Барух Шалом Алеви Ашлаг

Относно клона и корена

Статия 2, 1985

Относно клона и корена. Ето „земята Израел” е клон на сфира малхут. „Малхут” се нарича кли, което е било сътворено от Създателя, за да бъде съд „кли” за получаване на изобилие, с което Създателят е искал да наслади Своите творения. Това кли се нарича „малхут”.

И редът е бил такъв, че първо било кли за получаване заради получаване. А после се е извършило поправяне, състоящо се в това, че в това кли може да получава, само при условие с намерение заради отдаване. И тогава висшето изобилие се привлича в това кли. И това поправяне било извършено така, че когато висшето изобилие идва към творенията, те да нямат никакъв недостатък, наречен „хляб на срама”.

А те биха могли да приемат висшето изобилие без ограничения, тъй като няма да имат срам в момента на получаване на изобилието. Защото цялото благо и наслаждение, които получават, те насочват само заради Твореца. Тогава автоматично те винаги ще привличат висшето благо с по-голяма сила, тъй като не може да се каже, че вече са отдали достатъчно на Твореца и вече не е нужно да Му отдават. Затова те винаги ще имат повод да привличат висшето изобилие.

Тогава, ако те получават висшето благо за себе си, тоест от любов към себе си, са принудени да бъдат ограничени заради срама. И те е трябвало да кажат, че ни е достатъчно благото и наслаждението, което Той ни е дал. И затова е било извършено поправяне, наречено съкращаване (цимцум), за да получат светлина в кли на малхут само при условие, че могат да получат заради отдаване.

И ето, от корена на Малхут се простира надолу в материалния свят земя, която е клон на висшата Малхут. Тази земя се нарича „Свята земя“ (Ерец ХаКодеш). Ето защо в Святата земя има специални поправяния, свързани с нея - заповеди, свързани със земята, десятъци, приношения и други. За разлика от останалите земи.

По същия начин има специален корен от другата страна на Йордания. И специален корен за Сирия. И специален корен за Вавилон. И специален корен за станалите страни. (виж „Учение за десетте сфирот“, част 16, стр 1930).

Затова, от гледна точка на клона и корена, мястото на Храма е именно в Святата земя, която е земята Израел. И това е след освещаването ѝ. Докато преди да дойде народа на Израел в тази земя, тя е била място на земята на седемте народа, съответстващи на седемте светѝ сфирот.

Те били противоположни на святостта, защото произхождат от свойството Малхут, където няма поправяне на екрана, който е намерението за отдаване. Затова преди това са дошли народите на света, тъй като редът на духовността е следният:

1. възниква желанието за получаване .

2. поправяне, за да бъде [то] заради отдаване.

Затова в Святата земя:

1. първо е трябвало да дойдат народите на света, които се отнасят към малхут, преди да бъде поправена с екран, така че всичко да бъде за отдаване.

2. след това ще дойдат Исраел и ще ги завладеят.

Съгласно това излиза, че от малхут произлиза свойството „Свята земя“. И също от малхут произлиза свойството „желание за получаване в човека“. Затова били:

1. първо народите на света в тази земя

2. след това дошъл народът Израел.

Също и в сърцето на човека

1. Първо идва злото начало .

2. След това идва доброто начало.

Всичко се спуска от висшите корени.

Но има разлика между сърцето на човека, произлизащо от малхут в земята на Израел, произлизаща от малхут, защото трябва да се различава вътрешното от външното.

Във външното е необходимо мястото на клона да бъде насочен към корена. Но във вътрешното не е задължително (да бъде) именно в мястото на клона, насочен срещу него.

Защото в свойството земя на Израел, насочено към сърцето на човека, произхождаща от корена на Малхут, човек не е задължен да бъде именно в земята на Израел, за да се удостои с висшата малхут, наречена „земята на Израел“. Защото във вътрешното човек може да се удостои с пребиваването на Шхина и с най-големите духовни постижения също и извън пределите на земята (на Израел), както всички наши велики (мъдреци), които са живели извън земята (на Израел).

