Когато погледнем живота си, виждаме, че той е пълен с всякакви явления и случаи, зад които рядко можете да хванете "ръката" на Твореца. Понякога сякаш ни напомнят и ние живеем по няколко минути на ден със съзнанието, че всичко идва от Него и "няма друга сила в света, която да има възможност да направи нещо срещу Твореца". И също така се случва, че разбирането за това идва само веднъж седмично, месец... или никога. Защо Творецът ни позволява да забравим, покрива очите ни с воал? Сякаш специално отблъсква от себе си, като не му позволява да вижда зад всичко, което се случва, един, "добър и правещ добро". Но именно в това се проявява неговата загриженост за нас: Той ни дава възможност да пораснем, да се издигнем над животинското ниво, "не ни позволява да се задоволим с малкото и да останем на нивото на малко, неразумно дете".