Статия 10, 1985 г.
„И излязъл Яаков.“ И обяснява Раши: „И би следвало да се напише само: И отишъл Яаков в Харан.” Защо споменава излизането му? И казва, че излизането на праведника от мястото оставя впечатление. Че когато праведникът е в града, той е славата му, той е блясъкът му, той е красотата му. Излязъл оттам - отишла си славата, отишъл си блясъкът, отишла си красотата”, Край на цитата.
И трябва да разберем горното по пътя на работата. Какво е праведник и какво е впечатлението, което праведникът оставя при излизането си.
И може да се обясни, че Твореца се нарича праведник, както е написано: „Твореца е праведен, а аз и народът ми сме грешници.„ Чийто смисъл е, че когато човекът е близо до Твореца, тоест чувства, че Твореца е близо до него, чувства как Твореца му прави добро, тогава той има вкус в Тора и вкус в молитвата. И във всичките си дела, които прави, той чувства, че Твореца е близо до него. И каквото и да прави, той прави всичко с радост и възвишеност на духа.
И след това той достига до падение, тоест няма вкус в изучаването на Тора, и в добрите дела, но в него остава само впечатлението, че е имало време, когато е бил в подем. Че тогава е чувствал вкус в Тора и заповедите, и е бил тогава в състояние на радост. И това впечатление, което остава, му причинява копнеж да се върне към предишното състояние. Тоест след известно време той се пробужда чрез впечатлението, което е останало в него, (което го кара) да търси някакви съвети, да се върне към състоянието, което е имал, което се нарича състояние на подем, а сега той чувства низостта си, колко е отдалечен от всичко духовно.
И тогава се поставя въпросът: за какво му е дадено това падение? Кой печели от това? Или му е дадено като наказание, че той сега трябва да се поправи за това, в което е сгрешил? Но той не знае какъв е бил грехът му, заради който е слязъл от състоянието на подем, в което се е намирал. Ако е така, той не знае какво да поправя. Излиза, че от една страна той не вижда никакъв недостатък от своя страна, заради който да е стигнал до падение. А е принуден да каже, че то идва от страна на Твореца. Тогава възниква въпросът: какво Той (Твореца) е спечелил от това, че го е свалил от степента му?
И така може да обясни това, което са казали мъдреците, че “излизането на праведника от мястото оставя впечатление”. Защото по време на подем се казва, че Твореца се намира в мястото, тоест в тялото и тогава Той му причинява усещане за въодушевление от Тора и заповедите. И тъй като човекът не е могъл да придаде тази важност, че Твореца се намира в него, както е написано “Аз съм Твореца, пребиваващ с тях сред нечистотите им”. Как да оцени това, знаейки кой се намира в него и да окаже уважение в необходимата степен. Излиза, че никога не са могли да помогнат да получи по-висока степен, тъй като той е има удовлетворение в работата.
Затова са го свалили свише, за да знае още веднъж как да оцени това, че свише са го издигнали и са го приближили, а той не го цени. И ако попиташ защо е нужно човекът да цени състоянието си на подем, то е, както съм чул от моя баща и учител, че в светлината няма разграничение на степени, а целият въпрос за голямо (гадлут) и малко (катнут) зависи от постижението на съсъдите (келим), според това как келим постигат светлината, такова е величието на светлината. Затова е казал, че ако човек получава нещо отгоре и има разум да го цени, така светенето се увеличава у него, и не се нуждае от никаква по-голяма светлина, а той самият, чрез това, че го цени (светенето), то се увеличава и го осветява всеки път в по-голяма степен.
Изглежда, че целият грях заради който е паднал от стъпалото си е в това, че не е оценил състоянието си и е имал удовлетворение. Оттук излиза, че е трябвало да остане на това стъпало завинаги. Затова падението, което е получил, е било в негова полза, че чрез него ще има възможността да се издига по стъпалата на светостта.
И затова е обяснението, че „излизането на праведника от мястото оставя впечатление, че когато праведникът е в града, той е славата му, той е блясъкът му, той е красотата му”. Обяснение: че цялата важност се намирала в него, но не е знаел да оцени важността ѝ, затова „излязъл оттам, отишла си славата, отишъл си блясъкът, отишла си красотата”.
