Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)

Цялата Тора е едно свято име

Статия 22, 1985

В книгата Зоар (Шмини, в коментара а-Сулам, т. 1) е казано: „Раби Ицхак започна: «И цялата Тора е едно свято име на Твореца»“. А в коментара а-Сулам се казва: „И цялата Тора е едно свято име на Твореца. И с Тора е бил сътворен светът“, тоест тя е била Неговият майсторски инструмент за сътворяването на света. А в т. 2 там е казано: „И с Тора е бил сътворен човекът. Както е казано: «И рече Всесилният: Да сътворим човека», тоест написано е в множествено число. Казал ѝ [на Тора]: «Аз и ти ще го утвърдим в света». Раби Хия казал: «Писмената Тора, която е Зеир Анпин, и устната Тора, която е Малхут, утвърдиха човека»“.

Виждаме тук три неща:

1. че цялата Тора е едно свято име;

2. че светът е сътворен с Тора;

3. че човекът е сътворен с Тора.

Известно е тълкуванието на нашите мъдреци за думата „в началото“ (бе-решѝт): „Заради Тора, която се нарича «начало» (решѝт), и заради Исраел, които се наричат «начало»“ — тъй като сътворяването на световете е било, за да „стори добро на Своите творения“, тоест заради душите, за да получат душите благо и наслада. Следователно от страна на Твореца има само отдаване. А какво липсва на творенията, за да получават? Учили сме, че за да възникне подобие на формата, творенията трябва да придобият кли, наречено „желание за отдаване“.

И тъй като желанието за отдаване не е от природата, нужно е нещо, което да даде на човека тази сила, наречена „желание за отдаване“. А тази сила, която низшият получава, за да има в ръцете си способността да отдава, идва чрез Тора, защото „светлината в нея го връща към Източника“. Оказва се според това, че както „решѝт“ е „Исраел“, така се нуждаем и от „Тора“, за да можем да получим благото и насладата. Затова и Тора се нарича „решѝт“, защото едното без другото не върви. И известно е изречението от Зоар, че „орайта (светлината), Исраел и Твореца са едно“. И според гореказаното, когато Исраел са усърдни в Тора, чрез това те се удостояват със свойството „Творец“, тоест със свойството „имена на Твореца“.

Излиза, че в Тора следва да се разграничат две неща:

1. Светлината на Тора, която идва, за да го върне към Източника, което е поправянето на келим.

2. Да се постигне светлината на Тора, която е свойството „свети имена“, наречено „разкриване на Неговата божественост пред творенията в този свят“ (виж в книгата „Даряване на Тора“, стр. 61).

И според това излиза, че когато изучаваме Тора, следва да се разграничат двете гореспоменати неща:

1. Да се привлича светлината, за да ни създаде келим на отдаване. А без светлината на Тора е невъзможно да се придобият тези келим. Поради това, на какво се надява той, когато очаква награда за изучаването на Тора? Цялото му желание е само да придобие това кли, наречено „кли на отдаване“. И това е именно след като е започнал работата по отдаване и е положил много усилия, за да може да извършва действия само с намерение да отдава. И едва тогава той може да стигне до знанието, че свойството на желанието за получаване, вложено в него от природата, е невъзможно да бъде отменено. И тогава той започва да разбира, че се нуждае от „небесна милост“ — че само Твореца може да му помогне да се удостои с келим на отдаване. И тази помощ идва от свойството „светлина на Тора“, както беше казано по-горе.

И затова по време на изучаването трябва винаги да се обръща внимание на това каква е целта му от изучаването на Тора, тоест какво трябва да изисква от изучаването на Тора. Тогава му се казва, че трябва първо да моли за „келим“, тоест да има келим на отдаване, наречени „подобие на формата“, чрез което се премахва съкращението и скриването, направени по отношение на творенията. И в тази мярка той започва да усеща светостта и започва да усеща вкус в работата за Твореца. И тогава той може да бъде в радост, защото светостта ражда радост, там където свети светлината на „стори добро на Своите творения“. Съвсем различно е, ако той все още не е решил, че трябва винаги да върви по пътя на отдаването, както са казали нашите мъдреци: „Всички твои дела да бъдат в името на небесата“. И това се нарича „подготовка на келим“, за да бъдат годни да приемат висшето изобилие, и той иска чрез изучаването да се удостои с келим на отдаване, както са казали нашите мъдреци: „Светлината в Тора го връща към Източника“.

А след като вече се е удостоил с келим на отдаване, тогава той достига до стъпало, наречено „постигане на Тора“, което е от свойството „имена на Твореца“, наречено на езика на святата книга Зоар: „орайта, Твореца и Исраел са едно“.

