В съвременната история времето на зараждането на кабалистичната традиция се счита за епохата на Средновековието, а отправна точка е появата на "книгата Зоар", основополагащ труд по кабала. Кабалистите приписват създаването на тази книга не на средните векове, а на ll век на нашата ера. Разногласията се обясняват с факта, че те се основават на изучаването на различни исторически и литературни паметници на кабалистичното учение. Самите кабалисти, които постигат духовния свят, казват, че Кабала като наука за мироздание е възникнала в древния град Месопотамия, наречен Ур Халдейски. Легендата от онова време (около XVII век преди нашата эра) разказва за жител на Месопотамия на име Авраам, който в процеса на изследване на околния свят открива зад многобройни прояви на различни природни стихии действието на една сила. Изучавайки законите на околния свят, Авраам систематизира придобитите знания и на тяхна основа разработва методика за постигането на единната управляваща сила и нейните проявления чрез различни влияния, които човек чувства върху себе си. Той нарече този метод на изследване "Кабала " (в превод от иврит – получаване) и описал своите постижения в книгата" Сафер Йецира "("Книга на сътворението").