Цел на групата - 1. 1-1 (1984)
Цел на групата - 2. 1-2 (1984)
За любовта към другарите. 2 (1984)
За любовта към другарите - 1. 3 (1984)
Човек да помогне на ближния. 4 (1984)
Какво ни дава правилото възлюби ближния. 5 (1984)
Любов към другарите - 2. 6 (1984)
Според изясненото за правилото „Обичай ближния си“ . 7 (1984)
Кое изпълняване на Тора и заповедите очиства сърцето. 8 (1984)
Човек да продаде гредите на своя дом. 9 (1984)
До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново. 10 (1984)
Въпросът за заслугата на бащите. 11 (1984)
За важността на групата. 12 (1984)
Понякога наричат духовността с името "нешама". 13 (1984)
Винаги човек трябва да продаде всичко, което има и да се ожени за дъщерята на мъдрец. 14 (1984)
Възможно ли е свише да дойде нещо отрицателно. 15 (1984)
Относно отдаването. 16 (1984)
За важността на другарите. 17-1 (1984)
Редът за събиране на гругата. 17-2 (1984)
И ще бъде, когато дойдеш на земята, която Твореца Всесилен твой ти дава. 18 (1984)
Вие всички стоите днес. 19 (1984)
Направи си Рав и си купи другар - 1. 1 (1985)
Относно клона и корена. 2 (1985)
Относно истината и вярата. 3 (1985)
Ето потомството на Ноах. 4 (1985)
Тръгни си от земята твоя. 5 (1985)
И му се яви Твореца в Елоней-Мамре. 6 (1985)
Животът на Сара. 7 (1985)
Направи си рав и си купи другар - 2. 8 (1985)
И се бореха децата в утробата ѝ. 9 (1985)
И излязъл Яаков. 10 (1985)
За спора между Яков и Лаван. 11 (1985)
И се заселил Яков в земята, в която е живял неговия баща. 12 (1985)
Канара, опора на моето спасение. 13 (1985)
Аз Съм първ и Аз Съм последен. 14 (1985)
И обърнал Хизкияу лицето свое към стената. 15 (1985)
Колкото повече го изтощавали. 16 (1985)
Знай отрано и го положи на своето сърце. 17 (1985)
За обвинителите. 18 (1985)
Да отидем при Фараона - 1. 19 (1985)
Който е ожесточил сърцето си. 20 (1985)
Винаги трябва да различаваме Тора от работата. 21 (1985)
Цялата Тора е едно свято име. 22 (1985)
На леглото ми през нощта. 23 (1985)
Три времена в работата. 24 (1985)
Във всичко трябва да се различава светлина и кли. 25 (1985)
Покажи ми Твоята слава. 26 (1985)
Статия за завръщането. 27 (1985)
Статия за разузнавачите. 28 (1985)
Близък е Творецът към всички призоваващи Го. 29 (1985)
Три молитви. 30 (1985)
Човек не счита себе си за грешник. 31 (1985)
Относно възнаграждението на получаващите. 32 (1985)
Грешниците на Исраел. 33 (1985)
И аз молих Творецът. 34 (1985)
когато човек знае какво е това трепет пред Твореца. 35 (1985)
И беше вечер, и беше утро. 36 (1985)
Кой свидетелства за човека. 37 (1985)
Праведник, на когото му е добре, праведник, на когото му е зле. 38 (1985)
Чуй нашия глас. 39 (1985)
И отиде Моше. 1 (1986)
Послушайте, небеса. 2 (1986)
Какво значи, че с помощта на Тора, човек се удостоява с мир и праведност. 3 (1986)
Относно милостта. 4 (1986)
Относно уважението към бащата. 5 (1986)
Относно увереността. 6 (1986)
Важността на молитвата на многото. 7 (1986)
За помощта идваща свише. 8 (1986)
За ханукалната свещ. 9 (1986)
Относно молитвата. 10 (1986)
Истинската молитва е основана на истинска потребност. 11 (1986)
В какво е основната потребност, за която е нужно да се молим. 12 (1986)
Come unto Pharaoh – 2. 13 (1986)
Защо е нужно да се вземат келим на заем от египтяните. 14 (1986)
Молитва на многото. 15 (1986)
Защото Твореца избра за Себе си Яков. 16 (1986)
Ред на събранието. 17 (1986)
Кой довежда до молитва. 18 (1986)
Радост. 19 (1986)
Ако е съгрешил и признае вината си. 20 (1986)
За вярата над знанието. 21 (1986)
Ако жената зачене. 22 (1986)
За трепета и радостта. 23 (1986)
Разликата междо милостинята и подаръка. 24 (1986)
Мярката на изпълнение на заповедите. 25 (1986)
Близкият път и далечният път. 26 (1986)
Твореца и Исраел отидоха в изгнание. 27 (1986)
Няма общност по- малко от десет. 28 (1986)
Лишма и ло лишма. 29 (1986)
Клипа предшестваща плода. 30 (1986)
Относно кърменето и зараждането. 31 (1986)