И с това ще разберем онова, което пише там в Зоар, т. 2: „У-бе-орайта етбарей бар-наш“, което означава: „С Тора е сътворен човекът“. И следва да се разбере каква е връзката между „Тора“ и „човека“, та да кажем, че „човекът е сътворен от Тора“. И трябва да предоставим онова, което са казали нашите мъдреци (Йевамот, 61): „И така казал раби Шимон бен Йохай: «Гробовете на идолопоклонниците не оскверняват в шатрата, както е казано: ’И вие сте Моите овце, овцете на Моето пасбище, вие сте човек’ — вие се наричате «човек», а идолопоклонниците не се наричат «човек»“.

И трябва да се знае какво е „свойството човек“, тоест кое стъпало е „човек“, така че идолопоклонниците да не могат да бъдат наречени с името „човек“. Ето, нашите мъдреци са казали за стиха (Брахот, 6б): „«В края на всичко, всичко ще бъде чуто: бой се от Твореца» — какво значи «защото в това е целият човек»?“. Казал раби Елазар: „Казал Твореца: Целият свят е сътворен единствено заради това»“.

Излиза, че „човек“ се нарича онзи, у когото има трепет пред небесата. И тъй като човекът е сътворен със зло начало, което го отдалечава от трепета пред небесата, какъв е тогава съветът, за да можем да кажем, че чрез това той ще се удостои с „трепет пред небесата“? На това идва отговорът, че чрез Тора той ще може да победи злото начало, както са казали нашите мъдреци: „Сътворих злото начало, сътворих Тора като подправка към него, защото светлината в нея го връща към Източника“. И според това може да се тълкува, че „човекът е сътворен чрез Тора“, тъй като причината, поради която може да възникне свойството „човек“, както беше казано по-горе, е именно чрез Тора. И това е смисълът на „С Тора е сътворен човекът“.

И по същия начин следва да се тълкува онова, което пише там в святата книга Зоар: „С Тора е сътворен светът“. И това е трудно за разбиране — каква връзка има Тора, която е нещо духовно и се нарича „имена на Твореца“, с материалния свят? И как произтича от нея материалният свят? И според гореказаното е понятно, че смисълът „светът е сътворен“ има предвид светът и всичко в него, тоест светът, в който се намират душите, тъй като целта на сътворението е била „да стори добро на Своите творения“, на душите — творенията да получат благо и наслада. И тъй като под сътворяването на света се разбира желанието за получаване, за да възникне „подобие на формата“ от клона към корена, както е известно, е имало съкращение, което означава скриване и изчезване, за да не бъде разкрита висшата светлина, която е свойство благо и наслада.

В такъв случай как е възможно съществуването на света — за да могат да получават и да не умрат, подобно на онова, което е било при разбиването на келим, които се разбили и умрели, защото не можели да насочват с намерение да отдават? Но чрез Тора, „чиято светлина връща към Източника“, ще получат келим на отдаване, в които келим могат да получават изобилие и наслада и ще съществуват, защото ще могат да получават с намерение за отдаване.

И това е смисълът на „С Тора е сътворен светът“. Че сътворяването на света, което е било заради „да стори добро на Своите творения“, е било веднага с намерение в името на небесата. И това е чрез Тора. Излиза от всичко гореказано, че ние трябва винаги да гледаме към целта, която е „да стори добро на Своите творения“. И ако злото начало идва при човека и му задава всички въпроси на Фараона, да не го отпраща с празни приказки, а да каже: сега, с твоите въпроси, аз мога да започна работата на отдаване.

Тоест да не казва за въпросите на злото начало, че то е дошло при него, за да го свали от стъпалото му, а обратно — да му даде място за работа, чрез което той ще се възкачи сега по стъпалата на съвършенството. Тоест всяко преодоляване в работата се нарича „свойството вървене в работата за Твореца“, защото „стотинка към стотинка се събират в голяма сметка“ — тоест всички преодолявания се събират в определена мярка, нужна за да бъде кли за получаване на изобилието.

А преодоляването означава, че се взема част от кли на получаване и се въвежда в келим на отдаване. И това е подобно на „масах“ (екран), който трябва да се постави върху „авиют“ (дебелина). Излиза, че ако той няма желание да получава, няма върху какво да постави масах. Затова, когато злото начало му носи странични мисли, тогава е времето да вземе тези мисли и да ги издигне „над разума“.

И това човек може да направи във всяко нещо, към което душата му се стреми — да не казва, че сега е получил отблъскване от работата, а да каже, че от небесата са му дали желания и мисли, за да има място, където да ги въведе в светостта. Излиза според това, че обратно — приближават го свише, затова са му изпратили работа.

И за това е казано: „Защото прави са пътищата на Твореца, праведните ще вървят по тях, а грешниците ще се препънат в тях“. Тоест ако се удостои, той получава чрез това издигане. А ако не (се удостои), той получава чрез това духовно падение. И редът на паденията е постепенен, при всеки според неговия ред. И като правило човек изпада в забрава — тоест забравя, че изобщо съществува такова нещо като работата, че трябва да се стреми към „двекут с Твореца“, а цялата енергия, която е имал, се влива в материални неща, тоест тогава той намира повече вкус в материалните неща.

