Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Излез от земята си

Статия 5, 1985 г.

„Излез от земята си, от родината си и от дома на баща си към земята, която Аз ще ти покажа.“

Питат за това: но това не съответства на естествения ред в действителността. Обикновено човек първо излиза от дома на баща си, после от родината си и накрая от земята си. Така питат коментаторите.

По отношение на работата може да се обясни, че „земята си“ (на иврит „арцеха“) произлиза от думата „рацон“ – желание. Както нашите мъдреци обясняват за израза „да израсте земята зелена трева“ – “Земята се радва да изпълни волята на своя Творец”. Според това следва да се обясни, че „излез от земята си“ означава „излез от твоето желание“, т.е. от желанието, с което човек е създаден, наречено желание за получаване на удоволствие и наслаждение, което е егоистично по природа. Затова му е било казано да излезе от любовта към себе си.

„И от родината си“ – трябва да се обясни, че бащата и потомството означават причина и следствие, предпоставка и следствие. Защото потомството произхожда от капка, която се намира в ума на бащата. И чрез това се ражда потомството, както казахме в предишните статии. С други думи, усилията които човек полага когато работи, са продиктувани от целта да получи възнаграждение. Оказва се, че усилията пораждат неговото възнаграждение. А ако не беше възнаграждението, той не би полагал никакви усилия. Оттук следва, че това, че човек изпълнява Тора и заповедите [го прави], за да му се роди син, наречен възнаграждение.

А по поводу възнагражденията вече говорихме, че има два вида възнаграждения:

1. Наречено награда в този свят.

2. Наречено награда в бъдещия свят.

Както се посочва в книгата Зоар: „Тези два [вида страх], – казва книгата Зоар, – не са основа [на страха]”4. И това се обяснява в коментарите Сулам: защото те са били изградени на основата на любовта към себе си, наречена желание за получаване заради получаване.

Следователно, ако човек полага усилия в Тора и заповедите, за да получи възнаграждение за своето желание за получаване, се оказва, че както бащата, тоест усилията, така и потомството, което се ражда за него от усилията, наречено възнаграждение, – всичко това е било основано на егоистичната любов. С други думи, капката в ума на бащата, наречена усилие, е присъствала веднага от началото на неговата работа – мисълта му е била само любов към себе си. И автоматично плодът, който се ражда, тоест възнаграждението, което той очаква да получи, също е възнаграждение, свързано с егоистичната любов.

И му било казано: „Излез от земя си“, тоест от желанието си за получаване. „И от родината си“, тоест от потомството, което се е родило. „От дома на баща си“, тоест от възнаграждението, което се е родило от дома на твоя баща, защото това са усилия, които пораждат възнаграждение за егоистичната любов – да се отдалечи от всичко това.

“В земята, която Аз ще ти покажа”. И тази “земя“ означава желание за отдаване. И на тази земя, тоест на желанието за отдаване, се е удостоил, Твореца да му се разкрие.

„Която ще ти покажа“ означава, че Твореца ще му се разкрие. Докато на желанието за получаване се извършва съкращаване и скриване, и там възниква тъмнина и отделяне от Източника на живот, което води до тъмнина.

Ето защо, Аз не мога да се разкрия на твоето желание, ако то не бъде желание за отдаване, което се нарича подобие по форма. Тогава преминават съкращаването и скриването, и му се разкрива Твореца.

„И ще те направя велик народ“

В Мидраш Раба е казано: „Казал раби Леви, когато Авраам преминавал през земите на Арам Нахараим и видял хората да се държат лекомислено, да ядат и да пият, си казал: „Дано нямам част от тази земя“. Но когато стигнал до Сулам-Цур и видял хората да плевят в полето и по времето на плевене и обработване на почвата, по време на обработване на почвата, казал: „Дано имам част от тази земя“. И му казал Твореца: „На твоето потомство Аз съм дал тази земя“.6

И за да се разберат думите му по отношение на работата, следва да се обясни казаното по-горе, защото „земя“, „арец“ е „рацон“, „желание“. „По Арам“ „бе-Арам“ са същите букви като „Аврам“. Когато Авраам вървял по Нахараим – „Нахараим“ идва от думата „светъл“ „наор“ – той видял, че има хора, чието желание изцяло е (насочено) към светлината. И това се нарича „ядат и пият“, което се отнася до награда. Затова той казал: „За да нямам дял в тази земя.“ Което означава: за да нямам дял в желанието за това, тоест, цялото намерение да бъде в наградата, тъй като работата не се брои, а само наградата. Затова той казал: „За да нямам дял в тази земя.“

„Когато дошъл при Сулам-Цур“ – „Цур“ произлиза от думата „тесен“ (цар), което означава, че те чувствали бедите „царот“ в работата си. Той видял, че са на „Сулам“ (стълба), което е свойството „стълба, наклонена към земята, а върхът ѝ достига до небесата“.7 Той видял, че „те плевят по време на плевене и обработват почвата по време на обработка на почвата“. Всичките им мисли били за работата на човека и основното им намерение било да гарантират, че работата им е в ред. Тоест, че келим, в които трябва да влезе висшето благо, са в ред. Те не обръщат внимание на резултатите, тоест на наградата. Защото гледат реда на работата и затова е казано: „Те плевят по време на плевене и обработват почвата по време на обработка на почвата“.