Защо по време на молитва трябва да изпавиш краката си и да покриеш главата си. 32 (1986)
Какво са заповеди, които човек тъпче с крака. 33 (1986)
Съдии и стражници. 34 (1986)
Петнайсети ав. 35 (1986)
В какво е подготовката за Слихот. 36 (1986)
Добър и творящ добро на лоши и добри. 1 (1987)
Относно важността на осъзнаване на злото. 2 (1987)
Целият Израел има дял в бъдещият свят. 3 (1987)
Не можете да чуете добри неща от лош човек. 4 (1987)
В какво е ценността на работат спрямо възнаграждението. 5 (1987)
Важността на вярата, която винаги присъства. 6 (1987)
Чудото на Ханука. 7 (1987)
Разликата между истинската милостта и не истинската . 8 (1987)
Величието на човека звиси от големината на неговата вяра в бъдещето. 9 (1987)
В какво е тежестта на злословието и против кого е насочено то. 10 (1987)
Пурим и когато е заповядано ""ад де-ло яда"". 11 (1987)
Какво е ""половин шекел"" в духовната работа - 1. 12 (1987)
Защо празникът на маца се нарича ""Песах"". 13 (1987)
Връзката мужду Песах, маца и марор. 14 (1987)
Две свойства в святаостта. 15 (1987)
Разликата между общата и индивидуалната работа (клал ве прат). 16 (1987)
Същност на строгостта на забраната да се обучават идолопоклонниците на Тората. 17 (1987)
Каква е подготовката за получаване на Тора - 1. 18 (1987)
Какво е скрито и явно в работата за Твореца. 19 (1987)
Какво е лична собственост на човека. 20 (1987)
Какво са мръсни ръце в духовната работа. 21 (1987)
Какъв е подаръкът, който човек моли от Твореца. 22 (1987)
Мир след конфликт е по-важен, отколкото, когато въобще няма конфликт. 23 (1987)
Какво е безпричинна ненавист в духовната работа. 24 (1987)
Какво е сериозност в духовната работа. 25 (1987)
Какво е лека заповед. 26 (1987)
Какво е проклятие и благословение в духовната работа. 27 (1987)
Какво означава ""не добавяй и не отнемай"" в работата. 28 (1987)
Какво означава ""по страданията и отплатата"". 29 (1987)
Какво е това "" война за власт"" в работата- 1. 30 (1987)
Какво е сключване на съюз в духовната работа. 31 (1987)
Защо животът се дели на два вида. 1 (1988)
Каква е степента на връщането. 2 (1988)
Какво означава, че името на Твореца е "" истина"". 3 (1988)
Какво е ""молитва за помощ и прошка"" в работата. 4 (1988)
Какво означава в работата "" Когато Исраел е в изгнание, Шхина е с него"". 5 (1988)
В какво е разликата между полето и човек на полето в духовната работа. 6 (1988)
В какво е важността на жениха, че греховете му се прощават. 7 (1988)
Какво значи, че молещият се трябва да обясни думите си, както следва. 8 (1988)
Какво означава, че праведникът страда от беди. 9 (1988)
Какво означават четири вида на тези, които отиват в Дома на Учене, в духовната работа. 10 (1988)
Две степени преди "" лишма"". 11 (1988)
Какво е Тора и занаят в духовната работа. 12 (1988)
Какво значи, че предводителят на народа това е и самия народ, в духовната работа. 13 (1988)
Необходимостта от любов към другарите. 14 (1988)
Какво значи, че благословията не се намира в пусто място, в духовната работа. 15 (1988)
На каква основа се строи святостта. 16 (1988)
Основната разлика между животинската и боцествената душа. 17 (1988)
Кога човек се нарича работник на Твореца в работата. 18 (1988)
Какво е сребро, злато, Исраел, други народи в духовната работа. 19 (1988)
Какво е възнаграждението в работата по отдаване. 20 (1988)
какво значи, че Тора е била дадена от тъмнината, в духовната работа. 21 (1988)
Какво е заслуги и грехове на праведника, в духовнта работа. 22 (1988)
Какво означава в духовната работа, че започват с ""ло лишма"". 23 (1988)
Какво знаяи ""Скритото е на Твореца, а разкритото на нас"" в духовната работа. 24 (1988)
Какво е подготовка в навечерието на съботата, в духовната работа. 25 (1988)
В какво е разликата между закона и правосъдието в духовната работа. 26 (1988)
Какво значи, че Твореца не търпи горделивия, в духовната работа. 27 (1988)
Какво значи скрито и явно управление на Твореца. 28 (1988)
