, тъй като управлението на Твореца се нарича „очите на Твореца“. Следователно, ако човек вижда управлението на Твореца от началото на времето, което се нарича „от началото на годината“ и до „края на годината“, което означава, че той вижда управлението на Твореца непрекъснато, това се нарича „земя на Исраел“.
В същото време „земя на народите“ се нарича когато само Твореца знае, че управлява целия свят. Но народите на света не го виждат. Затова Той ни даде знак, така че (да можем) да знаем дали сме в „земята на Исраел“ или дали земята, в която живеем, все още е „земя на народите на света“.
Според това излиза, че народите на света първо трябва да влязат в тази земя, което е намек за желанието за получаване, което първо трябва да се роди на това място. А след това започват да воюват с желанието за получаване и да го подчинят на властта на святостта, тоест всичко, което прави, ще бъде в съответствие с това, което Твореца изисква.
И ето, както коментаторите са обяснили думите: „И ще бъде, когато дойдеш на земята, която Твореца, твоят Всемогъщ ти дава“, има се предвид, че човек не трябва да говори след всичките войни със злото начало, което е трябвало да преодолява непрекъснато всеки ден, нека да не мисли, че със собствени сили е стигнал до това, до което е стигнал и че Твореца му е дал победа в тази война. И това е значението на думите: „Която ти дава.“ И в „която ти дава” трябва да се разграничат два аспекта.
Това е свойство на заповедта, тоест свойство на вярата и се нарича „ръчен тфилин“. И мъдреците са обяснили за ръчния тфилин: „И това ще бъде знак за теб.“ - и не е знак за другите“. Затова ръчният тфилин трябва да бъде покрит, има се предвид, че свойството на вярата се нарича „бъди скромен пред Твореца Всесилен твой“, което е свойството „вяра над знанието“.
Това е свойство Тора, тоест свойство „тфилин на главата“. И нашите мъдреци са обяснили за тфилина на главата: „И всички народи на земята ще видят, че името на Твореца се призовава към теб, и ще се страхуват от теб.“ Това е тфилина на главата. Тоест това, което е написано там: „И всички народи на земята ще видят“ означава, че тфилин на главата трябва да бъде открит за всички и това е свойство на „Тора“, защото се нарича Тора, именно защото е открит.
Докато ръчният тфилин трябва да бъде покрит, което означава „над знанието“. Оказва се, че няма думи, които да кажем на другия, защото всичко, което човек може да каже на другия, е само чрез знанието. Следователно в това, което е над знанието няма думи. Затова са казали: „Това е знак за теб, не за другите“. Следователно се оказва, че в този дар, когато Твореца е дал на народа на Исраел тази земя, това (е било направено), за да се извличат плодове от нея. И както изяснихме по-горе, когато говорят за работа, означава „земя“, има се предвид сърце. И Твореца е дал две свойства в сърцето:
1. свойството вяра;
2. свойството Тора.
Благодарение на двете човек ще стигне до съвършенство. И въпреки че и двете са реализирани от мен, все пак трябва да се знае, че и двете идват от Твореца и човек не може да каже: „Силата моя и мощта на моята ръка ми донесоха цялото това богатство“.
И оттук ще разберем въпроса, зададен от коментаторите: защо е написано за първите плодове: „И ще възгласиш и ще кажеш - високо“? Докато при четене на „декларацията за разделянето на десятъка“ е написано: „И ще кажеш“, а не е казано: „И ще възгласиш“, както се казва за първите плодове. Затова декларацията за десятъка се произнася тихо.
Защото десятъкът от ма‘асер се нарича свойството заповед, която е висшата Малхут. И във връзка с това е прието да „бъде скромен“, както беше посочено по-горе, тъй като това е свойство на ръчния тфилин, както са обяснили нашите мъдреци: „Това е знак на теб, не за другите“. Затова, за десятъка, който съответства на заповедта, е написано само: „И ще кажеш“, тоест тихо, така че да не се чува отвън, тъй като това е свойството на да „бъде скромен“.
В същото време първите плодове посочват тфилина на главата, който е свойство Тора, както е посочено по-горе, и там е написано: „И всички народи на земята ще видят, че се призовава името на Твореца и те ще се страхуват от теб. Затова за първите плодове е казано: „И ще възгласиш и ще кажеш“. Тоест, трябва да се произнася високо, което е свойството Тора, която трябва да бъде открита за всички, което означава, че свойството „да правиш добро на Своите творения“ трябва да бъде отворено за целия свят.