Получава се, че „излизането на праведника от мястото оставя впечатление”. И той трябва да знае, че тъй като по времето, когато праведникът е бил в града, не е обръщал внимание да оцени „славата, блясъкът и красотата”. А си отишъл, тоест не е имал важността на всички степени на важност, споменати по-горе. Това се нарича „оставя впечатление”, тоест трябва да се запечата у него, че „причината за излизането на праведника от мястото” е било по причина на изчезването, тоест наистина там са били всички степени, но той не е обръщал внимание на това, защото е трябвало да знае, че в светлината няма изменение, а всичко зависи от съсъдите (келим). Излиза, че можем да кажем, че това оттегляне не е било поради грях, а за да има място да се издигне по стъпалата на светостта.
Още може да се обясни горното изречение, че „излизането на праведника от мястото оставя впечатление”, се има предвид човек (в състояние) „когато праведникът е в града”, смисълът е, че човекът може да оправдае Управлението тогава, когато той преодолява състоянието, в което се намира и казва, че със сигурност Твореца е добър и прави добро, отнася се с мен като добър и правещ добро, но Той иска аз да чувствам така, както чувствам, излиза, че той оправдава Управлението. Тогава той веднага вижда важността на работата по отдаване и на работата над знанието. И това се нарича „когато праведникът е в града, той е славата му, той е блясъкът му, той е красотата му”. Че тогава той (вижда) всички достойнства.
Излязъл оттам. Тоест излязъл от оправдаването на Управлението и иска да види всичко в рамките на знанието. Тогава той не чувства никакъв вкус в работата по отдаване. Тогава „отишла си славата, отишъл си блясъкът, отишла си красотата”. И пада отново в себелюбие. Обяснение: че тогава той няма никакво понятие, освен за работата, построена върху основата, която е в знанието.
И това се нарича, че „излизането на праведника от мястото оставя впечатление”. Това означава, че само тогава, чрез излизането на праведника, тоест когато в ума му възниква мисълта „сега, когато чувствам вкус в работата, вече не се нуждая да върва в работа над знанието”, това му причинява „излизане на праведника от мястото“. Това му оставя впечатление, да знае от днес нататък да се пази, да не излиза от работата над знанието. И както чух от моя баща и учител, че от момента, в който човекът казва „сега, тъй като има опора и вече не стои между небето и земята”, той е принуден да падне от стъпалото си, тъй като тогава той нарушава състоянието „над знанието“.
Според това излиза, че именно оттеглянето от степента, която е имал, му оставя впечатление, да знае още веднъж как да внимава, да не нарушава състоянието на вяра над знанието, а винаги да оправдава Висшето управление.
„И ето, стълба е поставена на земята и върхът ѝ достига до небето, и ето ангелите на Всесилния се качват и слизат по нея”. Коментаторите питат: трябвало да се каже „слизат” и след това „се качват”. За да го разберем по пътя на работата, трябва да обясним, че стълбата намеква на човека, че човекът стои долу на земята, но главата му достига до небето. Тоест когато човекът започва да върви нагоре, той достига до небето и не трябва да се оплаква от това, че стълбата е поставена на земята.
Но първо трябва да разберем какво е „на земята”, че виждаме, че земята е най-ниското нещо, че няма нищо по-долу от нея. И въпреки това виждаме, че всички хубави сгради и добри плодове идват точно от земята.
Известно е, че земята намеква за желанието за получаване, което е основата и цялото творение, и цялото зло, което съществува в света, произтича от това желание, както е известно, че във всички войни и убийства и подобни, желанието за получаване е коренът на всичко това. И това се нарича „стълба поставена на земята”, че човекът е поставен от началото на идването си в света на земята, което е от думата „ерце” (ще поискам), тоест „аз искам да получавам”. И това е състояние на низост, и няма нищо по-долу от него. Но „върхът ѝ достига до небето”, тоест, че точно чрез това, че стълбата е поставена на земята, тоест „ще поискам“ „ерце” , думата „арца” (на земята) има две значения:
а. От думата „ерце” (ще поискам), тоест „аз искам”,
б. От думата „арец” (земя), която е свойството низост.
Както е известно, основата на творението е само желание за получаване, защото в началото на творението е възникнало само желанието за получаване. И след това са се извършили поправяния, наречени уподобяване по форма, чийто смисъл е, че долното, наречено земя, достига до уподобяване с небето, което се нарича отдаване. И това може да се обясни така, че човекът, въпреки че стои на земята, въпреки това е способен да извърши такова поправчне, че главата му, наречена край на стълбата, достига до небето, да бъде в подобие по форма с небесата, която е свойството получаване заради отдаване.