Каква е разликата между служещите на Твореца и неслужещите. 29 (1988)
Какво да искаме от събранието на другарите. 30 (1988)
Кое действие на човека в духовната работа се отнася към Твореца. 31 (1988)
Какво са две действия по време на падение. 32 (1988)
В какво е разликата между общото и индивидуалното в духовната работа. 33 (1988)
Какво е ден и нощ в духовната работа. 34 (1988)
Каква е помощта в духовната работа, която човек трябва да моли от Твореца. 35 (1988)
Каква е степента на възвръщане. 1 (1989)
Какво е това голям и малък грях в духовната работа. 2 (1989)
С какво се отличава вратата на сълзите от всички останали врати. 3 (1989)
Какво е ""потоп"" в работата. 4 (1989)
Какво значи, че светът е сътворен под формата на милостиня. 5 (1989)
Какво е това ""над знаниета"" в духовната работа. 6 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Този, който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в съботата?"". 7 (1989)
Какво означава ""Ако доброто расте, то расте и злото"", в духовната работа. 8 (1989)
Какво означава в духовната работа, че бедствието, идващо към грешника, започва с праведника. 9 (1989)
Какво означава в духовната работа, че стълбата стои наклонена. 10 (1989)
Какви сили са нужни в работата. 11 (1989)
Какво е ""трапеза на жениха"". 12 (1989)
Какво е ""хляб на недоброжелателя"" в духовната работа. 13 (1989)
Какво означават думите ""И положи на своето сърце"". 14 (1989)
Какво означава, че праведниците се виждат благодарение на грешниците, в духовната работа. 15 (1989)
Какво означава забраната да се благославя празна маса, в духовната работа. 16 (1989)
Защо е забранено да поздравяваш другаря с мир, до момента преди да си благословил Твореца. 17 (1989)
Какво означава, че благословия не се намира над това, което се брои, в духовната работа. 18 (1989)
Какво значи в духовната работа, че съботата се нарича ""ша-бат"". 19 (1989)
Какво означава, че злото се издига и отклонява, в духовната работа. 20 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Пиян не се моли"". 21 (1989)
Какво означава, че преди Песах задават четири въпроса. 22 (1989)
Какво означава в духовната работа ""Ако е преглътнал марор, няма да изпълни дълга"". 23 (1989)
Какво означава ""Нека благословията на обикновения коен не бъде без значение в твоите очи"", в духовната работа.. 24 (1989)
Какво означава в духовната работа: ""Човек, който има недостатък, няма да се приближи"". 25 (1989)
Какво означава ""този, който осквернява себе си, оскверняват го свише"" в духовната работа. 26 (1989)
Какво са това страдания в духовната. 27 (1989)
На кого е нужно знание, че човек да издържи на изпитанието. 28 (1989)
Какво е подготовка за получаване на Тора - 2. 29 (1989)
Какво значи запалване на светилника в духовната работа. 30 (1989)
Какво означава, че не трябва да се обучават на Тора идолопоклонниците, в духовната работа. 31 (1989)
Какво означава, че маслото се нарича добри дела, в духовната работа. 32 (1989)
Какво е свойството разузнавачи в духовната работа. 33 (1989)
Какво е мир в духовната работа. 34 (1989)
Какво е ""нямащите синове"" в духовната работа. 35 (1989)
Какво означава ""Защото това е вашата мъдрост и разум в очите на народите"" в духовната работа. 36 (1989)
Какво означава ""път, който в началото е трънлив, а в каря гладък"" в духовната работа:. 37 (1989)
Какво са ""съдии и стражници"" в духовната работа. 38 (1989)
Какво означава ""Тора говори само за злото начало"" в духовната работа. 39 (1989)
Какво означава ""Всеки ден трябва да бъдат в очите ти като нови"" в духовната работа. 40 (1989)
График за деня. 41 (1989)
Какво означава "" Така ,че ние да сме главата, а не опашката"" в духовната работа. 1 (1990)
Какво е „провал“ в духовната работа. 2 (1990)
Какво означава, че света е създаден за Тора. 3 (1990)
Какво означава, че основното поколение на праведниците - това са добрите дела, в духовната работа. 4 (1990)