Обратно, хората, които живеят в земята на Израел, могат да бъдат пълни престъпници. И земята на Израел, наречена „Свята земя“, не ги задължава да спазват Тора и заповедите. Защото що се отнася до вътрешното, външното не ги задължава с нищо. Вътрешното е свойството работата в сърцето и няма никаква връзка с външното.

Но заедно с това съществува и понятието за външно. Тоест има закон, който позволява да се чете Кадиш1 само ако има миньян от десет души. И тогава ние не проверяваме дали тези десет души са праведници. Защото десет обикновени човека, когато се съберат, могат да произнасят Кадиш и „Барху”2 и да четат свитъка на Тора и т.н. Но ако има девет велики праведници, те не могат да четат Кадиш и „Барху”. Защото откритият закон се основава на външното, а не на вътрешното.

И виж подобни неща в „Предговор към книгата Зоар” (п. 65). Там се казва: „И няма защо да се затрудняваме с въпроса, защо не може да се оспорва мнението на първите [поколения] в явната Тора. Защото въпросът е, че по отношение на изпълнението на практическата част от заповедите, нещата стоят точно обратно, тъй като първите [поколения] са постигнали по-голямо съвършенство в това, отколкото последните. И това се дължи на факта, че действието произтича от светите келим на сфирот (и се нарича „външно”, защото келим се наричат „външни” по отношение на светлините, тъй като светлините се наричат „вътрешни”). А тайните на Тора и вкусовете на заповедите произтичат от светлините, заключени в сфирот. И ти вече знаеш, че съществува обратно съотношение между келим и светлините”3.

Оказва се, че откритата, т.е. практическата част, се отнася до външното. Ето защо по отношение на действието има неща, които могат да бъдат изпълнени само и единствено в земята на Израел. По същия начин, както не може да се построи Храм извън земята на Израел и т.н.

Обаче по отношение на вътрешното, когато става дума за сърцето на човека, не е задължително да се намираш именно на земята Израел въпреки, че клонът малхут е именно земята на Израел. Но има такива единения, които ако искат да извършат обединение и във външното, те, без съмнение, трябва да извършат това обединение именно извън пределите на земята (Израел).

Подобно на това, както откриваме, че съществува единство Ашан, което е съкращение от думите мир-година-душа 'олам-шана-нефеш'4. Тоест това единство е трябвало да бъде именно при спазване на тези три условия.

„Аин” – по отношение на света „олам” и това е именно мястото на Светая Светих,

„Шин” – по отношение на времето, това е трябвало да бъде именно в Йом Кипур, и това е свойство на годината „шана”.

„Нун” – по отношение на душата „нефеш”, това е трябвало да бъде извършено именно от Първосвещеника.

Ето защо, от гледна точка на вътрешната част, когато се говори за сърцето на човека, където започва служенето на Твореца, тоест работата, състояща се в излизане от егоистичната любов, наречена „земя на народите” и поставянето на нейно място на „народа Израел”, т.е. за да бъде целият му стремеж в любов към Твореца. Тогава може да се говори за свойството „ден” и свойството „нощ”.

„Ден” се нарича, когато той е в добро настроение, без никаква необходимост от поправяния. Подобно на това, както слънцето грее и човекът не трябва да прави никакво поправяне, за да грее слънцето. Човекът трябва само да се пази да не поставя препятствия, които пречат на слънцето да дойде на мястото, където трябва да дойде. Както, например, то не влиза в къща, в която няма прозорци, което е препятствие за слънцето да свети.

В същото време „нощ” се нарича времето, когато човек трябва да извършва поправяния, за да му свети. Подобно на материалното, където през нощта – която е времето, когато вкъщи е тъмно – благодарение на поправянията, тоест поставянето на лампа или свещ, [светлината] свети. А без поправяния, дори и да не поставя никакви пречки, но във всеки случай без усилията, които се наричат поправяния, нищо няма да му свети. И каквото и да погледне, той е като човек, който гледа през черни очила – всичко е тъмно за него.