Тогава той казал: „Дано да имам дял в тази земя“, тоест, в това желание, основното в което е да се изгради намерението работата да бъде в ред. А наградата, тоест резултатите, не са тяхна работа. И затова е казано: „Скритото е на нашият Всемогъщ“8, тоест, че наградата е дело на Твореца и ние нямаме нужда да гледаме наградата, но във всяко състояние, каквото и да е положението му, той е доволен, че се е удостоил [дори] за малко [мимолетно] докосване до работата. И това вече е голяма чест за него. „И само разкритото принадлежи на нас“8, което е свойството действие.

И от това следва да се обясни: „И ще те направя велик народ“,5 защото величието - „гадлут“ е именно качество на действието. Както беше посочено по-горе, само работата която е над знанието, се счита за величие - „гадлут“. И само в това те чувстват своята важност. Но те не вземат предвид светлините, които получават чрез работата си, защото светлините се отнасят до качеството „Скритото е за нашия Всемогъщ“, което е плод на действията на Твореца – каквото Той пожелае, това Той прави.

Но те не Го молили да им даде, защото това не е тяхната цел. Те имат само една цел, а именно да доставят наслаждение на Твореца без никакво възнаграждение, защото единствената награда е да се удостоят да служат на Царя. И няма значение каква услуга оказват на Царя, независимо дали е важна служба или маловажна. Те мислят само как могат да доставят наслаждение на Царя.

С други думи, например, малко хора се нахвърлят на незначителни длъжности, за да може някой да ги заеме, но веднага се нахвърлят на това, защото тук ще имат място, където могат да доставят наслада на царя, тъй като малко хора се нахвърлят на това.

И заключението е, че тъй като няма много хора, желаещи да се занимават с работа над знанието, тъй като всички смятат, че това се счита за низша работа, а такава работа се счита за състояние на изгнание, онези хора, които искат да видят как да зарадват Царя, именно [желаят] да получат тази „длъжност“. И тази тяхна работа се нарича „издигане на Шхина от праха“. Тази работа се нарича още „Шхина в изгнание“. И само тази е работата, която те искат. В същото време мнозина се втурват към работата, за да получат светлина и благословия свише.

И от това можем да обясним казаното от нашите мъдреци: „Казал Рав Йеуда, казал, Рав: „Приемането на гости е по-важно от приемането на лицето на Шхина, както е написано: „И [Авраам] казал: „Господи мой! Ако съм намерил благоволение в очите Ти, то не подминавай слугата Си““9“10. И Раши обяснява: „„Не подминавай“ – и той Го остави и отиде да приема гости“11. И можем да кажем, че той е научил това от казаното от Твореца: „И ще те направя велик народ“5 тоест, че основното е действието, а не светлините. Тоест, че основната им работа се състои в любовта към ближния и те не се съобразяват със себе си. Следователно, макар че приемането на лицето на Шхина, несъмнено причинява по-голямо удоволствие за тялото, отколкото работата в любов към ближния…

Затова тук, след като Твореца му казал: „И ще те направя велик народ“5 – тоест, главното величие, „гадлут“ ще бъде в това, тоест в действията, затова тук имал възможност да покаже себе си. Тоест, самият той бил уверен, че не иска да гледа печалбата. Защото, това е голяма печалба – този, който се е удостоил да получи лицето на Шхина, но въпреки това е избрал за себе си свойството действие, което означава, че не очаква никаква награда за труда си, а най-важното [за него] е трудът. И тук той намерил място за изясняване, защото това несъмнено е велико нещо – да откаже награда и вместо това да получи работа.

В света е прието обратното – да се полагат усилия, за да се получи награда. А той направил обратното, отдал е наградата, за да може да получи усилието. И научил това от казаното от Твореца: „И ще те направя велик народ“5 – както беше посочено по-горе, главното величие, „гадлут“ се крие в действието.

1. Берешит, 12:1. ↩

2. Берешит, 1:11. ↩

3. Берешит Раба, 5:9.↩

4. Зоар, Предговор, гл. 190. ↩

5. Берешит, 12:2. ↩

6. Берешит Раба, 39:8. ↩

7. Берешит, 28:12. ↩

8. Дварим, 29:28.↩

9. Берешит, 18:3. ↩

10. Трактат Шабат, 127:1.↩

11. Трактат Шабат, 127:1. Коментари на Раши. ↩