Какво означава, че земята не е давала плодове, докато не е бил създаден човека, в духовната работа. 5 (1990)
Кога човек трябва да се ползва от гордостта в духовната рабоата. 6 (1990)
Кога е време за молитва и кога е време за благодарност в духовната работа. 7 (1990)
Какво означава, че Есав се нарича човек на полето, в духовната работа. 8 (1990)
Какво значи, че стълбата е поставена на земята, а върха й достига небето. 9 (1990)
Какво означава в духовната работа, както са казали нашите мъдреци, че цар Давид не е имал живот. 10 (1990)
Какво означава в духовната работа, че ханукалният светилник се поставя от ляво на входа. 11 (1990)
Какво означава, че Тора се нарича средна линия, в духовната работа -1. 12 (1990)
Какво означава, че благодарение на съединението на Твореца и Неговата Шхина ще се изкупят всички грехове, в духовната работа. 13 (1990)
Какво означава ""истинска милост"" в духовната работа. 14 (1990)
Какво означава, че докато не паднал владетеля на Египет, не е имало отговор на техните вопли, в духовната рабоата. 15 (1990)
Какво значи ""заради нетърпение и трудна работа"" в духовната работа. 16 (1990)
Каква помощ получава идващият да се пречисти. 17 (1990)
Какво означава, че съботната реч не трябва да бъде подобна на делничната реч, в духовната работа. 18 (1990)
Какво означава,че Тора се нарича средна линия, в духовната работа. 19 (1990)
Как во е ""половин шекел"" в духовната работа - 2. 20 (1990)
Какво означава ""Както Аз даром, така и вие даром"" в духовната работа. 21 (1990)
Какъв е редът на изтриването на Амалек. 22 (1990)
Какво означава, че Моше се е затруднявал в определяне на новолунието, в духовната работа. 23 (1990)
Какво означава, че всеки, който се принася в жертва чрез всеизгаряне, е от мъжки пол, в духовната работа. 24 (1990)
Какво означава ""Хвалете Твореца, всички народи"" в духовната работа. 25 (1990)
Какво означава: ""Няма свят като Твореца, защото няма никой друг, като Тебе"" в духовната работа. 26 (1990)
Какво означава, че всяка тревичка има управляващ свише, който я бие, казвайки й ""расти"", в духовната работа. 27 (1990)
Какво е ""да предупреди големите за малките"" в работата. 28 (1990)
Какво означава ""Тора изтощава силите на човека"" в духовната работа. 29 (1990)
Какво означава, че закон и правосъдие са иманата на Твореца, в духовната работа. 30 (1990)
Какво означава, че най-висшата благословия не почива на това, което се брои в духовната работа. 31 (1990)
Какво означава, че Исраел изпълняват желанието на Твореца, в духовната работа. 32 (1990)
Какво означава ""земата се уплаши и замълча"" в духовната работа. 33 (1990)
Какво е това ""обикновени съдове"" в духовната работа. 34 (1990)
Какво означава ""наслаждаващият се на трапезата на жениха"" в духовната работа. 35 (1990)
Какво означава, че синовете на Есав и Ишмаел не са изкали да приемат Тора, в духовната работа. 36 (1990)
Какво означава ""Шхина свидетелства за Исраел"" в духовната работа. 37 (1990)
Какво означава ""Чашата на благословението трябва да бъде пълна"" в духовната работа. 38 (1990)
Какво означава ""Всеки скърбящ за Йерусалим се удостоява и го вижда в радост"" в духовната работа. 39 (1990)
Какво означава ""Защото вие сте най-малочислени от всички народи"" в духовната работа. 40 (1990)
Какво означава ""леки заповеди, които човек тъпче с краката си"" в духовната работа. 41 (1990)
Какво означава благословение и проклятие в духовната работа. 42 (1990)
Какво означава ""Не си посаждай Ашер до жертвеника"" в духовната работа. 43 (1990)
Война за власт в духовната работа - 2. 44 (1990)
Какво означава ""Скритото е на Твореца наш Всесилен"" в духовната работа. 45 (1990)
Начин на работа, установен от Баал аСулам. 46 (1990)
Какво означава ""Нямаме друг цар, освен Тебе"" в духовната работа. 1 (1991)
Какво означава ""Върни се, Исраел към Твореца свои Всесилен"" в духовната работа. 2 (1991)