Тоест докато е имал връзка с работата за Твореца, той е бил малко отдалечен от материалните неща. Тоест те (материалните неща) не са имали за него такава стойност, че да се съобразява с тях. Съвсем различно обаче е, когато започне да се отдалечава от работата — тогава всяко материално нещо, което в очите му е било маловажно, добива за него важна форма, дотолкова че най-малкото нещо му става голяма пречка и му слага преграда посред пътя, и той не може да върви напред.

А понякога по време на падението, което е получил, той все пак си спомня, че има духовна работа; тогава, когато си спомни за това, той изпада в униние, което го довежда дотам, че иска само да спи. Тоест иска да се откъсне от състоянието, в което се намира, и мисли, че чрез съня ще забрави всичките си състояния. А понякога той изпада в пълно отчаяние — тоест казва: „Не виждам у себе си никакъв напредък, а напротив — колкото сили влагам, а би трябвало да напредна малко според вложените усилия, за да постигна нещо духовно, виждам, че всеки път вървя назад; и със сигурност работа в такъв вид, тоест работа на отдаване, не е за мен, защото не съм годен за това“.

Като правило казват: „Защото съм слаб по характер, нямам силата, с която да мога да преодолея желанията си“. А понякога той става по-умен и казва: „Изобщо не виждам кой е онзи, който се е удостоил с нещо духовно“. Тогава, след всички спорове, които има с тялото си, и тялото му дава да разбере колко правилно говори — сто процента — това го довежда до състояние, в което иска да избяга от бойното поле и отново да влезе в материалния свят като цялото общество, и да не бъде по-умен от цялото общество, а да върви в общата бразда. И най-вече — той е уверен, че онова, което е решил, не може да бъде другояче.

И какво прави Твореца? След като вече (човекът) е забравил всичко, изведнъж той получава някакво пробуждане от Твореца и в сърцето му отново започва да се просмуква влечение към духовното, и отново започва да работи с упоритост, и силата на увереността действа вътре в него, сякаш сигурно ще се удостои с приближаване към Твореца, и забравя всички решения, които е взел с ясен ум и точно изчисление — до такава степен, че вече е бил „разкайващ се за предишните“, тоест сърцето му е съжалявало за това, че от самото начало е влязъл в такова блато, наречено „работа на отдаване“, и той е бил уверен, че неговото изчисление е сто процента правилно; но „итерута де-леила“ (пробуждане отгоре), което сега е получил, го кара да забрави всичко това.

И причината е, че такъв е редът на истинската работа — когато отгоре искат да покажат, че човекът е „нула и нищо“ с целия си разум, освен ако не помоли Твореца да му помогне; и ако това е истина, тоест той знае ясно, че няма никаква възможност човекът да има способността да излезе от състоянието, в което се намира под властта на егоистичната любов, наречена „египетско изгнание“, което действа както в ума, така и в сърцето.

Но ако човекът само казва, а не чувства сто процента, че не е в състояние да си помогне с нищо, тогава истинското приближаване отгоре не идва, а всичко се връща в кръг, както е било преди — тоест отново му идват мисли и желания от тялото, и отново започва, и отново предишните спорове, и отново изпада в гореспоменатите състояния, и отново решава, че ще избяга от бойното поле, както беше казано по-горе, и отново стига до горе споменатото решение. И после отново му идва свише някакво пробуждане, което се нарича „призив“ — когато го призовават и искат отново да го приближат към Твореца. И ако и тогава той не се усърдства в предоставената му възможност, то отново се връща същият ред, както е било преди това състояние, както беше казано по-горе.

И подобно на това намираме в Зоар (Тазриа, в а-Сулам, т. 6): „«Далеч от бисерите е продажбата ѝ» — трябвало е да се каже «цената» ѝ, тоест че е по-трудно да бъде купена, отколкото бисерите; защо се казва «продажбата» ѝ? И отговаря: «Всички онези, които не са напълно слети с нея и не са цялостни с нея — тя ги продава и ги предава в ръцете на други народи, както се казва: ’И изоставиха синовете на Исраел Твореца, и ги продаде в ръцете на Сисра’. И тогава всички те са далеч от тези висши свети бисери, които са тайните и вътрешната същност на Тора, и няма да имат дял в тях. И за това е казано: ’И далеч от бисерите е продажбата ѝ»’“.

Поради това човек не бива да се плаши, когато тялото понякога показва черни краски, а трябва винаги да се укрепва над разума и да не слуша съвета на тялото, когато то ни казва думи на разделение от светостта, а да се преодолява в истинска молитва; и несъмнено ще бъдем спасени да излезем от робството под властта на Египет и ще се удостоим със Спасение.