И както в началото на творението първо е възникнал получаващият, и след това се е поправил заради отдаване, както стълбата, посочваща човека, стои на земята. Началото е в земното и след това достига до небето. И да не се впечатлява от това, че човекът вижда, че е изпълнен със земното, и няма в него никакви искри на отдаване, и не може да повярва, че тялото му реално ще се съгласи да работи само за отдаване, а да повярва, че Твореца желае пътя и реда на работа да бъде точно по такъв начин, че стълбата да стои на земята, и върхът ѝ достига до небето.
С това ще разберем написаното: „И ето ангелите на Всесилния се качват и слизат по нея”. И коментаторите питат: нали ангелите са в небесата, а трябваше да напише първо „слизат” и след това „се качват”. И може да се обясни, че се има предвид човек, който е пратеник на Твореца, защото ангелът се нарича пратеник. И тези хора, които вървят по пътя на Твореца, се наричат ангели на Всевишния. И те първо се качват, чрез това, че стълбата стои на земята, и достигат до края на стълбата, който се нарича „върхът ѝ достига до небето”. „И след това слизат”, чийто смисъл е, че всички подеми и падения са по причина, че стълбата има два края:
1. „Стои на земята”, тоест мястото на низостта.
2. И от другата страна „върхът ѝ достига до небето”
Тоест че в степента, в която той цени „върхът ѝ достига до небето”, тогава той може да почувства низостта на „стои на земята” и да се огорчава от това, че се намира в земното. Докато ако няма истинско понятие за „върхът ѝ достига до небето”, няма как да се впечатли от това, че се намира в състояние на падение.
Излиза, че обяснението ще бъде, че в степента, в която той се качва до „върхът ѝ достига до небето”, тогава той може да оцени степента на низостта на падението. И това е обяснението на написаното първо „се качват”, и след това „слизат”, по причина, че човек не чувства, че се намира в състояние на падение, освен в степента, в която оценява важността на небесата.
И това е „се качват”, и след това „слизат”, защото стълбата, по която човекът трябва да се качва, за да изпълни предназначението си, за което е изпратен в този свят от Твореца, започва от стъпалата на „стълба поставена на земята и върхът ѝ достига до небето”. Тоест от началото на низостта, което е желанието за получаване от страна на природата му, „и върхът ѝ”, тоест в края на стълбата той трябва да достигне до небето, което е свойството само да отдава, което се нарича „небе', защото земята се нарича „получаващ” и небето се нарича “отдаващ”.
И още може да се обясни „се качват и слизат”, че човекът трябва да знае, когато чувства, че се намира във време на падение, например, когато човекът се занимава с търговия, или работи в завод, или просто върви по улицата и подобни, внезапно се пробужда от съня си, и вижда себе си, че се намира в състояние на падение, тогава той трябва да знае, че това му идва, тоест това знание, че е в низост, от страна на подема. И това се нарича първо „се качват” и след това „слизат”, защото ако нямаше подем на стъпало от страна на пробуждане отгоре, нямаше да дойде до това усещане, а го призовават свише.
Излиза според горното, че цялата ни работа се извършва в „стълбата стои на земята и върхът ѝ достига до небето”. Тоест при стълбата човек има две свойства, с двете свойства той се качва по стълбата на живота:
1. „Стълбата стои на земята“, което е желанието за получаване, поставено у него в свойството земя, която е свойството низост, че земя се нарича получаващото свойство „некева“ (женско), което получава от небесата, а небеса се нарича свойството „захар“ (мъжко), отдаващото свойство. „И върхът ѝ достига до небето”, тоест свойството отдаване, което се нарича небе, у него е свойството глава, тоест важно нещо. И в тази степен, в която свойството отдаване се счита от него за глава, в тази степен земята, която е свойството желание за получаване, се счита за него свойството „ще поискам“, (ерце), тоест низост.
2. „Земята“ (арец), тоест „ще поискам“ (ерце) у него се нарича глава (рош). И свойството небе се нарича за него низост.
И ето “ангелите на Всевишния” означава: този, който прави сметка, че е дошъл в този свят по поръчка на Творца да извърши поправяне, тогава той се нарича свойството “ангели на Всевишния се качват и слизат” по нея, тоест те виждат стълбата на живота, която е поставена на земята, че желанието за получаване е свойството низост.
„И върхът ѝ достига до небето”, тоест както е казано по-горе, че у него небето е свойството отдаване. Тоест, че те чакат да стигнат до свойството отдаване, защото основната им работа е да доставят наслаждение на Твореца. И това е у тях свойството връх, глава. И когато те получават желание да могат да отдават, това се нарича у тях свойството подем. И на това те се надяват. И когато са поставени под властта на „ще пожелая“, както е казано по-горе, тогава чувстват свойството низост. И те се надяват само да отдават на Творца.