Какво означава ""грешникът ще подготви, а праведникът ще облече"" в духовната работа. 3 (1991)
Какво означава, че разрушителят е бил вътре в потопа и е убивал, в духовна работа. 4 (1991)
Какво означава, че добрите дела на праведниците са тяхното потомство, в духовната работа. 5 (1991)
Какво е това ""пастири на стадото на Авраам и пастири на стадото на Лот"" в духовната работа. 6 (1991)
Какво е това човек и какво е животно в духовната работа. 7 (1991)
Какво означава ""И Авраам е бил стар на края на дните"" в духовната работа. 8 (1991)
Какво е ""миризмата на неговата дреха"" в духовната работа. 9 (1991)
Какво означава, че царят стои в своето поле, когато зърното стои на купища. 10 (1991)
Какво означава, че злото начало и доброто начало пазят човека, в духовната работа. 11 (1991)
Тези свещи са святи. 12 (1991)
Какво означава: "" Ти си предал силните в ръцете на слабите"" в духовната работа. 13 (1991)
Какво означава, благославянето на човека е благославяне на синовете, в духовната работа. 14 (1991)
Какво означава благословението: ""сътворилият за мен чудо на това място"" в духовната работа. 15 (1991)
Какво означава: за да разбереш, че Твореца е Всесилен, е нужно ""И положи на сърцето свое"" в духовната работа. 16 (1991)
Какво означава: "Защото Аз ожесточих сърцето му" в духовната работа. 17 (1991)
Какво означава, че трябва да вдигаме дясната ръка над лявата, в духовната работа. 18 (1991)
Какво значи ""Стани, Творец и ще се разпръснат враговете Твои"" в духовната работа. 19 (1991)
Какво означава ""Няма нещо, което да няма свое място"" в духовната работа. 20 (1991)
Какво означава в духовната работа, че преди Пурим четат седмичната глава ""Захор"" (Помни). 21 (1991)
Какво означава ""роза сред тръни"" в духовната работа. 22 (1991)
Какво означава ""чистота на пепелта на крава"" в духовната работа. 23 (1991)
Какво означава, че човек трябва да роди син и дъщеря, в духовната работа. 24 (1991)
Какво означава, че човек направил възвръщане, трябва да бъде в радост . 25 (1991)
Какво означава разкриване на мярка и скриване на две в духовната работа. 26 (1991)
Какво означава ""жена зачеваща първа, ражда момче"" в духовната работа. 27 (1991)
Какво означава святост и чистота в духовната работа. 28 (1991)
Какво означава, че първосвещеникът трябва да вземе девственица за жена, в духовната работа. 29 (1991)
Какво означава, че за този, който е бил на дългият път, Песах се отлага за втория Песах, в духовната работа. 30 (1991)
Какво означава, че милостинята за бедните създава Святото име, в духовната работа. 31 (1991)
Какво е ""знамена"" в духовната работа. 32 (1991)
Какво означава ""Твореца обръща своя лик"" в духовната работа. 33 (1991)
Какво означава ""Вкусва техните плодове в този свят, а резултатът се натрупва в бъдещия свят"" в духовната работа. 34 (1991)
Какво е ""разузнавачи "" в духовната работа. 35 (1991)
Какво означава ""мир, мир за далечния и близкия"" в духовната работа. 36 (1991)
Какво е ""Тора"" и какво е ""закон на Тора"" в духовната работа. 37 (1991)
Какво означава дясна линия в духовната работа. 38 (1991)
Какво означава, че дясната трябва да е повече от лявата, в духовната работа. 39 (1991)
Какво е истина и лъжа в духовната работа. 40 (1991)
Какво да прави човек, ако той се е родил с лоши свойства. 41 (1991)
Какво означава: Волът познава своя господар Исраел не го познава"" в духовната работа. 42 (1991)
Какво означава "И ще Ме видиш отзад, а Моят лик няма да се вижда" в духовната работа. 43 (1991)
Каква е причината, заради която Исраел са се удостоили да наследят земята, в духовната работа. 44 (1991)
Какво означава, че съдията трябва да съди абсолютно справедливо, в духовната работа. 45 (1991)
Какво е ""син любим"" и ""син омразен"" в духовната работа. 46 (1991)
Какво означава, че дясната и лявата противоречат една на друга, в духовната работа. 47 (1991)
Библиотекаchevron_right
Рабаш/Статии
chevron_right
Вие всички стоите днес
 