И тогава настъпва моментът, когато човек трябва да погледне настоящото си състояние – колко е далеч от духовността и потънал в егоистична любов, и няма шанс да излезе от състоянието си със собствени сили. Защото тогава настъпва моментът да види истинското си състояние: как по природа човек не е в състояние да направи нищо, защото, както са казали нашите мъдреци: „Ако Твореца не му помогне, той не би издържал”5.

Но трябва да се знае, че нощта е създадена от Твореца. И Той, без съмнение, я е създал с цел да зарадва Своите творения. В такъв случай всеки се пита, защо Той е създал тъмнината, тоест свойството нощ. Защото според целта на сътворението Той е трябвало да създаде само деня, а не нощта. А в стиха [от Писанието] се казва: „И беше вечер, и беше утро – ден един”6. Тоест именно благодарение на тези две неща, тоест на нощта и на деня, възниква един ден.

Защото, както е казано по-горе, нощта, която не свети без поправяния, е била създадена специално, за да се извършат поправяния на това, което нощта разкрива на човека. Защото от усещането за тъмнина се образуват келим, които са им необходими, за да имат нужда от Твореца да им помогне. В противен случай няма нужда от спасение от страна на Твореца. Тоест тогава няма нужда от Тора, която е свойство: „Светлината в нея го връща към Източника“7.

И затова са били извършени поправяния, наречени „Тора и заповеди“. Тора е това, което ни се разкрива в частта, наречена „явна“. И това са законите и легендите за праотците и подобни неща. Всичко това се нарича Тора. И това се нарича част от „явната Тора“, и Тора ни учи да изпълняваме заповедите, и как да ги изпълняваме. А също ни разказва историите на праотците.

Въпреки това трябва да знаем, че в Тора има и скрита част. Тоест тази Тора е скрита от нас. Защото трябва да знаем, че цялата Тора е същността на имената на Твореца, тоест разкриването на божественото и те се наричат тайните на Тора, тоест човек започва да ги постига едва след като е достигнал състоянието на Тора „лишма“.

В изказването на раби Меир се казва: „Раби Меир казва (Авот, част 6): всеки, който се занимава с Тора в „лишма”, получава много и му се разкриват тайните на Тора, и той става подобен на извор, който тече все по-силно и по-силно”8. Оказва се, че откритата част от Тора, благодарение на своето специално свойство „сгула”, е призвана да ни доведе до „лишма”. Тоест да ни даде способността да изграждаме намерение върху всяка мисъл, реч, действие така, че всичко да бъде за отдаване.

А след това, тоест след като вече се е удостоил с „лишма”, започва занимаването със скритата Тора и вкусовете на заповедите, благодарение на изпълнението на които той привлича висшето благо надолу. И ние вече говорихме за това, че 613 заповеди се наричат „613 съвета”, а също се наричат „613 приноса”.

В предговора към книгата Зоар се казва: „Заповедите на Тора на езика на Зоар се наричат „пку́дин”, но те се наричат също и 613 съвета „ейтин”. Разликата между тях се състои в това, че всяко явление има „лицева страна” „паним” и „обратна страна” „ахор”. Защото състоянието на подготовка за някои неща се нарича „ахор”, а постигането на това нещо се нарича „паним”. ... И от гледна точка на лицевата страна „паним” на тези заповеди, които тогава се наричат принос „пкудин”, раби Шимон изяснява онези четиринадесет заповеди, които са посочени по-горе”9.

Така от гореизложеното виждаме, че скритата част се нарича „паним”. И „паним” се удостояват, след като се удостоят да достигнат свойството „лишма”.

—--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Специална молитва, прославяща името на Твореца.↩

2. Благословия, четена след Кадиш, преди „Шма Исраел”.↩

3. Баал Сулам. Предговор към книгата Зоар, п. 65.↩

4. От първите букви на тези думи: аин-шин-нун се образува съкращението „Ашан”.↩

5. Трактат Кидушин, 30:2.↩

6. Берешит, 1:5. ↩

7. Мидраш Раба, Ейха, Предговор, п. 2.↩

8. Трактат Авот, 6:1.↩

9. Книга Зоар, Предговор, Общо разяснение на всички четиринадесет заповеди, п. 1.↩