Човек съществува в свят, управляван от единна сила. Но той има илюзията, че тази сила не съществува, че сме свободни от нея, не сме свързани с нея или можем по някакъв начин да ѝ въздействаме, да я променим. Тази илюзия е нашият егоизъм. Отричам единствеността на Твореца и вярвам, че моите мисли са мои мисли, моите желания са мои желания. Чувствам се самостоятелно съществуващ и няма никой, който да ме управлява. Възможно е да бъда принуден да направя нещо или дори да искам, но ще се чувствам принуден. И тук дори не подозирам, че мислите не са мои - изпращат ми ги, желанията не са мои - пробуждат ги в мен, решенията не са мои - решават вместо мен. Каквото и да искам, да мисля, да планирам, да не говорим за решения и начинът, по който те се прилагат на практика, всичко това абсолютно не го правя аз.