Вие всички стоите днес

Статия 19, 1984

Коментаторите питат за написаното: „Вие всички стоите днес, главите ви, коленете ви, старейшините ваши, охраняващите ви и всеки човек от Исраел“. Защо започва с множествено число „вие“ и завършва с единствено „всеки човек от Исраел“. Авторът на книгата „Маор ва-шемеш“ обяснява, че това, че се говори в множествено число и в единствено число, намеква за любовта към другарите. Благодарение на това, че сред тях са „главите ви, коленете ви и т. н.“ и от всяко място никой не вижда себе си по-висок от който и да е човек от Исраел, а всички са равни в това, че никой няма претенции към другите. Затова свише също постъпват така, по принципа мяра за мяра. Затова надолу се предава цялото добро.

И ето, съгласно нашият път, като изучаваме всичко на една тема, се получава по следния начин. Човек трябва да приеме небесната Малхут „като бик под ярем и магаре под товар“, които са свойството моха (разум) и либа (сърце). Тоест цялата работа на човека трябва да бъде за отдаване.

Съгласно това излиза, че ако човек работи за отдаване и не иска никаква компенсация, а желае само да извършва свята работа и не се надява да му дадат някакво допълнение към това, което има. Тоест не желае дори някакво допълнение към работата. Тоест в това, че получава някакво знание, че върви по правилния път, че разбира се това е правилно искане, все пак, от това също се отказва, тъй като иска да върви със затворени очи и да вярва в Твореца. И прави това, което е във възможностите му и е радостен от участта си.

Дори да чувства, че има хора, които имат някакво разбиране в работата за Твореца а той вижда, че е опустошен от всичко. Тоест много пъти когато той също чувства вкус в работата, а понякога чувства, че е в категорията „главите им“. Това означава, че понякога мисли че сега е стигнал до стъпало и че е невъзможно да може да слезе до състояние на низост. Което означава такова състояние, в което ако не иска да се занимава с работата за Твореца, трябва да извърши голямо усилие да застави тялото си. И тогава, това което прави, се случва по принуда, защото той няма никакво желание да работи, а тялото иска само покой и нищо не го интересува.

И тогава той чувства, че вече е стигнал до ясното осъзнаване, че няма нищо друго в света, освен да работи за отдаване. И тогава, разбира се че има вкус в работата. И когато гледа предишните си състояния, не може да (ги) разбере сега, когато е в състояние на подем. Затова съгласно всички преценки той решава, че сега вече няма никаква възможност някога да има падение.

Но понякога, след ден или след час, или след няколко минути той изпада в състояние на низост. Дотолкова, че не чувства на мястото, че е паднал от състоянието на подем в „дълбочината на велика бездна“. А понякога, след час или два часа, изведнъж вижда, че е паднал от върха. Тоест от това, че дотогава е бил сигурен, че е герой сред героите, но той е като всеки човек от Исраел, тоест, като обикновения народ. И тогава започва да измисля съвети в сърцето си: „Какво да правя сега, как мога отново да се издигна до състоянието на гадлут (голямо състояние), което имах?“

Тогава човек трябва да върви по пътя на истината, тоест, да каже, че това, че сега се намирам най-ниско, означава, че свише нарочно ме отхвърлиха, така че да разбера дали наистина искам да извършвам святата работа за отдаване, или искам да бъда работник на Твореца, тъй като това ми дава повече от всичко останало.

И тогава, ако човек може да каже: „Сега искам да работя за отдаване и не искам да извършвам свята работа, за да получа някакво удовлетворение от работата. Защото ми е достатъчно едно - да извършвам святата работа като всеки човек от Исраел, който отива да се моли или да учи някакъв урок от дневния лист (Талмуд) и няма време да мисли с какво намерение учи или се моли, а просто изпълнява някакво просто действие, без никакво специално намерение. Тогава той отново влиза в святата работа, защото иска сега просто да бъде работник на Твореца, без никакви предварителни условия.

Затова е написано: „вие всички стоите днес“. Тоест всички частни състояния, които преминавате, всички състояния, които сте имали - състояния на гадлут или състояния по-малки от гадлут, които са се считали за средни и подобни, вземате всички лични състояния и не взимате под внимание стъпало по отношение на стъпало, тъй като за вас не е важна някаква компенсация, важно е само, че изпълняваме волята на Твореца, Той ни е заповядал да изпълняваме заповедите и да изучаваме Тора и го осъществяваме като всеки обикновен човек от Исраел. Тоест състоянието, в което той се намира сега, е важно за него, както ако мислеше че се намира в състояние на гадлут. Тогава „Твореца Всесилен твой сключва с теб днес“.

Това означава, че тогава Твореца сключва с него съюз. Тоест именно във времето в което човек приема работата за Твореца, без каквито и да е условия и е съгласен да извършва святата работа без никаква компенсация, това се нарича „смирение без никакви условия“. Тогава Твореца сключва с него съюз.

И сключването на съюза, както е обяснил моят баща и учител е когато двама души виждат, че се обичат един друг, тогава те сключват съюз помежду си, че ще останат в своята любов завинаги. И попитал: ако те се обичат един друг и разбират, че любовта им няма да прекъсне, в такъв случай защо е нужен съюз? И за какво сключват този съюз, тоест, за чия полза? Това означава, какво печелят от това, че са извършили сключване на съюз? Дали е просто церемония или е с някаква полза?

И казва, че сключването на съюза се състои в това, че както сега те разбират, че си струва всеки от тях да обича другия по причините, които виждат сега, че всеки от тях чувства че другия се грижи само за неговото благо, тогава те сключват съюз. И както сега никой няма претенции към другаря си, иначе не биха сключили съюз, тогава си казват един на друг, че си струва да сключат съюз веднъж завинаги. Тоест страшно е да се помисли, ако възникне ситуация единият да има претенции към другия, тогава всеки ще си спомни сключването на съюза, който са извършили когато между тях явно (се е чувствала) любовта.

Така и сега, макар да не усещат тази степен на любов, която е била тогава, все пак те пробуждат любовта, която е била и не гледат състоянието, в което се намират сега и отново започват да си правят добро един на друг. Затова сключването на съюза е полезно. Тоест макар вкуса на любовта, който е бил, когато между тях е царила любовта е изчезнал, но благодарение на това, че са сключили съюз, имат сила отново да пробудят любовта, която им е светила в миналото и я връщат в бъдещето.

Съгласно това излиза, че сключването на съюза главно се извършва за бъдещето. И това е подобно на договор, който се сключва и да не могат да се откажат от него, когато видят, че нямат повече любовта, която са имали. И благодарение на тази любов са изпитвали голямо наслаждение, когато всеки от тях е правил добро за другия. И сега, когато любовта е нарушена, от това следва, че няма сили, които да позволят на някого да прави нещо доброто за ближния.

И ако те искат да направят нещо добро за другаря си, тогава трябва да погледнат сключения съюз, който са имали тогава и от това трябва да изградят любовта отново. Тоест както човек сключва договор с другаря си, тогава договора ги свързва да не могат да се разделят един от друг.

От тук излиза, както беше казано преди: „вие всички стоите днес“. Тоест, че са важни частните детайли: „Главите ви, коленете ви, охранителите ви, всеки човек от Исраел“. Тоест от всички високи стъпала, които е имал, за него сега се счита, че се намира в състояние на „всеки човек от Исраел“. И той приема това състояние както в случаите когато е имал по-добри състояния, според неговото мнение. И казва: „Аз върша своето, а Твореца, това, което иска да ми даде, и съм съгласен, и нямам никаква критика“. Тогава той се удостоява със сключването на съюз, както беше казано по-горе. Това означава, че връзката остава завинаги, тъй като Твореца е сключил съюз с него завинаги.

Съгласно казаното следва да се обясни: „Скритото за Твореца, Всесилния наш, а откритото е за нас и за нашите деца вовеки, за да се изпълнят всички думи от тази Тора“. И следва да се разбере какво иска да ни каже този стих. Не може да се каже, (че той иска да ни каже), че не знаем скритото, а само Твореца го знае. Не може да се каже така, защото и без този стих виждаме, че не знаем какво е скрито от нас. Ако е така, този стих какво трябва да ни каже?

Известно е, че има скрито и разкрито. Което означава, че в практичната част, това което правим, тава и виждаме, правим или не. И ако тялото не иска да изпълнява заповедта, съветът е човек да застави себе си, защото е задължен да изпълни заповедта, иска или не. Излиза, че в разкритото може да се говори за принуждаване.

Скритото е намерението за заповедта. Тук човек не може да види какво е намерението на другия в момента на изпълнението. Също и самият човек, изпълняващ действието, не може да знае дали не се самоизмамва по време на неговото изпълняване. Той мисли, че няма никакво друго намерение, а изцяло е насочен към Твореца. Докато действието се нарича „разкрита част“. Не може да се каже, че човек измамва себе си, мислейки, че слага тфилин, а всъщност това не е тфилин или жената може да се самоизмамва, че запалва съботните свещи, а всъщност не ги запалва.

В същото време, по отношение на намерението може да се каже, че човек се самоизмамва. Той мисли, че извършва лишма, а всъщност изцяло е в ло лишма. Също е невъзможно да се говори за принуждаване и не може да принуди мисълта си да мисли за това, което той иска. Защото за нещата, отнасящи се към усещанията или знанието, човек няма никаква власт да принуди разума си да разбира по начин, различен от този, който разбира или по начин, различен от този, който чувства.

И от тук ще разберем казаното по-горе, че няма какво да правим, освен да изпълняваме практичната част и това се нарича „Откритото за нас и нашите деца вовеки, за да се изпълнят всички думи на тази Тора“, тоест, заповядано ни е действие. Това означава, че действието ни е заповядано да извършим, дори по принуда.

А по отношение на намерението, наречено „скрита част“, върху него човек няма никаква власт. В такъв случай какво да направим, така че да можем да изпълним и скритата част? И в това човек винаги само трябва да извършва проверка, тоест да проверява себе си дали наистина върши всичко за отдаване или тялото се противи (на работата) за отдаване. И степента, в която той чувства, че е далеч от това, тогава дали вижда, че не е способен от своя страна да направи нищо. Защото това, че мисли да последва някои съвети, за да има възможност да изгради намерение „за отдаване“, не му помага.

И за това идва да ни съобщи този стих, че това, което касае лишма, наречено „скрита част“, се отнася към Твореца, Всесилен наш. Тоест само Твореца може да му помогне, а той самият няма никаква възможност да стигне до такава реалност и това не е в ръцете на човека, тъй като е над природата. Затова стихът казва „Скрито от Твореца Всесилен наш“, тоест че това се отнася за Него и Твореца трябва да даде силата, наречена „отдаване“.

И това, че са казали мъдреците (Кидушин 30): „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси как да го умъртви“. И ако Твореца не му беше помагал, той не би издържал. Както е казано: „Твореца няма да остави (човека) в ръцете му (на злото начало)“.

„Търси как да го умъртви“ означава, че то иска човек да прави всичко за получаване, което се нарича,че той е отделен от Източника на Живота. И по естествен начин те остават животни. Това, че са казали мъдреците: „Грешниците, докато са живи, се наричат мъртви“. Излиза, че „смърт“ се нарича, ако намерението му е насочено към получаване и това се нарича състояние на разделяне. А за да се удостои със състояние на сливане, тоест, да се удостои със сила на отдаване - за да има това - само Твореца може да му го даде, а не е във възможностите на човека да го достигне.

И затова са казали нашите мъдреци: „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси как да го умъртви…, и ако Твореца не беше му помагал, той не би издържал.“ Както е казано: „Твореца няма да го остави (човека) в ръцете му (на злото начало)“. И от това, което изяснихме, ще разберем стиха: „Скритото е на Твореца, Всесилният наш, а откритото е за нас и за нашите деца вовеки, за да се изпълни“. Тоест само практично действие трябва да изпълним, а скритата част трябва да извърши Твореца.

Но също и в скритата част имаме какво да направим, за да ни даде Твореца скритата част. Това произтича от правилото, че за всичко е необходимо пробуждане отдолу. Така е, защото има правило, че „няма светлина без кли“, което означава че „няма напълване без хисарон“, че не можеш да поставиш нещо, ако нямаш празно място и тогава слагаш това, което искаш. Но ако няма място за хисарон, тоест, празно място, как можем да сложим нещо?

Затова на нас ни е нужно място да видим, че ни липсва отдаващо кли, което се нарича „желание за отдаване“. И това е нашата светлина. Както изяснихме в предишните статии, че главната ни награда е ако достигнем желание за отдаване, наречено „отразена светлина“. Както е представено (в Общото въведение в книгата „Дървото на живота“ с коментарите „Паним масбирот“), „че цялото възнаграждение, на което се надяваме е отразената светлина“, виж там.

Затова, ако желанието за отдаване се нарича „светлина“, тогава хисаронът - когато вижда че няма силата на отдаване, се нарича „кли“. И той чувства, че това не му достига. Това означава, че той вижда какво губи от това, че няма всичко, което е наречено „сила на отдаване“. Затова, в степента на усещането му в него се образува хисарон. Това се нарича „кли“ и „празно място“ и на това място, в което не му достига силата на отдаване, сега има място, в което може да влезе напълването. И това се нарича, че светлината влиза в кли.

Но трябва да се знае, че за да получи това кли е необходима голяма работа. Та ние имаме келим, наречени „недостатъци“ и ние искаме да ги напълним. Те се наричат „келим на любов към себе си“, в които искаме да получим напълване. И тези келим са много важни, тъй като тези келим изхождат от Твореца, който ги е сътворил като съществуващо от несъществуващото, тъй като Той е искал да наслади творенията Си, тоест е желал да им даде напълване. И как може да даде напълване, ако няма място къде да влезе напълването? Затова е създал тези келим като съществуващо от несъществуващото, за да им даде благо и наслаждение. Излиза, че това е главното кли, което Твореца е създал.

Но тъй като кли, наречено „желание за получаване“ е желание да има подобие на формата, наречено сливане с Твореца и това кли не е годно за получаване на висшето благо. И сега е необходимо ново получаващо кли, обличащо се в предишното кли. И само благодарение на двете, тоест благодарение на това, че желанието за отдаване се облича на желанието за получаване, това кли е способно да получава.

От тук следва, че както предишното кли, наречено „желание за получаване идва от страна на Твореца и нисшият няма никаква част в работата на желанието за получаване, а всичко изхожда от Твореца, така и второто кли, наречено желание за отдаване, също изхожда само от Твореца. И нисшия не може да добави, както и в първото кли, наречено „желание за получаване“. А разликата е в това, че за отдаващото кли в началото трябва да има искане от нисшия, в което той да моли Твореца да му даде ново кли. За разлика от първото кли, което идва при него без каквото и да е пробуждане от страна на нисшия.